Вместо отговор предлагам следната виртуална реалност:
Вие сте млад специалист в нова фирма и ви натоварват да правите презентации и да обучавате персонал, който да знае всичко за продуктите и да прави страхотни продажби.Обучението е в рамките на една седмица за 20 часа по 4 на ден.
Вашата презентация трябва да бъде максимално добре изградена, проверете колко време ще ви отнеме да се подготвите за тази една седмица обучение. Вие, обаче, правите презентация на хора, от които искате после на свой ред да продават добре продуктите на фирмата и да правят блестящи (като вашата) презентации пред други продавачи. Затова им давате задачи, по които да работят вкъщи и ги карате да научат съдържанието на презентацията. На втория и всеки следващ ден ги карате да седнат и да ви напишат всичко, което са разбрали от предния ден. Хората са 26, вие се прибирате и четете всяка работа, като внимавате на всеки по отделно да напишете забележка до колко се е справил.
Материалът е доста сложен и обемен. На втория ден забелязвате, че хората нещо не ви слушат. Започвате да мислите как да привлечете вниманието. В един момент се оказва, че през цялото време мислите само за това. Измисляте игри, визуални материали, ситуации от практиката. Трябва да ги представите убедително, защото иначе нищо няма да подчертаят, а само ще ви направят смешен.
Курсът приключва и се оказва, че вие чудесно сте се справили с работата. Фирмата постепенно просперира благодарение на вас. Шефът се съгласява, че за да работите добре ви трябва време за подготовка, не може да е във фирмата, защото нямат необходимите материали. Заплатата ви е горе-дилу като на останалите, но хората ви виждат на работа само 4 часа на ден.
Минава време. Шефът се е сменил. Заварва чудесно положение (защото вие вече сте обучили добри продавачи). Изведнъж забелязва, че всички работят по 8 часа, а вие - само 4. Решава че е несправедливо и ви намаля заплатата. Вие сте обидени, унизени, но хората във фирмата чудесно знаят на кого се дължи просперитета и ви показват все още уважението си.
Фирмата се разраства. Обучаващите вече са няколко, всичките обаче са минали през вашето обучение, всички стари служители знаят на какво равнище сте. Сравняват ви с младите колеги, естествено не в тяхна полза. Коментират. Шефът чува. Решава че нивото е паднало и намалява заплатите. Младите обучаващи обаче знаят с каква репутация се ползвате вие, виждат как всички се отнасят към вас и решават, че като се обучат и напреднат ще ги забележат и оценят.
Идва трети шеф. Заварва вас, вече пред пенсия. Дразните го, защото изисквате от него да ви уважава, а той изобщо не разбира за какво. Фирмата вече толкова се е разрастнала, че може да си позволи много персонал, съответно - няма време за добро обучение. Нищо, на пазарен принцип ще сменят служителите ако трябва и всяка седмица. Стратегията е за нови завоевания, поне репутацията на фирмата е стабилна. Отдел обучаващи са забутани в най-тъмните и лоши стаи, за да не пречат. Новият шеф с неохота се съгласява все пак да ги остави на пълен щат. Защо ли, пита се той.
Минават няколко години. Валят жалби от клиентите, продажбите спадат. Останали са няколко обучаващи, все стари, защото на никой не му се става такъв - нали виждат гадните стаички, в които работят и знаят, че парите са малко. Решават че може и без тях, защото онези, които са добри продавачи, са платили частно да бъдат обучени по-добре от другите. Защо не, хем им се връща после всичко научено в пари, хем не са с тълпата заедно по 26 души да ги обучават.
Оказва се че фирмата хич не върви на добре. Търсят виновните. Персоналът е ниско квалифициран, никой не знае как да си върши работата. Започват да обвиняват обучаващите, че не обучават добре, че не разбират пазара, не са наясно с новите технологии. Започват да ги презират, унижават и да се вбесяват, че все пак си стоят там и нищо не вършат. Обучаващите отиват при шефа. Той казва, че не дава пари за заплати, нито за друго, докато не му се представят резултати. Но резултати няма. Новите кадри са чули, че тези тук обучават некачествено, дори не ги слушат. Не им харесват малките мрачни стаички, не вярват на опита на обучаващите, презират ги за ниските доходи.
Обучаващите отново отиват при шефа. Той обаче вече се е сменил и е от новото поколение. Сляп и глух, нищо не разбира. Размахва им пръст, казва - пари няма за вас. Пита ги защо, като не са доволни, не се махнат. Те са стъписани, не знаят какво да отговорят. Къде да ходят, защо да се махат, нали са учили пет-шест години за обучаващи, така ли се решават нещата?
Минават няколко години. Смазани от немотия и незачитане, голяма част напускат. Вече няма достатъчно кадри и всеки може да стане обучаващ. И наистина, някой го уволнили от някъде и идва. Недоволните са все повече. Нови млади кадри - един двама и те се чудят какво правят тук и защо никой не разбира стремежът им да са перфектни в работата си. Не, напротив, навсякъде знаят за некадърниците, защото им лазят по нервите. Със заплатите не се живее, обучаващите вият, че умират. Всички им се смеят.
След десет години. Всички стари са пенсионирани. Млади няма или са един двама. Фирмата фалира...
Вие сте млад специалист в нова фирма и ви натоварват да правите презентации и да обучавате персонал, който да знае всичко за продуктите и да прави страхотни продажби.Обучението е в рамките на една седмица за 20 часа по 4 на ден.
Вашата презентация трябва да бъде максимално добре изградена, проверете колко време ще ви отнеме да се подготвите за тази една седмица обучение. Вие, обаче, правите презентация на хора, от които искате после на свой ред да продават добре продуктите на фирмата и да правят блестящи (като вашата) презентации пред други продавачи. Затова им давате задачи, по които да работят вкъщи и ги карате да научат съдържанието на презентацията. На втория и всеки следващ ден ги карате да седнат и да ви напишат всичко, което са разбрали от предния ден. Хората са 26, вие се прибирате и четете всяка работа, като внимавате на всеки по отделно да напишете забележка до колко се е справил.
Материалът е доста сложен и обемен. На втория ден забелязвате, че хората нещо не ви слушат. Започвате да мислите как да привлечете вниманието. В един момент се оказва, че през цялото време мислите само за това. Измисляте игри, визуални материали, ситуации от практиката. Трябва да ги представите убедително, защото иначе нищо няма да подчертаят, а само ще ви направят смешен.
Курсът приключва и се оказва, че вие чудесно сте се справили с работата. Фирмата постепенно просперира благодарение на вас. Шефът се съгласява, че за да работите добре ви трябва време за подготовка, не може да е във фирмата, защото нямат необходимите материали. Заплатата ви е горе-дилу като на останалите, но хората ви виждат на работа само 4 часа на ден.
Минава време. Шефът се е сменил. Заварва чудесно положение (защото вие вече сте обучили добри продавачи). Изведнъж забелязва, че всички работят по 8 часа, а вие - само 4. Решава че е несправедливо и ви намаля заплатата. Вие сте обидени, унизени, но хората във фирмата чудесно знаят на кого се дължи просперитета и ви показват все още уважението си.
Фирмата се разраства. Обучаващите вече са няколко, всичките обаче са минали през вашето обучение, всички стари служители знаят на какво равнище сте. Сравняват ви с младите колеги, естествено не в тяхна полза. Коментират. Шефът чува. Решава че нивото е паднало и намалява заплатите. Младите обучаващи обаче знаят с каква репутация се ползвате вие, виждат как всички се отнасят към вас и решават, че като се обучат и напреднат ще ги забележат и оценят.
Идва трети шеф. Заварва вас, вече пред пенсия. Дразните го, защото изисквате от него да ви уважава, а той изобщо не разбира за какво. Фирмата вече толкова се е разрастнала, че може да си позволи много персонал, съответно - няма време за добро обучение. Нищо, на пазарен принцип ще сменят служителите ако трябва и всяка седмица. Стратегията е за нови завоевания, поне репутацията на фирмата е стабилна. Отдел обучаващи са забутани в най-тъмните и лоши стаи, за да не пречат. Новият шеф с неохота се съгласява все пак да ги остави на пълен щат. Защо ли, пита се той.
Минават няколко години. Валят жалби от клиентите, продажбите спадат. Останали са няколко обучаващи, все стари, защото на никой не му се става такъв - нали виждат гадните стаички, в които работят и знаят, че парите са малко. Решават че може и без тях, защото онези, които са добри продавачи, са платили частно да бъдат обучени по-добре от другите. Защо не, хем им се връща после всичко научено в пари, хем не са с тълпата заедно по 26 души да ги обучават.
Оказва се че фирмата хич не върви на добре. Търсят виновните. Персоналът е ниско квалифициран, никой не знае как да си върши работата. Започват да обвиняват обучаващите, че не обучават добре, че не разбират пазара, не са наясно с новите технологии. Започват да ги презират, унижават и да се вбесяват, че все пак си стоят там и нищо не вършат. Обучаващите отиват при шефа. Той казва, че не дава пари за заплати, нито за друго, докато не му се представят резултати. Но резултати няма. Новите кадри са чули, че тези тук обучават некачествено, дори не ги слушат. Не им харесват малките мрачни стаички, не вярват на опита на обучаващите, презират ги за ниските доходи.
Обучаващите отново отиват при шефа. Той обаче вече се е сменил и е от новото поколение. Сляп и глух, нищо не разбира. Размахва им пръст, казва - пари няма за вас. Пита ги защо, като не са доволни, не се махнат. Те са стъписани, не знаят какво да отговорят. Къде да ходят, защо да се махат, нали са учили пет-шест години за обучаващи, така ли се решават нещата?
Минават няколко години. Смазани от немотия и незачитане, голяма част напускат. Вече няма достатъчно кадри и всеки може да стане обучаващ. И наистина, някой го уволнили от някъде и идва. Недоволните са все повече. Нови млади кадри - един двама и те се чудят какво правят тук и защо никой не разбира стремежът им да са перфектни в работата си. Не, напротив, навсякъде знаят за некадърниците, защото им лазят по нервите. Със заплатите не се живее, обучаващите вият, че умират. Всички им се смеят.
След десет години. Всички стари са пенсионирани. Млади няма или са един двама. Фирмата фалира...
, която явно не му се отдава, щом служителите на втория ден вече го отсвирват 
и им е скучно, та до това, че все пак служителите ги касае пряко факта да се научат, защото хипотетично от това ще зависи заплащането им и имат интерес да са активни. ... и т.н. Ако направя разбор на целия текст, ще се окаже, че единственото възможно е фирмата да фалира - с такъв обучител няма начин 
