Доста дълго време се чудих дали да пусна темата, а и трябваше да мине малко време да се осъзная.Идеята за самата тема е не да ми изказвате съжаления, ами защото искам и вие да направите съпоставка за българското здравеопазване и за прехвалената Англия.
Лично аз не обичам да чета дълги постинги, но няма как да разкажа случая в кратък вариант.Който има време и нерви нека да чете.Става въпрос за това как заради безхаберието на лекарите изгубих бебето си и за тяхното отношение!
Януари месец исках да отида на гинеколог.Казаха ми, чр трябва да отида при JPто, като мислех, че ще ми даде направление.Оказа се, че няма да ми дава направление, нищо ще ме преглежда, ами за общи приказки.Основната причина за посещението ми беше проверка за раничка на шийката на матката.Поисках му час за гинеколог, а той ми каза, че има свободен след 3,5 месеца
.Както и да е, разбрахме се за цитонамазка след 2 седмици, а резултатите щаха да са готови между 8 и 10 седмици.Това го преживях, но февруари забременях.Течението ставаше все по-силно.Пак отидах при лекаря си и без да ме прегледа ми даде една ампула Канастен за влагалищно слагане+ мехлем за външно ползване.Разликата беше, че в БГ веднага ми взеха тест за микробиология и ме лекуваха след като ми бяха излезли изследванията.Течението почти не мина.В 6г.с. седмица прокървих.Отказаха дори да отида на лекар, а в БГ веднага ме приеха в болница(прокървих в същата седмица).След настояване ми приеха за да ми измерят кръвното след 3ч. стоене права в спешното.Исках видеозон, но ми казаха, че той е заключен в събота и неделя Попитах, ако е извънматочна(имах болки в корема )ще ме оставят да умра ли и ме сложиха на видеозон на който нямало да се види нищо.Обещаха преглед за понеделник, но след постоянно звънене ме прегледаха чак в петък 
Както и да е, до тук пак добре.Предписаха ми Парацетамол на всеки 6 часа-това вече не го приех 
в 11г.с. през април бялото течение придоби ужасно силна миризма.Тогава ме пратиха при акушерката, при лекар не можело.Тя включи компютъра и видя резултата от изследванията от януари месец и ми каза, че всичко е о.к.Това вече за мен бебе ненормална работа.На следващата вечер корема ме заболя и исках да отидем в болницата.По телефона ми казаха да не ходим, ами те ще се обадят до 3ч.представяте ли си, за бременна жена.След скандал дойде линейка и вместо да реагират бързо започнаха да ми задават въпроси и биволско спокойтвие.Изтекаха ми водите, живо бебе вече нямаше.Закарахме ме в болницата и се кълна, че линейката друсаше все едно ме караха в каруца.Чак акушерката направи забележка на шофьора след настояване на мъжа ми.В болницата бяхме в 23ч. вечерта.1,5. стоях в чакалнята като само веднъж ми премериха кръвното.Усещах как започвам да раждам(никога не съм предполагала), че в края на третия месец може да се съберат толкова плацента и какво ли не.Започнах да моля да ме сложат да легна поне, няма кой да те чуе.Една сестра ме накара да дам урина, каква урина аз си раждам.Дадах и ваничката пълна с плацента, тя се намръщи.Заведаха ме в една учукана стая и попитахме за лекар.Имало един лекар в болницата(огромна болница на 8 еатажа, като половината е родилен дом
) и той бил при спешен случай.Попитах аз не съм ли спешен случай, а сестрата ми каза"Спешен сте, но аз ви наблюдавам и ако започнете да колабирате ще извикам който и да е лекар да ви свести.....не желая да коментирам репликата и.Лекар дойде след ПЕТ часа.Каза да пренощувам в болницата, за да ме види на другия ден специалист.Не искам да ви казвам цяла нощ какви неща ми падаха по краката и какъв ужас преживях и как молех като куче за превръзка.Там имат, не е като тук да няма в болниците.На другия ден не дойде лекар, ами в 13ч. ме закараха на видеозон.Една намръщена лелка ми направи коремен видеозон като имаше страшно отегчен вид.Мъжа ми я попита за причините за аборта, а тя едва си отвори устата да каже, че не знае.Каза, че ако направя още 2-3 пъти аборт ще помислят дали да не ми направят изследвания.Пак няма да коментирам.
Чак в 17ч. при мен дойде лекарка и ми подаде една брошурка за психолог
като ми каза, че съм загубила бебето.Представяте ли си каква новина ми каза, аз все едно не знаех.И сега идва най-фрапиращото.Ето диалога:
-Може да се облечете и да си търгвате.Няма да ви кюртираме, ще оставим орзанизма да се изчисти сам.
Аз онемях, не бях чувала за такова нещо.Попитах:
-Какъв антибиотик ще ми дадете?
-Не е нужно антибиотик, никакви лекарства не трябва да пиете.
-Кога да дойда на преглед?
-Няма защо да идвате, от другия месец може да започнете да правите друго бебе
Мъжа ми тогава ме погледна и ми каза:
-Качваш се на самолета и се прибираш в БГ.
Прибрах се след 20 дни.Отидах на лекар и му разказах случая.Човека не можа да си затвори устата от изумление.Предположи, че ще трябва да ме кюртира.Видя ме на видеозон и ми каза на сутринта да съм в болницата.Като отидах лекарите имаха съвещание, лекаря ми е шеф на отделението, излезе и ми каза, че разказвал случая на колегите си.Те излязаха в коридора ми ми казаха колко съжалявали за всичко.Една сестра започна да ме гали по ръката в знак на съчуствие, не я познавах.Честно ви казвам, че серазплаках, разплаках се заради вниманието, заради милите думи които не ги срещнах в Англия.Сложиха ми пълна упойка, а като се събудих лекаря ме галеше по главата.Думите му бяха"Билянке, Билянке втори живот живееш.Аз и колегите ми сме възмотени от английкските колеги.Извадихме една шепа гниеща матрия+ бебето което е останало в теб.
Оказа се, че и матката ми била отворена, инфекцията на кръвта е могла да стане за минути, знаете какво следва.Детето ми е щяло да е без майка.Сега се лекувам, антибиотици, капки, чудеса, но психиката си не мога да излекувам.Не зарди плода, ами зарди преживяния шок благодарение на лекарите от "Велика"Англия.Мъжа ми срещнал една англичанка наша позната и и разказал всичко.Тя навела глава и казала, че за съжаление здравеопазването им е много зле!Моя позната от форума която твърдеше, че в Англия всичко е прекрасно ми каза, че ако съм имала частна осигуровка са щяли в самото начало да ми обърнат внимание
Защо 
Нали казват, че там не е като в България?Нали всички лекари и здравеопазването в БГ е под всякаква критика според много българи живеещи в чужбина?Е не е така, казвам го с чиста съвест!Както каза моя лекар"И най-големия бандит или който и да е, нямаше да го оставим както са оставили теб".Мъжа ми искаше да ме заведе в болница няколко дни след аборта когато се превивах от болки в кореам, но се разплака и му казах, че когато кучето ми си помяташе кученцата го наблюдаваше лекар.А когато аз си губех бебето се отнесаха по-зле отколкото с животно с мен!
Това е всичко което исках да кажа!Моля ви, родители в чужбина, понякога се замисляйте дали нашата страна е толкова черна и дали трябва да блика негативизма от вас.Аз съм жив пример за лошо отношение и небрежност.Не от един лекар, ами от целия персонал!Едва ли вскоро време ще пискам да се завърна там.Доста неща от преживяното спестих да не стане още по-дълъг постинга!
Лично аз не обичам да чета дълги постинги, но няма как да разкажа случая в кратък вариант.Който има време и нерви нека да чете.Става въпрос за това как заради безхаберието на лекарите изгубих бебето си и за тяхното отношение!
Януари месец исках да отида на гинеколог.Казаха ми, чр трябва да отида при JPто, като мислех, че ще ми даде направление.Оказа се, че няма да ми дава направление, нищо ще ме преглежда, ами за общи приказки.Основната причина за посещението ми беше проверка за раничка на шийката на матката.Поисках му час за гинеколог, а той ми каза, че има свободен след 3,5 месеца
.Както и да е, разбрахме се за цитонамазка след 2 седмици, а резултатите щаха да са готови между 8 и 10 седмици.Това го преживях, но февруари забременях.Течението ставаше все по-силно.Пак отидах при лекаря си и без да ме прегледа ми даде една ампула Канастен за влагалищно слагане+ мехлем за външно ползване.Разликата беше, че в БГ веднага ми взеха тест за микробиология и ме лекуваха след като ми бяха излезли изследванията.Течението почти не мина.В 6г.с. седмица прокървих.Отказаха дори да отида на лекар, а в БГ веднага ме приеха в болница(прокървих в същата седмица).След настояване ми приеха за да ми измерят кръвното след 3ч. стоене права в спешното.Исках видеозон, но ми казаха, че той е заключен в събота и неделя Попитах, ако е извънматочна(имах болки в корема )ще ме оставят да умра ли и ме сложиха на видеозон на който нямало да се види нищо.Обещаха преглед за понеделник, но след постоянно звънене ме прегледаха чак в петък Както и да е, до тук пак добре.Предписаха ми Парацетамол на всеки 6 часа-това вече не го приех в 11г.с. през април бялото течение придоби ужасно силна миризма.Тогава ме пратиха при акушерката, при лекар не можело.Тя включи компютъра и видя резултата от изследванията от януари месец и ми каза, че всичко е о.к.Това вече за мен бебе ненормална работа.На следващата вечер корема ме заболя и исках да отидем в болницата.По телефона ми казаха да не ходим, ами те ще се обадят до 3ч.представяте ли си, за бременна жена.След скандал дойде линейка и вместо да реагират бързо започнаха да ми задават въпроси и биволско спокойтвие.Изтекаха ми водите, живо бебе вече нямаше.Закарахме ме в болницата и се кълна, че линейката друсаше все едно ме караха в каруца.Чак акушерката направи забележка на шофьора след настояване на мъжа ми.В болницата бяхме в 23ч. вечерта.1,5. стоях в чакалнята като само веднъж ми премериха кръвното.Усещах как започвам да раждам(никога не съм предполагала), че в края на третия месец може да се съберат толкова плацента и какво ли не.Започнах да моля да ме сложат да легна поне, няма кой да те чуе.Една сестра ме накара да дам урина, каква урина аз си раждам.Дадах и ваничката пълна с плацента, тя се намръщи.Заведаха ме в една учукана стая и попитахме за лекар.Имало един лекар в болницата(огромна болница на 8 еатажа, като половината е родилен дом
) и той бил при спешен случай.Попитах аз не съм ли спешен случай, а сестрата ми каза"Спешен сте, но аз ви наблюдавам и ако започнете да колабирате ще извикам който и да е лекар да ви свести.....не желая да коментирам репликата и.Лекар дойде след ПЕТ часа.Каза да пренощувам в болницата, за да ме види на другия ден специалист.Не искам да ви казвам цяла нощ какви неща ми падаха по краката и какъв ужас преживях и как молех като куче за превръзка.Там имат, не е като тук да няма в болниците.На другия ден не дойде лекар, ами в 13ч. ме закараха на видеозон.Една намръщена лелка ми направи коремен видеозон като имаше страшно отегчен вид.Мъжа ми я попита за причините за аборта, а тя едва си отвори устата да каже, че не знае.Каза, че ако направя още 2-3 пъти аборт ще помислят дали да не ми направят изследвания.Пак няма да коментирам.Чак в 17ч. при мен дойде лекарка и ми подаде една брошурка за психолог
като ми каза, че съм загубила бебето.Представяте ли си каква новина ми каза, аз все едно не знаех.И сега идва най-фрапиращото.Ето диалога:-Може да се облечете и да си търгвате.Няма да ви кюртираме, ще оставим орзанизма да се изчисти сам.
Аз онемях, не бях чувала за такова нещо.Попитах:
-Какъв антибиотик ще ми дадете?
-Не е нужно антибиотик, никакви лекарства не трябва да пиете.
-Кога да дойда на преглед?
-Няма защо да идвате, от другия месец може да започнете да правите друго бебе
Мъжа ми тогава ме погледна и ми каза:
-Качваш се на самолета и се прибираш в БГ.
Прибрах се след 20 дни.Отидах на лекар и му разказах случая.Човека не можа да си затвори устата от изумление.Предположи, че ще трябва да ме кюртира.Видя ме на видеозон и ми каза на сутринта да съм в болницата.Като отидах лекарите имаха съвещание, лекаря ми е шеф на отделението, излезе и ми каза, че разказвал случая на колегите си.Те излязаха в коридора ми ми казаха колко съжалявали за всичко.Една сестра започна да ме гали по ръката в знак на съчуствие, не я познавах.Честно ви казвам, че серазплаках, разплаках се заради вниманието, заради милите думи които не ги срещнах в Англия.Сложиха ми пълна упойка, а като се събудих лекаря ме галеше по главата.Думите му бяха"Билянке, Билянке втори живот живееш.Аз и колегите ми сме възмотени от английкските колеги.Извадихме една шепа гниеща матрия+ бебето което е останало в теб.
Оказа се, че и матката ми била отворена, инфекцията на кръвта е могла да стане за минути, знаете какво следва.Детето ми е щяло да е без майка.Сега се лекувам, антибиотици, капки, чудеса, но психиката си не мога да излекувам.Не зарди плода, ами зарди преживяния шок благодарение на лекарите от "Велика"Англия.Мъжа ми срещнал една англичанка наша позната и и разказал всичко.Тя навела глава и казала, че за съжаление здравеопазването им е много зле!Моя позната от форума която твърдеше, че в Англия всичко е прекрасно ми каза, че ако съм имала частна осигуровка са щяли в самото начало да ми обърнат внимание
Защо Нали казват, че там не е като в България?Нали всички лекари и здравеопазването в БГ е под всякаква критика според много българи живеещи в чужбина?Е не е така, казвам го с чиста съвест!Както каза моя лекар"И най-големия бандит или който и да е, нямаше да го оставим както са оставили теб".Мъжа ми искаше да ме заведе в болница няколко дни след аборта когато се превивах от болки в кореам, но се разплака и му казах, че когато кучето ми си помяташе кученцата го наблюдаваше лекар.А когато аз си губех бебето се отнесаха по-зле отколкото с животно с мен!Това е всичко което исках да кажа!Моля ви, родители в чужбина, понякога се замисляйте дали нашата страна е толкова черна и дали трябва да блика негативизма от вас.Аз съм жив пример за лошо отношение и небрежност.Не от един лекар, ами от целия персонал!Едва ли вскоро време ще пискам да се завърна там.Доста неща от преживяното спестих да не стане още по-дълъг постинга!
