Ще се женя, пардон омъжвам!
В паника съм. За някои това е повод за радост ( аз се радвам де) ама нерви ме тресат.
Хем искам, хем „нищъ” – на мен ще ми е втори брак, на него трети
Живеем заедно вече трета година, детето ми от първия ми брак, която не е виждала от 6 години биологичния си ....мммм..... създател (щото нито и е баща , нито родител) , нарича мъжа до мен ”тати”, приема го като такъв, не помни (или не иска да помни) „онзи”.
Та, ще се женя, пардон омъжвам!
аз съм на 30 , той на 38...дъщеря ми ще стане след 4 дена на 10 години. И аз колкото и да се опитвам не виждам как точно ще се извърши бракосъчетанието.
А трябва!
По ред причини. А милото ми иска джамборе. Не че не е правил 2 сватби, иска пак и ми се смее на страховете и срама. Не стига, че ни е за кой ли пореден път ( тоз път ще е за последен , обещахме си
) , не стига че и детето е на десет години и в училище ще казва; „Не бях 3 дена на у-ще ‘щото мама и тати се жениха” , ами нашия иска и сватба.
В паника съм!
Не искам пак като мече да ме разкарват по роднини – не че всички не ни знаят като семейство и ще почнат да се чудят, що пък сега ще се женим (освен любовта ни има и друга причина и трябва,но не съм бременна). Дъщеря ми ще е във възторг. Още не сме и казали. Снощи го решихме. Тя от 2 години все пред булчински магазини се спира.
Не искам сватба. Живеем на 50 метра от обредния дом....ама ако идем само със свидетели и Никол, родителите ни като разберат че сме се скрили и ще настане вой. Ама дойдат ли и те, то следва братя, сестри, близки приятели, колеги...абе отиде над 40 човека.
А милото си държи на джамборето – та ако може да ми помогнете с идеи. Хем да е купон-празник че официално се взимаме, хем да не е сватба. В бяло „нища” да съм, без всичките обреди , даже Менделсон не ми се слуша. И като си помисля само, в случая колко глупаво ще звучи „Наздраве за младото семейство”. Смея се и плача от нерви. Хелп! Дайте ми идеи. Имаме си семеен параклис, та мислех там да ни венчаят ама след това ум не ми ражда как да продължи сватбения ден.....
Ще се омъжвам, пак!Ама неща да съм булка! Помогнете!
В паника съм. За някои това е повод за радост ( аз се радвам де) ама нерви ме тресат.
Хем искам, хем „нищъ” – на мен ще ми е втори брак, на него трети
Живеем заедно вече трета година, детето ми от първия ми брак, която не е виждала от 6 години биологичния си ....мммм..... създател (щото нито и е баща , нито родител) , нарича мъжа до мен ”тати”, приема го като такъв, не помни (или не иска да помни) „онзи”.
Та, ще се женя, пардон омъжвам!
аз съм на 30 , той на 38...дъщеря ми ще стане след 4 дена на 10 години. И аз колкото и да се опитвам не виждам как точно ще се извърши бракосъчетанието.
А трябва!
По ред причини. А милото ми иска джамборе. Не че не е правил 2 сватби, иска пак и ми се смее на страховете и срама. Не стига, че ни е за кой ли пореден път ( тоз път ще е за последен , обещахме си
) , не стига че и детето е на десет години и в училище ще казва; „Не бях 3 дена на у-ще ‘щото мама и тати се жениха” , ами нашия иска и сватба. В паника съм!
Не искам пак като мече да ме разкарват по роднини – не че всички не ни знаят като семейство и ще почнат да се чудят, що пък сега ще се женим (освен любовта ни има и друга причина и трябва,но не съм бременна). Дъщеря ми ще е във възторг. Още не сме и казали. Снощи го решихме. Тя от 2 години все пред булчински магазини се спира.
Не искам сватба. Живеем на 50 метра от обредния дом....ама ако идем само със свидетели и Никол, родителите ни като разберат че сме се скрили и ще настане вой. Ама дойдат ли и те, то следва братя, сестри, близки приятели, колеги...абе отиде над 40 човека.
А милото си държи на джамборето – та ако може да ми помогнете с идеи. Хем да е купон-празник че официално се взимаме, хем да не е сватба. В бяло „нища” да съм, без всичките обреди , даже Менделсон не ми се слуша. И като си помисля само, в случая колко глупаво ще звучи „Наздраве за младото семейство”. Смея се и плача от нерви. Хелп! Дайте ми идеи. Имаме си семеен параклис, та мислех там да ни венчаят ама след това ум не ми ражда как да продължи сватбения ден.....
Ще се омъжвам, пак!Ама неща да съм булка! Помогнете!
Пак ще си с булчинска рокля, пак ще има емоции за щерката, пак ще има тържественост. 
Освен това бях и по-стара от теб - на 34, а той - на 40 г. Децата ни от първите бракове бяха на 9 и 8 години. Голям кеф за тях. И не ги притесняваша факта, че отсъстват от училище, защото "мама и тати се женят". Напротив - това беше повод да се похвалят в училище. 