Въпрос към самотните мамчета

  • 2 959
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 95
Мили мами, от месец и половина съм разделена с бащата на детето ми (записах се в темичката за самотни родители). Когато срещам познати, приятели и колеги аз "умирам" от притеснение да им кажа, че вече съм самотен родител. Някак ме е срам, че така е станало. Кажете ми как да преодолея това.

Последна редакция: пн, 18 юни 2007, 15:35 от mama na Mishi

# 1
  • Мнения: 589
И аз се чувствах така,но бързо се окопитих.Ако се случи да стане въпрос за "тати" просто казвах "Ние вече не сме заедно" и отсичам всякакви по-нататъшни коментари-нито защо,как,от кога и т.н.

# 2
  • Мнения: 1 731
Когато срещам познати, приятели и колеги аз "умирам" от притеснение да им кажа, че вече съм самотен родител. Някак ме е срам, че така е станало. 

Аз никога не съм изпитвала чувство на срам  Confused
По-скоро много голяма болка, от която ми се пълнеха очите със сълзи, но срам - никога!  Crossing Arms
Зависи каква е твоята ситуация, всъщност...
И досега, когато срещам познати и се налага да обяснявам, че няма щастлив татко, ми е адски мъчно и трудно, но пък хората излязоха тактични и не са ми задавали глупави въпроси.

Казвай истината! Все някога ще го разберат...
Пък и какво ти пука в крайна сметка от хорското мнение...  bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 737
Ами и аз вече от около 7-8 месеца "се боря" със себе си, най-вече като неособено близки хора ми кажат, че е момче, има нужда от баща и т.н. (последно беше рехабилитаторът на детето, него нямаше как да го "отсвиря", пък и бях сигурна, че си е загрижен, ама....) Общо взето гледам на разни случайни да не обяснявам прекалено, така си спестявам доста емоции. В офиса си знаят, че не давам много-много обяснения за личния си живот, познати и роднини са наясно, всеки е свободен да реагира, както пожелае....

# 4
  • Мнения: 1 809
Аз също никога не съм изпитвала срам и не виждам от какво да се срамувам.Ако някой трябва да се срамува,то  не трябва да си ти .От какво да се срамуваш?!От това,че си поела една огромна грижа и отговорност?!Я горе главата и изобщо да не ти пука!Хора разни,реплики и коментари ще чуеш също най-различни,но това изобщо да не ти прави впечатление.Гледай си детенцето,пък кой какво казва...ами много важно Peace

# 5
  • Мнения: 515
Аз не се срамувам-напротив горда съм с факта ,че сама се грижа за 2 те си деца .не трябва да се срамуваш ти,а този който не си поглежда детето!!!! Thinking

# 6
В началото се чувствах много неудобно от ситуацията и нетактичните въпроси на близки,познати,съседи -"Ауууууууууу Shockedама как така,защо ,какво стана че не сте вече заедно ,еееееее недейте сега така де временно е ще ви мине, като че ли те са минали през ада който минах с негои ще живеят те с него".И плаках, и е имало дни в които даже не ми се е излизало навън от неудобство.Мина година и нещо,поокопитих се вече не ми пука и спокойно отговарям на въпросите им -да сама си гледам детето,просто онова неприятно чувство на вина и неудобство изведнъж изчезна.Горда съм с детето си, справям се не по-зле от другите родители и се моля само де сме живи и здрави.Ще го преодолееш сигурна съм.И това ще отмине!

# 7
  • София
  • Мнения: 1 748
Попрочети малко повече теми в този подфорум и ще видиш от постингите (особено на по-отдавнашните членове), че няма нищо ненормално, срамно или др.т. в това да си самотен родител. Мнозина са, пардон сме. И се справяме чудесно. Не робуваме на хорско мнение и знаем, че не му дължим данък. От това само биха пострадали децата ни и ние самите.
Колкото по-скоро успееш да се пребориш с предразсъдъци и чувство за срам, толкова по-бързо ще си върнеш живота, вярата в себе си и ще се почувстваш добре. А това значи, че и детенце ще е добре. Не се сещам за нещо по-важно.
Успех!   bouquet

# 8
  • Мнения: 357
Аз не се срамувам-напротив горда съм с факта ,че сама се грижа за 2 те си деца .не трябва да се срамуваш ти,а този който не си поглежда детето!!!! Thinking
И аз така мисля, не съм аз тази, която трябва да се срамува, защото аз се грижа за детето си и смея да твърдя, че нищо не му липсва, весело и безгрижно детенце е! Мисля, че и ти нямаш причина да се срамуваш от факта, че си самотен родител, напротив! Нека  да се срамува таткото, поне при мен има от какво да се срамува! Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 9
  • Мнения: 95
Благодаря ви мамчета. Може би начина, по който съм възпитана ме кара да се чувствам така. Израснах в малък град, в който всички се познават. И сега когато се върщам пак (тъй като живях при мъжа ми в друг град) всички питат: какво става, няма ли да си ходиш?

Там е целия проблем, но ще се опитам да бъда по-силна и да не се обяснявам много.
На всички вас желая много здраве и щастливи мигове с малките ви същества. newsm51

# 10
  • Мнения: 589
Както знаеш-всяко чудо е за три дни:)) Ще те питат,ще шушукат,пък ще спрат.Simple Smile И пак ще си си ТИ самата,а не придатък към някакъв си мъж.Хубав ден!:))

# 11
  • Мнения: 351
Общо взето никога не съм казвала, но и никога не съм крила. Скоро се преместих в нова стая и бях подробно разпитана- без да мога да разбера защо беше това любопитство. Получих порицание, че "не съм постъпила честно спрямо бащата". Не ми е приятно да се правят такива констатации от страна на хора, които нямат представа защо и как са се случили нещата, но трябва да се подминават такива обобщения. Сигурна съм, че ако почна да се засягам лека полека ще се озлобя към всички и всичко. Приеми го пред себе си този факт и после е по-лесно. Наистина е всяко чудо за три дни.
Някои хора дори и не влагат нищо в подобни забележки, а ние си го слагаме на сърцето.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 493
Не е имало период дори в който да ме е срам, че съм единствен родител, имало е периоди в които ме е било срам, че съм търпяла "другият родител" да ме прави на идиот, да ме злепоставя и да не се държи човешки.
Никога не съм премълчавала /крила/, че имам дете или ако стане дума за съпруг - да се правя че има такъв.
Отговаряй им с усмивка, че сте си само двамката - ти и детето, но кажи така категорично че да не смеят да те разпитват.
Не си длъжна да даваш обяснения и то на познати, колеги и т.н. - когато искаш да споделиш тогава го направи.
Освен това то детето баща си има - просто не се грижи и не е при вас.
Ще се справиш   bouquet  успех.
П.П. не само момченцата имат нужда от баща - т.е. модел на подражание, а и момиченцата имат нужда от баща - НОООО  Naughty когато "бащата" не може да изпълнява тази функция или не дава на детето необходимия пример а напротив - то по-добре да няма пример пред себе си отколкото лош пример

# 13
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
Аз съм реално самотна мама повече от година, но още не съм разведена. Стана ясно преди около 7-8 месеца, че ще съм си самотна мама, но нито веднъж не ми е било неудобно или притеснено,когато казвам,че вече не сме заедно и сме се раделили. Ами нтака се е случило, така сме решили(по-точно аз го реших) и толкова.
Може би трябва време да се преодолее, но не си длъжна да даваш каквито и да е обяснения защо не сте заедно вече с таткото.

# 14
  • София
  • Мнения: 171
Когато бяхме заедно все ми се "чудеха" как издържам, сега като се разведох пък била съм много своенравна, те мъжете всичките едни и същи били и т.н. Та тези, които много питат, те са сеирджии, отпращай ги ясно и кратко, не се подвеждай да споделяш, защото такова преиначаване на думите си съм чувала, че съм оставала  ShockedВсичко ще мине с времето си

Общи условия

Активация на акаунт