Публикувана: 5 юли 2007, 10:38 ч.
Последно мнение: 6 юли 2007, 15:40 ч.

Запознати ли сте с фамилната анамнеза на съпрузите/партньорите си?

7 001
54
1

5 юли 2007, 10:38 ч.

Мнения: 4 841

Повод да пусна тази тема е скорошната ми среща с един добър приятел от детските години. Човекът е на 36 години, с добро образование и високодоходна професия. Самостоятелен е, изглежда добре. И не е женен. Имал е две дългосрочни връзки (едната - 4 години, другата - 8 ) , но и двете завършиха с раздяла заради категоричното му нежелание да се обвързва и да създава деца. А това му пък решение е продиктувано от фамилната му анамнеза - има в рода си поне 3-4 човека шизофреници, плюс още толкова диабетици и хора, сериозно страдащи от хипертония с всички възможни усложнения. Въпросният ми приятел се страхува, че е възможно да предаде тези предразположения на децата си, или пък самият той на един по-късен етап да ги "отключи". Твърди, че това е последното нещо, което би причинил на скъпи хора, които обича - жена и деца.
Разказах това не за да обсъждам приятеля си, а като предисловие към същината на темата.

Запознати ли сте с фамилната анамнеза на съпрузите/партньорите си? Интересували ли сте се от това след като взехте решение да имате деца? Дали съпрузите/партньорите ви биха споделили с вас, ако имат обременена фамилна анамнеза? А вие бихте ли споделили с тях? Бихте ли се отказали да имате деца от любимия човек, ако потенциалните рискове са твърде много и устойчиви в проявите си (например по един случай от дадено заболяване във всяко следващо поколение и във всяко едно от разклоненията му)? Ще се ръзсърдите ли, ако мъжът/партньорът ви каже, че не иска да имате деца, защото рисковете от ваша страна са твърде високи?

Моето мнение ще го кажа по-късно Simple Smile

# 1 5 юли 2007, 10:52 ч.

Мнения: 2 336

По принцип не съм чувала да имат някакво заболяване, което да е по- сериозно. Само дето масово не са наред с нервите.
Не мога да кажа как бих реагирала, ако знам, че има опасност детето ни да се роди с увреждания.
Сигурно бих преценила шансовете, които казват докторите. По принцип съм оптимистка.
А пък ако наистина искам да съм с този човек, може би бих правила опити да променя решението му. Ако не успея поне може дете да си осиновим.

# 2 5 юли 2007, 11:08 ч.

Мнения: 1 612

Да запозната съм, както и той с моята.
За мое и негово щастие нямаме заболявания, които се предават по наследство. Поне така казват лекарите.
Ако имаше такива (мога да говоря само за себе си) бих се замислила дали искам да имам деца, но тъй като такова решение можеш да вземеш само ако си поставен в такава ситуация си мисля, че не мога категорично да отговоря в момента.

# 3 5 юли 2007, 11:20 ч.

Мнения: 2 237

Запозната съм донякъде.По-скоро толкова,че да треперям от страх дали детето ми няма да стане....алкохолик.Бащата на съпруга ми ,както и дядо му и пра-дядо му.....и т.н.,са били алкохолици.Заклети алкохолици.Казвали са ми че се предава по наследство.Мъжът ми за сега не пие сериозно,но гледам че напоследък му се услажда ракийката...Това за мен също си е болест.
В нашия род имаме:артрит,диабет,проблеми с вестибуларния апарат,язва на стомаха,високо кръвно,рак (макар и единичен случай).Както се казва "Ха честито" Sad

Мога само да се моля детенцето ми да е здравичко въпреки всичко.

# 4 5 юли 2007, 11:25 ч.

София
Мнения: 3 421

Запознати сме дотолкова, че знаем назад 4-5 поколения няма заболявания, които могат да се предадат генетично. Иначе на баща ми в рода всички мъже са с дископатии, а уж не се предавало.
Не мога да кажа как бих реагирала в подобен случай, мисля че никой който не е потърпевш не може да каже.

Имам позната, която е преносител на една болест, където не се съсирва кръвта(не си спомням наименованието - мъжете боледуват, а жените са само преносители).
Роди момче, което е с такъв проблем, после няколко мъртвородени деца и накрая момиченце, което е здраво, но утре и то ще трепери за децата си. Не знам дали ако бях на нейно място щях да го направя. По-нормално ми се струва да прекъсна тази "верига" и да си осиновя дете, но пак казвам докато човек не е потърпевш не може да дава адекватни мнения.

# 5 5 юли 2007, 11:32 ч.

Мнения: 9 865

Е, то пък осиновеното дете кой знае какъв генетичен материал е наследило...
Аз не съм фаталист в това отношение. В нашето семейство върлуват кожните проблеми, които са на нервна почва. И да му трепериш и да не му трепериш всичко се случва, може да сте напълно здрави и пак да ви сполети нещастие. Бог, съдба, случайност - кой в каквото вярва.
Единствените болести, които биха ме спрели са спин и шизофрения (доколкото знам, ако си болен от шизофрения май не можеш да се ожениш), но ако са преди 1-2 поколения, а мъжът/жената са здрави пак не бих драматизирала.
Но сега, а ако ми беше на главата кой знае.
На въпроса - не, не съм запозната подробно. Познавам само майка му и баща му, двете баби и единият дядо. Всички са ок, с изключение на склерозата.

# 6 5 юли 2007, 11:34 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Баси параноята! Я се отключат тия заболявания, я- не. А е възможно при липса на всякакви от страна и на двамата родители, и техните родители.... болести да се появят не една и две при детето. Мисля, че проблемът при този човек не е фамилната анамнеза.

# 7 5 юли 2007, 11:36 ч.

Мнения: 804

Когато ние се женихме и искахме деца, дори не ми е идвало на ум това. Дебилно, ама факт. Повечето хора от нашето поколение използваха връзки, за да се сдобият с медицинските необходими за сключване на брак, без наистина да се подлагат на мед.преглед. Сега се чудя, кого всъщност сме се опитали на преметнем закона или самите себе си.
В проектантската имах един колега, който разказваше, че преди да се ожени проучил основно чрез трето лице рода на жена си. Обяснението му беше, че преди да направи тази сериозна крачка иска да знае дали има някаква наследствена обремененост и дали с децата му всички ще бъде наред. Тогава направо открито го подигравах. Сега виждам колко е бил прав. Познавам от дете един млад мъж, сега е на 34-35 години. Лекар е, изглежда добре и се държи добре, когато е добре. От време на време има някакви кризи, изхвърля всичко от прозореца на дома си и прави страхотни панаири. В рода им има двама самоубийци - шизофреници. В момента има връзка с едно момиче. Тръпки ме побиват като си помисля, че тя сигурно дори не подозира това.
По повод алкохолизма, мисля че той се дължи не толкова на генетично обременяване, колкото на начин на живот и личен пример. Ето в горния случай - съпругът не е алкохолик, въпреки "традицията" в рода.
Мисля, че болестта е хемофилия. Много сила се иска да прекъснеш тази верига и за мен е много жестоко да се иска това от една жена.

# 8 5 юли 2007, 11:40 ч.

Мнения: 263

Уф! Не бях истински запозната и не знаех за голяма част от проблемите, не ги приех много сериозно и не реагирах адекватно. Sad

Може бо можех да понамаля опасностите за малкия с диети (хранителна алергия ни тормози). Можеше изобщо да не я раздразня гадната алергия или много по-леко да се разминем с нея! Чак след като установихме алергията на малкия свекървата ме информира за проблемите на мъж ми в това отношение. Sad

# 9 5 юли 2007, 11:45 ч.

София
Мнения: 7 242

Както винаги бабчето е права. С мъжът ми не сме се интересували. Обаче бих посъветвала децата си да обърнат внимание на това. И дори не само на фамилната анамнеза, а и на начина на живот и светогледа на другата рода - не е задължително, но пък често е показателно за това, какъв ще стане след време партньорът и какъв ще е съвместният живот с него. Но се съмнявам, че биха ме послушали.

Последна редакция: чт, 05 юли 2007, 12:11 от Лекси

# 10 5 юли 2007, 12:01 ч.

Мнения: 583

Не знам за анамнеза ,но се поинтересувайте за това кой, къде и с кого, че да не стане да се роди черно с къдрава коса и да го гледате Shocked

# 11 5 юли 2007, 12:07 ч.

Мнения: 474

Аз също имам познат, който си направи операция за стерилност, за да няма деца. В семейството му имат тежки заболявания и лекарите са категорични, че биха се предали на децата му през поколение. Той си търсеше самотна жена с дете/деца, които да осинови и осигури и т.н. да създаде семейство. Смятам, че е изключително коректно и правилно, това което е решил.
На въпроса- да, имах представа от родата на мъжа ми. Но все пак ние ходихме 4 години преди да забременея, така че за тези години опознахме доста добре родовете си. Но не мога да кажа как точно бих реагирала, ако хипотетично съм разбрала, че има някакво опасно заболяване. Аз винаги съм искала свое дете и съм знаела, че ще родя такова. Може би щях да разваля връзката си и да опитам да намеря друг мъж. Не знам. Мисля, че съмнението и непрекъснатия страх за здравето на децата биха променили отношението ми към човека.

# 12 5 юли 2007, 12:48 ч.

Мнения: 22 407

Винаги съм смятала, че когато човек реши да създава деца трябва внимателно да си помисли за това с кого ще ги създаде.
Почти няма хора, на които семейството им и роднините да нямат някакви заболявания. Едни се предават по наследство, други хора са предразположени към определени заболявания, но това не означава, че ще се проявят.
Аз лично предпочитам да знам рисковете за бъдещото си дете, така че знам общо взето какви са предразположенията в семейството на бащата, както и в моето семейство.

# 13 5 юли 2007, 12:50 ч.

Мнения: 9 865

Лошо е, когато човек се подготви и осигури, избере най-добрия партньор, здрав, прав, корав, дето се казва и изведнъж - детето болно (не пожелавам никому).
Самонадеяното отношение към този проблем, често пъти случва израза "като гръм от ясно небе".

# 14 5 юли 2007, 13:05 ч.

Мнения: 289

Фамилните анамнези са хубаво нещо, но невинаги към момента присъстват каквито и да е заболявания. Имах общувания с близка моя - психиатър преди да забременея по повод проблеми с роднини на мъж ми. - Тя ми обясни, че психичните заболявания - вкл. и шизофренията са наследствени, но се носят от 78% / може и да е вече повече/ от хората, но може никога да не се "отключат", т.е. да се проявят. Всмисъл, че преди да забременееш от даден човек, в рода му, а и в твоя да няма никой с психично разстройство, а нещо такова да се прояви когато вече е късно, а може и да не се прояви. Абе накратко - и да проверяваш и не - никога не можеш да си абсолютно сигурна. Peace

Препоръчани теми

Раздяла

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: