Има ли такава възможнст в някоя бг болница /по специално ме интересува Токуда/?
И как се отразява това събитие на бъдещия татко?
И как се отразява това събитие на бъдещия татко?
- Публикувана: 14 юни 2007, 10:18 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 13:41 ч.
Присъствие на таткото по време на планово секцио
Не те съветвам да го правиш. на първото ми раждане съпругът ми присъства и то по мое настояване - беше наистина в шок. не забравяй, че става въпрос за операция и доста кръв. понякога лекарите си говорят неща, които ние не разбираме съвсем правилно и може допълнително да го притеснят.
при мен епидуралната упойка нещо беше слаба и венозно са ми пуснали пълна. съпругът ми не беше разбрал, но пред очите му съм затворила очи, както до преди минути си говорехме. беше си изкарал акъла, а от екипа му бяха казали, като се притеснява да не гледа и не му бяха дали много обяснения.
безмислено е да го подлагаш на това - все пак малко хора могат да гледат от близо кръв и операции, а когато нещо такова се случва на близък човек, преживяването е още по-натоварващо.
на второто ми секцио чакаше да ме изведат от родилна зала и тогава ме видя и мен и вече чистото бебче.
при мен епидуралната упойка нещо беше слаба и венозно са ми пуснали пълна. съпругът ми не беше разбрал, но пред очите му съм затворила очи, както до преди минути си говорехме. беше си изкарал акъла, а от екипа му бяха казали, като се притеснява да не гледа и не му бяха дали много обяснения.
безмислено е да го подлагаш на това - все пак малко хора могат да гледат от близо кръв и операции, а когато нещо такова се случва на близък човек, преживяването е още по-натоварващо.
на второто ми секцио чакаше да ме изведат от родилна зала и тогава ме видя и мен и вече чистото бебче.
Em_ma, май си права.... Той не носи на такива неща, а и аз съм тази, която го предложи. Но не е ли страшнчко да си сам и в пълно съзнанеи докато те режат и шият? Струва ми се, че присъствието му би ми помогнало, а и по западняшките филми м/у "полето на действието" и главата на мамата слагат един чаршаф, така че таткото да не вижда нищо. Тук не е ли така?
Слагат - поне пред мен имаше вертикално опънат чаршаф. Но все пак си мисля, че бащата ще има по-голямо поле на виждане от лежащата жена. Самата операция мина, без да имам представа колко време е минало. Анестезиологът и една сестра ми седяха до главата и ми бъбреха разни общи приказки, с цел да усещат как се чувствам.
Слагат чаршаф, но всичко се чува.
за теб ще е по-спокойно той да е там, но има опасност той да е по-притеснен от теб. все пак ти ще си на разни медикаменти. аз лично не съм се притеснявала въобще - беше ми любопитно, а и наистина през цялото време анестезиологът ти бърбори нещо, така че времето не се усеща
по-добре да е с теб до операционната и после да те посрещне, а не да му прилошее докато е покрай теб вътре в залата.
за теб ще е по-спокойно той да е там, но има опасност той да е по-притеснен от теб. все пак ти ще си на разни медикаменти. аз лично не съм се притеснявала въобще - беше ми любопитно, а и наистина през цялото време анестезиологът ти бърбори нещо, така че времето не се усеща
по-добре да е с теб до операционната и после да те посрещне, а не да му прилошее докато е покрай теб вътре в залата.
Здравей,
аз родих второто си дете на 10 Април. с планово секцио. Нямахме никакво намерение бащата да присъства. Но при положение че беше до мен по време на подготовката, слагането на епидурала, изследвания и т.н. трябваше да ме испрати до вратата на операционната и там да остане, но каза че не ме пуска сама и в последния момент го облякоха с престилки и го пуснаха да влезе по негово желание.
Трябва да ти кажа че ако не беше до мен щеше да ми е много трудно. Все пак аз бях упоена имах едно зелено платно и нищо не виждах, чувах но не много ясно какво си говорят лекарите и само анестезиолога се въртеше около мен и ми мереше кръвното постоянно. В този момент докато бях ошашавена и незнаех какво точно се случва с мен мъжът ми беше до главата ми и ме галеше и тихичко ми говореше, питаше ме как съм и т.н. . По едно време ми се доповръща и първо измрънках на мъжът ми а той каза на анестезиолога и ми сложиха нещо в системата та се оправих веднага ако не бепше мъжът ми до главата ми не знам откъде щях да намеря сили да извикам на анестезиолога ще ми се повръща. найстина ми подейства много мнооого успокояващо и ще съм му благодарна цял живот че беше до мен в този момент. Показаха ни детето, нашата принцеса и аз разбира се се разревах а мъжът ми седеше до мен и ми бършеше сълзите от очите, този момент никога няма да го забравя.
След това пожелах да заспя по време на шиенето и се събудих в стаята а мъжът ми каза че аз като съм заспала са го извели от операционната - обадил се е на всичките ни познати да им каже за бебето 
- и е допшъл при мен в стаята и когато аз се събудих той беше до мен. Седя до мен докато мине треската и се почувствам по добре и чак тогава си тръгна за да черпи 
Аз също винаги съм била против мъжът ми да присъства и да се притеснява за мен и да ме вижда в такова състояние но както казах ако не беше той до мен нямаше да е същото просто сподели един от най важните моменти от живота ни с мен. Между другото раждах в Торакс, но мисля че и в другите частни болници не е проблем да присъства.
Първото ми раждане беше нормално в държавна болница в Пловдив, толкова мизерия, подтиснатост и самота не съм чувствала никога през живота си. Поне в предродилна зала можеше да е при мен дори и да не присъства на самото раждане. На мен разкритието ми вървеше много бавно и три дни лежах на системи сама в болницата а той горкия се побъркваше от притеснение отвън на стълбите пред входа на болницата
Дано съм ти помогнала в решението ти. Не те убеждавам разбира се а просто споделям моето преживяване.
Приятно раждане и бързо възстановяване.
аз родих второто си дете на 10 Април. с планово секцио. Нямахме никакво намерение бащата да присъства. Но при положение че беше до мен по време на подготовката, слагането на епидурала, изследвания и т.н. трябваше да ме испрати до вратата на операционната и там да остане, но каза че не ме пуска сама и в последния момент го облякоха с престилки и го пуснаха да влезе по негово желание.
Трябва да ти кажа че ако не беше до мен щеше да ми е много трудно. Все пак аз бях упоена имах едно зелено платно и нищо не виждах, чувах но не много ясно какво си говорят лекарите и само анестезиолога се въртеше около мен и ми мереше кръвното постоянно. В този момент докато бях ошашавена и незнаех какво точно се случва с мен мъжът ми беше до главата ми и ме галеше и тихичко ми говореше, питаше ме как съм и т.н. . По едно време ми се доповръща и първо измрънках на мъжът ми а той каза на анестезиолога и ми сложиха нещо в системата та се оправих веднага ако не бепше мъжът ми до главата ми не знам откъде щях да намеря сили да извикам на анестезиолога ще ми се повръща. найстина ми подейства много мнооого успокояващо и ще съм му благодарна цял живот че беше до мен в този момент. Показаха ни детето, нашата принцеса и аз разбира се се разревах а мъжът ми седеше до мен и ми бършеше сълзите от очите, този момент никога няма да го забравя.
След това пожелах да заспя по време на шиенето и се събудих в стаята а мъжът ми каза че аз като съм заспала са го извели от операционната - обадил се е на всичките ни познати да им каже за бебето - и е допшъл при мен в стаята и когато аз се събудих той беше до мен. Седя до мен докато мине треската и се почувствам по добре и чак тогава си тръгна за да черпи Аз също винаги съм била против мъжът ми да присъства и да се притеснява за мен и да ме вижда в такова състояние но както казах ако не беше той до мен нямаше да е същото просто сподели един от най важните моменти от живота ни с мен. Между другото раждах в Торакс, но мисля че и в другите частни болници не е проблем да присъства.
Първото ми раждане беше нормално в държавна болница в Пловдив, толкова мизерия, подтиснатост и самота не съм чувствала никога през живота си. Поне в предродилна зала можеше да е при мен дори и да не присъства на самото раждане. На мен разкритието ми вървеше много бавно и три дни лежах на системи сама в болницата а той горкия се побъркваше от притеснение отвън на стълбите пред входа на болницата
Дано съм ти помогнала в решението ти. Не те убеждавам разбира се а просто споделям моето преживяване.
Приятно раждане и бързо възстановяване.
Трябва да попиташ конкретно каква е опцията в Токуда.Аз раждах във Вита,там позволяват таткото да присъства.но ние решихме,че е по-добре да ме чака в стаята.За нас взехме правилното решение.По време на операцията далеч не си сама,напротив,има поне 7-8 души екип,анастезиолога ти сяда до главата и през цялото време си говорите.Пускаха и музика по мие желание.Слагат чаршаф и нищо не се вижда,но всичко се чува.Не видях нищо страшно в това да ме режат и шият,радвам се,че бях със спинална упойка и бях в съзнание.
Като извадиха бебето и го измиха,веднага са повикали мъжа ми да го види и да стои при него.после си бяхме тримата в стаята до вечерта.Наистина е много хубаво след раждането да има близък човек при тебе.
Но каквато и да е операция,дори и по-лека от секциото си е гледка за свикналите с това лекари,не за ужасно притеснените ни съпрузи!
Като извадиха бебето и го измиха,веднага са повикали мъжа ми да го види и да стои при него.после си бяхме тримата в стаята до вечерта.Наистина е много хубаво след раждането да има близък човек при тебе.
Но каквато и да е операция,дори и по-лека от секциото си е гледка за свикналите с това лекари,не за ужасно притеснените ни съпрузи!