Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

 Нямам против детето ми да учи с дете с увреждания 
 

Нямам против детето ми да учи с дете с увреждане. Добавям и първа опция, тъй като мисля че децата с наистина тежки увреждания особено ако са умствени би трябвало за учат в специализирани учебни заведения.

Кои увреждания са леки и кои тежки?

Аз също нямам против детето ми да общува с деца с увреждания.
Въпросът е за всеки конкретен случай -  кое е най - добре за самото дете, в зависимост от уврежданията му. Това трябва да се прецени от родителите и лекарите му.

и те са хора,трябва и на тях да им се обръща нужното внимание,но съм против да учат в нормални училища,не за друго,а защото само ще търпят подигравките на съучениците си

Вие как си представяте дете с леко увреждане и дете с тежко увреждане? Споделете. Не искам да давам повече разяснения, защото не искам да влияя на анкетата.  

Ами отговорих.
Децата с тежки увреждания - в специализирани училища, където да бъдат обучавани от специалисти.
Децата с леки увреждания - в обикновените училища.
Нямам нищо против сина ми да учи в училище с такива деца.

Ами под деца с леки увреждания разбирам такива, за които няма да бъде проблем да бъдат обучавани от обикновени учители чрез общообразователни методи.
С тежки - деца, които се нуждаят от съответните специалисти и специални методи. Напр. слепи деца, глухонеми и прочие.

Нямам против детето ми да учи с дете, което има увреждания! Напротив, бих искала тези деца да бъдат интегрирани в обществото от малки.

Като работих по едно време в училище, в първи клас приеха дете с ДЦП. Учителката има собствено дете с увреждане и сама пожела това дете да дойде в нейния клас. Изключително полезно за болното дете, изключително възпитателно за останалите.

Гласувах с опцията, че всички трябва да учат в масови училища, но, може би наистина има случаи, когато това не е възможно, но нека да бъде наистина само в краен случай.

Личното ми мнение е, че децата с тежки увреждания, които не им позволяват да учат в масово училище дори и с помощ (било физическа поради физическо увреждане или пък помощ от педагог/психолог/ресурсен учител) е необходимо да учат в специализирани училища, които могат да им предложат условия и качество на обучение съответстващо на техните нужди и възможности.

Нямам против детето ми да учи заедно с дете с увреждания.
Смятам, че с подходящи условия и помощ всяко дете с по-леко увреждане трябва да има възможност да учи в нормално общо училище, стига това да е добре за него и да може, макар и с помощ, да се справя.

За съжаление един от главните проблеми, който ме притеснява, е не толкова как детето ще се справи с учението, а отношението на учители, деца и родителите им. Понякога (всъщност, по мои наблюдения много често) отношението към деца с увреждания е изключително негативно, грубо и обидно. Децата понякога са много жестоки, а за съжаление доста често и родителите им не реагират адекватно - било поради незаинтересованост, било поради незнание.
Братът на най-близката ми приятелка е с тежка ДЦП и с тежко увреждане на слуха. Никой родител не позволяваше на децата си да играят с това момче. Често думите бяха "Пази се! Не играй с лудия", а момчето нямаше никакви ментални увреждания или поведенчески проблеми - засегнати са му само движенията и слуха.
Един от малкото пъти, в които съм се била яростно и ожесточено, беше точно заради това момче. Нарекоха го "втора ръка човек", а детето беше невероятно - израстна с книгите и енциклопедиите, тъй като не можеше да играе и нямаше приятели. Рисува невероятно. Хората, които го обиждаха, не могат да стъпят на малкия му пръст по отношение на човечност и интелигентност.

Това, от което се опасявам, е че подобно отношение може да причини доста сериозни емоционални и психически травми на дете с увреждане. От нас - родителите зависи как ще възпитаме децата си и как и каква информация за децата и хората с увреждания ще им предоставим. Необходимо е още много да се направи по отношение на информираността и пренастройването на мисленето и отношението към хората с увреждания.

съвсем същото
аз така гласувах

Според мен е желателно децата с тежки увреждания да учат в специализирани заведения, а с леки - в масови, но имат допълнителна работа и със специалисти. Там се работи по специални програми и методиката е различна.
По мои наблюдения, децата с тежки увреждания нямат напредък, точно поради липсатата на специализираните грижи и липсата на възможност за единично  обгрижване и занимание /имам в предвид бройките на децата в градинска група .
Ако към дете с проблем бъде правилно подходено и работено, не виждам проблем с интеграцията и социализацията му занапред.

Моето дете е с увреждане. Неискам да бъде в специализирано училище. Твърдо съм взела решение да учи в масово.  Мисля, че децата ще я приемат, но съм с резерви от страна на родителите. Дано бъркам. Изправена съм пред голям проблем.
 Имам призив към родителите - бъдете търпеливи към децата с увреждания!