Отговори
  • Мнения: 5 370
Мисля, че краят на безкрайните нощни буденета и доприспивания и пиене на "соки" дойде.
По време на тези почивни дни установих, че моят син можел да спи и без да се буди по минимум 2 пъти на нощ-което биваше последвано от вземане в леглото-и то до 8,20 а днес-даже до 9 без 15, което за мене беше просто невероятно.
Обаче. Каква промяна направихме. От известно време, след като се събуди нощем и писне, аз го оставях на спалнята с татито и се местех в друга стая. Спя леко и всеки удар с крак или прехвърляне на ръчичка през мене ме буди....а работя. Tired Една нощ обаче дребен падна....баща му не го е усетил-и оттогава доближавам двете легла. Резултатът е невероятен-той си се търкаля насън от едното до другото легло, гуши се в баща си и до сутринта не се чува звук!!!! А татето няма нищо против, те двамата са просто влюбени, аз пък си намерих решението за малко повече сън.
Изчетох безброй книги и статии за отделянето в друга стая от най-ранна възраст, за това, че съвместното спане пречело на родителите(на мене не ми пречи особено, щото си имам разкошна свекърва на 2 крачки от нас Mr. Green). Да, ама не,явно не при всички деца работи, поне може би не в еднакъв момент от развитието им. И реших, че за момента оставям нещата така. Имам подкрепата на семействата ни, моята свекърва ми говори често, че тя при гледането на синовете си винаги се е водела по тях и нуждите им, а не по написано. Явно Станислав се оформя силно емоционален като мене и има нужда да усеща спокойствие и закрила-които неща намира у баща си(за справка-аз от няколко месеца не приспивам, те заспиват заедно на спалнята).

Споделете и вашия опит, моля. И мнения също. Просто ми е любопитно да видя как това се е случвало при вас и децата ви. Аз мисля, че си избрах посоката вече.

# 1
  • София
  • Мнения: 167
Вики спи в нашата спалня откакто е на 3 месеца, вече една година. Кърмя я нощем и за мен е много по-лесно. Аз също спя леко, но не работя. В началото ми беше доста притеснено да не я ударя или притисна спейки, в резултат не спях дълбоко. И аз незнам кога точно започнах да си спя нормално, от доста време си се наспивам добре. Засега не съжалявам, че решихме да спи в нашето легло. Надявам се и в бъдеще да не съжалявам. А дали, или по-скоро кога ще иска да си спи в нейно легло просто незнам. И не мисля много за това  Wink Чудя се ако имаме още 1-2 деца как ще се справим, може би просто ще си купим голяяяяяяяяяяяяяяяяма спалня, за да се събираме всички.

# 2
  • Мнения: 1 220
 Йована спеше сама до 2 годишна възраст, след това настана чудо! Освен, че при заспиване изискваше моето присъствие в стаята, започна да се мести нощем при нас. Това продължи няколко месеца, а сега дори заспива в нашето легло  ooooh!.  Преди няколко месеца започнах да я пренасям в нейното легло, след като заспи...обачее , ако се събуди през нощта и усети измамата  се връща сама обратно! Сега отново сме заедно! Нямам сили да ставам по няколко пъти нощем и да я уговарям (ако изобщо иска да ме изслуша),  приспивам..просто нямам сили и по тази причина реших да оставя нещата за сега така. Предполагам, 4е все по някое време ще поиска да си спи в стаята. 

# 3
  • София
  • Мнения: 6 477
И моята девойка до година и нещо заспиваше кротко в леглото си и нямах проблеми. После се започна със сутрешно прибавяне при мен, а не след дълго и от самото заспиване. Опитвах да я местя в нейното легло - след час-два се будеше и обратно при мен. Сега вървят леки уговорки да й сменя детския креват с такъв като на големите и да ходи да спи там...ама нещо не виждам въодушевление от нейна страна. На мен не ми пречи спането с нея в едно легло, само вечер като чета малко май нощната лампа я дразни...но какво да се прави? newsm78

# 4
  • Мнения: 7 106
Гушкам си я всяка нощ от както се е родила, приятно ни е на всички в къщи и скоро няма да променям това положение, освен ако тя сама не изяви желание да бъде самостоятелна.
Нито книги, нито чужда мнение могат да променят мнението ми по въпроса.
Приказките за разваляне на родителските взаимоотношения, когато детето спи на спалнята са ала-бала  Wink.

# 5
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
До преди месец спяхме тримата на спалнята. Чудесно, но и аз спя леко и всяко мръдване на дребното ме събужда.
 Предприех мерки да я науча да си спи в креватчето. И успях.
Не съжалявам изобщо- с това престана и буденето през нощта за изпиването на понякога 2 шишета вода. Сега се размърдва максимум два пъти, пие водичка, гушва Пепи( парцален палячо, с когото се научи да спи) и отнася плувката отново. Всички се наспиваме по- добре. Все пак детето е на една ръка разстояние, а не е отгоре ми през цялата нощ Grinning

# 6
  • София
  • Мнения: 7 097
Калина до към годинка си спеше в креватчето, но после започна да спи при нас и така до ден днешен. На мен ми е добре така, мъжът ми се оплакваше по едно време от ритници в зъбите и бъбреците, но и той свикна и засега сме наредени тримцата...

# 7
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Баткото спеше в легло до нашето легло. Като се научи да излиза от него, от време на време се гушеше при нас  Heart Eyes Като стана на 4 и половина с голямо удоволствие се изнесе в неговата си стая Mr. Green Но и до ден днешен, ако не е добре или сънува кошмари идва при нас. А съпругът като е командировка, му пускам гювеч да спи на мястото на баща си Wink
Малката до 5 месеца спеше с мен в едно легло, така ми беше по-лесно за кърменето. После я преместихме в нейното си легло до нашето, а след година и половина, вече спи в самостоятелна стая  Peace
Миналия месец бяхме на почивка, 2 седмици тя дели с мен едно легло и като се върнахме в къщи, бяха големи протести и много изпита вода  Crazy, но за седмица се адаптира.
На мен ми харесва да спим заедно, но сутрин съм като парцал, абсолютно непълноценна, а на съпругът ми му пречи още повече. Като преместихме леглото на малката в нейната стая, ни стана много тъжно  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 1 866
Ние никога не сме спали с децата на едно легло. И двете ги отделихме на 2-3 месеца да спят сами в тяхната стая. С дъщеря ми никога не съм имала проблеми, никога не се е будила през нощта. Синът ми (на 10 месеца)обаче се събуждаше като беше болен и го прибирахме в нашата спалня, но на отделно легло-люлка. Него сме го приспивали като сме го люлеели, но нищо не съм му давала да пие или яде. На ръце или легнали до мен никога не са ми заспивали, дори и като са били на по 1 месец. Пробвала съм, но не се е получавало. Преди известно време се хванах и научих и синът ми да заспива сам без люлеене през деня и вечер и след това спря да се буди и през нощта. Аз просто нямам сили да ставам през нощта, мъжът ми става в повечето случаи и понеже мрънка, полагам усилия да създам навици на децата ми даже и да се събудят да заспиват съвсем сами без чужда помощ. Може малко егоистично да звучи, но ние се гушкаме само през деня. През нощта всички спим.

# 9
  • Мнения: 154
Спим тримата от момента в който му свършиха количките.Е, спахме и силно казано, защото Мони почти не спеше вечер до 3 месеца и половина-гадни колики. А после пък почнаха зъбите. Още си се гушкаме. Но много се върти и отвива, и ако спи отделно ще бъде постоянно отвит.
Пробвахме с кошара залепен до нашето легло-е, не става. Постоянно се блъска с решетката и си удря главата, събужда се и плаче. Тъй, че при нас му е добре.
Е, ако спи отделно ще ни е по-добре, но и така става Laughing

# 10
  • Мнения: 2 353
  Когато се върнахме от родилното цяла нощ спа на корема ми и някак така ни тръгна. Около годинка започа да спи сама, после пак се пресели при нас...Сега е на четири и половина и иска да спи "на свобода" в креватчето си. Никога не съм й казвала къде да спи. Ако иска да си поговорим за нещо се шмугва, гушкаме се и си бърборим, иначе си гушва мечето и слуша приказки. Ако спях "леко" сигурно щях да мисля по друг начин.

# 11
  • Мнения: 6 039
от първия ден до 2г и 2м Малена си заяспиваше съвсем сама в  стаята. От  3 месеца обаче иска да заспива на голямото легло. Така и прави. Обикновено баща й е при нея, тя заспива към 9 и той я мести. Случвало се е да я слагам в леглото й, преди сън, но ме кара да пея до полуда Laughing
иначе спане през цялата нощ или част от нея, няма да мога да издърга - тя, както и другите деца, се мята като риба на сухо

Последна редакция: нд, 27 май 2007, 09:39 от Malenna

# 12
  • Мнения: 2 211
През първата година, докато кърмех, спеше при нас на спалнята. След това уж го преместихме в детската, но по цели нощи ме викаше и накрая изтерзана от желание за сън, го прибирах при нас. Това до година и половина. След това купихме по-голямо легло /персон и половина/ за детската. Така лягам с него в леглото му докато заспи и после се изнасям. Обаче вече е наясно с измамата и ме укорява: "А ти защо ме изостави?".

# 13
  • Мнения: 1 426
Докъм 7-8 годишни се прехвърляха при нас от време на време. Или искаха някой да легне при тях. После полека-лека престанаха. Не сме го правили на въпрос. Само един път личната лекарка попита "Защо си в леглото на мама?" И на отговора "Ами аз тука спах" тя ми прочете лекция защо децата трябвало да спят отделно. Е, повече не съм й обяснявала кой къде спи.

# 14
  • Мнения: 4 371
Спи с нас.
От 5 месечен до не помня колко Embarassed заспиваше сам в креватчето си още в 9 часа, а сега не заспива, докато не легнем ние(разбирай 11-12).
Нямам проблеми с това, гушкаме се по цяла нощ. Ту мен търси, ту баща си. Бързо ще отлети това време и после ще гледам назад с носталигия, за това не бързам да го приучвам да си спи в кревата.
А и много се отвива, така като ми е под око, го завивам нощем - още един плюс на съвместното спане Wink

Общи условия

Активация на акаунт