Изпитвате ли понякога чувство за вина?

  • 979
  • 12
  •   1
Отговори
  • на морето
  • Мнения: 314
Не знам защо, но колкото повече време минава ,си мисля ,че взех прибързано решение за раздялата с моя бивш.Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите, даже понякога искам да се съберем и да започнем отново.Изпитвам вина ,че не овладях нещата в брака ,че не преодоляхме кризата.Може би причината е ,че все не попадам на свестни мъже, не знам .При вас как е?

# 1
  • София
  • Мнения: 6 477
При мен поне от такива терзания съм освободена. Решението да си тръгне беше 100% на БНД и никакви компромиси и разговори от рода "да пробваме отново" не бяха възможни! Той го каза просто и точно - искам да си тръгна понеже не искам повече да сме заедно....щото си искал свободата да се щипе с други девойки! А това, че имал дете - еее, какво толкова, щял някак да се грижи за него макар, че нямал точна концепция как ще стане #Crazy #Crazy #Crazy Мисля, че няма какво повече да коментирам, нито да искам да се събирам с него...а и Ада не съм чувала да се е разхладил наскоро...понеже по-скоро ада ще замръзне отколкото да поискам да се събирам с БНД!

# 2
  • София
  • Мнения: 2 828
Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите...
идете заедно на разходка с детето или да пиете бира и ще си ги припомниш ... при мен така става обикновено  Mr. Green

# 3
Недей да бъркаш моментната слабост с носталгия по човека, който те е предал. Кръв да повръщам няма да се върна при моя бивш.

# 4
  • София
  • Мнения: 6 999
Сякаш започнах да забравям причините и дразнителите...
идете заедно на разходка с детето или да пиете бира и ще си ги припомниш ... при мен така става обикновено  Mr. Green

И при мен Simple Smile Дори тази вечер се видяхме и вечеряхме заедно и брррррррррр...

# 5
  • Мнения: 515
НЕ,няма какво да изпитвам.Той беше виновен за раздялата ни на 100%,.От начало търсех вината в себе си ,после разбрах ,че не бива да се тревожа и да си създавам комплекси.Всяка среща с него ме кара да си мисля ,че съм взела правилно решение. #2gunfire

# 6
  • Мнения: 1 426
Хо-хо! И ти ли?
Да, като махнеш всичко лошо, остава доброто, разбира се... Хубаво е, че си припомняш добрите неща...
Ама все пак не си го напуснала заради тях, нали?
Я вземи един лист и напиши точка по точка лошите... И на всяко едно си задай въпроса: искам ли да го търпя отново?

# 7
  • Мнения: 451
Недей да бъркаш моментната слабост с носталгия по човека, който те е предал. Кръв да повръщам няма да се върна при моя бивш.
И аз в началото си мислих,че съм избързала,като съм си тръгнала,много се измъчвах SadНо после,след срещите ни,като го виждам как е назлобял и колко е безцеремонен,си мисля ,че съм взела правилното решение,иначе нямаше да се стигне до тук. Thinking,още повече ,че имаше възможност да се направи компромис,да се извиним и да продължим заедно.Аз опитах всичко,но той го прие ,като моя слабост и реши още повече да ме пречупи Naughty Naughty #2gunfireЗначи,така е трябвало да стане,но още много ме боли от предателството му,така му вярвах #Cussing out #Cussing out

# 8
  • София
  • Мнения: 4 493
Постоянно изпитвам чувство на вина, но към дъщеря ми.
За връзката с БНД - знам, че съм направила не само всичко възможно , а и невъзможното за да спася отношенията ни. Но се провалих  Rolling Eyes Две години след раздялата ни осъзнах, че тази крачка е  трябвало да я направя преди много време /за да не травмира ме детето и нас си/ и от тогава изпитвам чувство на вина към дъщеря си, че съм я съзнателно съм позволила да бъде свидетел на психическия тормоз и скандали, които са се отразили и на нея  Cry
Казваха ми - "Не е лошо да се спънеш в едно камъче, лошо е да се спъваш постоянно в едно и също камъче." - ама кой да чуе?????!!!!!!!!!!

# 9
  • на морето
  • Мнения: 314
Мен точно това ме измъчва най-много-че детето остана без баща.Въпреки всичко все се надявам да срещна някой който да се грижи добре за него.Понякога си спомням за първите години от брака и си мисля -къде сгреших че после така се промениха нещата.

# 10
  • Мнения: 189
Да, понякога.
С времето имаме склонността да забравяме лошите неща и запазваме само хубавите спомени. В такива моменти си припомням какво ме накара да си тръгна и дали мога да живея така, както преди. Не мога. Минава ми.

# 11
  • Мнения: 6 315
Не, никога. И без това по време на брака бях обвинявана за всички проблеми м/у нас. Стига ми толкова вина.

# 12
  • Мнения: 660
Аз съм много прясна още,и е нормално да се измъчвам,а нашето детенце тепърва след 20 дни ще се роди,ама си го чакам сама,вината беше негова ,той ни остави,не мисля че ще мога да преглътна такава голяма обида,макар че много съм го обичала и може би още обичам,за прошката съм,но когато е едностранна не става нищо,изглежда катос е счупи един път вазата не става много много с лепене,все някъде  стои грозно и ти боде очите:(

Общи условия

Активация на акаунт