Никога не съм искала да живея в голям град,но ми се случиха някои неща,които ме карат да променя решението си.От една година останах без работа и не мога да си намеря,а завършвам второ магистратура.Преди седмици получих доста неприятен здравен проблем,наложи ми се да отида по спешност в болницата - оказа се,че лечението въобще не е било правилно.Това го разбрах вчера като отидох на консулт в частна клиника в гоям град.При нас няма частни клиники,няма добро здравеопазване-града е 30 000души.За детето ми е спокойно,училището е на пет минути от нас,но...............Моля споделете вашите мнения и съвети,защота ми е много болно и объркано.
- Публикувана: 6 юни 2007, 09:00 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2007, 13:17 ч.
Дилема относно преместване
Лечението могат да ти го сбъркат и в голяма болница, мила, няма общо с града...Виж, за другите възможности, за работа и развитие...Но пък стресът в големия град е...нещо ужасно! Вече започва да ми идва нагорно! Не мога да стигна до съседния квартал за половин час, толкова е задръстено 
Абе има си и плюсове, и минуси. За мен лично плюсовете на големия град са повече, включително и за детето, затова и съм избрала да живея в София. Но понякога наистина тежи, честно! Липсва ми това всичко да ти е на 5 минути пеша
Абе има си и плюсове, и минуси. За мен лично плюсовете на големия град са повече, включително и за детето, затова и съм избрала да живея в София. Но понякога наистина тежи, честно! Липсва ми това всичко да ти е на 5 минути пеша
Относно лечението...вярвай, наистина няма общо с големината на града. Казвам го от болезнен опит.
Относно перспективите, разбирам.
Наистина има хора с определени специалности, които местейки се в София, печелят несравнимо повече. От друга страна имат възможност и да се развиват.
Не би имало смисъл, ако печалбата възлиза на толкова, колкото ще ти погълне наема и по-скъпата храна, транспорта и т.н.
Ако трябва да бъда честна, малко завиждам на хората извън София и поне от моя гледна точка си мисля, че бих направила всичко възможно да се устроя някак, ако не в родното си място, то поне в някой по-малък и не толкова хаотичен и стресов град. Разбира се, казвам го, защото аз, моите родители, бабите и дядовците ми са софиянци. И да искам, нямам база.
Но майка ми като се пенсионира, продаде апартамента и отиде да живее в градче на 35 км. от София.
Мъжът ми е от Варна и аз все го подкокоросвам да се преместим там, не че Варна е малък и тих град, но на мен поне ми се струва по-спокоен през по-голямата част от годината.
Обичам София, защото е родното ми място, но с ръка на сърцето казвам - не е за живеене. Съществуването тук сякаш ти изсмуква всички жизнени сокове, в крайна сметка или парите така или иначе не стигат, или се оказва, че няма подходящо място, където едно семейство може да ги похарчи за удоволствие, ама наистина удоволствие...
Относно перспективите, разбирам.
Наистина има хора с определени специалности, които местейки се в София, печелят несравнимо повече. От друга страна имат възможност и да се развиват.
Не би имало смисъл, ако печалбата възлиза на толкова, колкото ще ти погълне наема и по-скъпата храна, транспорта и т.н.
Ако трябва да бъда честна, малко завиждам на хората извън София и поне от моя гледна точка си мисля, че бих направила всичко възможно да се устроя някак, ако не в родното си място, то поне в някой по-малък и не толкова хаотичен и стресов град. Разбира се, казвам го, защото аз, моите родители, бабите и дядовците ми са софиянци. И да искам, нямам база.
Но майка ми като се пенсионира, продаде апартамента и отиде да живее в градче на 35 км. от София.
Мъжът ми е от Варна и аз все го подкокоросвам да се преместим там, не че Варна е малък и тих град, но на мен поне ми се струва по-спокоен през по-голямата част от годината.
Обичам София, защото е родното ми място, но с ръка на сърцето казвам - не е за живеене. Съществуването тук сякаш ти изсмуква всички жизнени сокове, в крайна сметка или парите така или иначе не стигат, или се оказва, че няма подходящо място, където едно семейство може да ги похарчи за удоволствие, ама наистина удоволствие...
Първо бих те посъветвала изобщо да не взимаш за чиста монета това, което са ти казали в частната клиника. На тях идеята им е да има повече болни и уплашени хора...няма да продължавам.
Що се отнася до преместването ти в София, тук наистина вече има много възможности за развитие. Стреса наистина го има. Знам как се чувстват хората идващи тук от малките градчета, но знам, че всички свикват и успешно се приспособяват.
Що се отнася до преместването ти в София, тук наистина вече има много възможности за развитие. Стреса наистина го има. Знам как се чувстват хората идващи тук от малките градчета, но знам, че всички свикват и успешно се приспособяват.
Изобщо не го вярвам това за малкия град. Живяхме пет години в Кърджали, той е 25 000 хил. град (според последното преброяване, а са много по-малко).
Толкова добра лична лекарка като тази която имах там не мога да намеря в София и всичките ми приятели се оплакват. Влез във форума на "Родители претърпели загуба" и виж колко жени от София и големите градове са пострадали от лоши лекари.
Живели сме седем години в София със съпруга ми преди да заминем за Кърджали, сага се върнахме отново, но тук не мога да се приспособя вече повече от осем месеца. Движението е кошмарно, като водя детето на градина в центъра половин час карам по задръстени малки улички и се чудя как да паркирам и да не закача някоя от спрелите коли отстрани!
Съпругът ми взема добри пари, но като извадиш високия наем, разходите за транспорт, скъпата градина (защото в държавните няма място), тоци, води, храна и парите които остават са същите които ще ти останат и ако работиш в провинцията.
Нервите които хабя тук са
Тук цените дори на лекарствата са космически. Търсих тест за бременност преди два месеца, никъде не намерих по-евтин от 4 лева, а в Кърджали си купих за 60 стотинки. Търсих си Гинко билоба, в София за по-малко то 14 лева не намерих, в Кърджали си купих за 4 лева... Други лекарства не съм имала възможност да сравнявам, но предполагам, че нещата стоят горе долу по този начин. Тук аптеките не продават евтини лекарства, а те в повечето случаи са и по-ефикасни.
Сега врънкам съпруга ми да си ходим при нашите в Северна България. И изобщо няма да съжалявам за мръсната и претъпкана столица, но той пък си харесва новата работа, та не знам.
Но хората са различни и на всички им харесват различни неща. Просто споделям как се чувствам аз, това не означава, че на теб няма да ти хареса. Но това, че в провинцията няма добри лекари е лъжа, а и детето ти би израснало в една по- добра среда, но това е мое мнение.
Успех!
Толкова добра лична лекарка като тази която имах там не мога да намеря в София и всичките ми приятели се оплакват. Влез във форума на "Родители претърпели загуба" и виж колко жени от София и големите градове са пострадали от лоши лекари.
Живели сме седем години в София със съпруга ми преди да заминем за Кърджали, сага се върнахме отново, но тук не мога да се приспособя вече повече от осем месеца. Движението е кошмарно, като водя детето на градина в центъра половин час карам по задръстени малки улички и се чудя как да паркирам и да не закача някоя от спрелите коли отстрани!
Съпругът ми взема добри пари, но като извадиш високия наем, разходите за транспорт, скъпата градина (защото в държавните няма място), тоци, води, храна и парите които остават са същите които ще ти останат и ако работиш в провинцията.
Нервите които хабя тук са
Тук цените дори на лекарствата са космически. Търсих тест за бременност преди два месеца, никъде не намерих по-евтин от 4 лева, а в Кърджали си купих за 60 стотинки. Търсих си Гинко билоба, в София за по-малко то 14 лева не намерих, в Кърджали си купих за 4 лева... Други лекарства не съм имала възможност да сравнявам, но предполагам, че нещата стоят горе долу по този начин. Тук аптеките не продават евтини лекарства, а те в повечето случаи са и по-ефикасни.
Сега врънкам съпруга ми да си ходим при нашите в Северна България. И изобщо няма да съжалявам за мръсната и претъпкана столица, но той пък си харесва новата работа, та не знам.
Но хората са различни и на всички им харесват различни неща. Просто споделям как се чувствам аз, това не означава, че на теб няма да ти хареса. Но това, че в провинцията няма добри лекари е лъжа, а и детето ти би израснало в една по- добра среда, но това е мое мнение.
Успех!
