"Не разчитай много на кръвната връзка за близост и осигурени топли отношения. Защото като омразата между брат и сестра няма по-голямао при определени ситуации. Ти искаш второ дете, защото си мислиш, че ще се обичат с Криско. А ако са различни и си пречат? Второто дете обикновено е по-агресивно, по-напористо и пречи цял живот на първото. Нормално е, защото се бори за жизнено пространство, а ако се появи ревност за обичта на родителите става още по-тежко. Не си мисли, че лесно ще се справиш. Това е неразрешим проблем, много сложен и винаги го има, но понякога е приглушен и участниците не показват чувствата си. Според мен е нормално едно дете, за да не го обричаш на борба за любов, имот, себедоказване. Напремер, приятелка на дъщеря ми скоро си роди второ дете, момиченце, първото е момченце. Тих, кортък, разбран, подреден, а сестра му е негов антипод - буйна, бясна, разхвърляна и неразбрана. Всичко каквото той направи, тя разваля и на него му се плаче. Казвал е тайно на дъщеря ми, че я обича, но има едно желание - тя да живее далеч от неговото семейство..."
Определено не поддържам тезата, че едно дете е равно на егоист, защото това изобщо не е така. Както съм казвала, може и 5 да имаш и 5-тте да са такива. Въпросът е за какво искаме повече от едно дете? Аз имам сестра, много познати около мен имат брат или сестра, но не съм забелязала някой да се хвали колко са близки, незаменими и колко не могат един без друг. А и много често има неприязнени чувства. Има ли наистина нужда едно малко дете нарушаване на идилията с ново бебе? И защо?
Моля, без присъди и резки думи, просто споделете вашите разсъждения по темата, много ще се радвам. Аз винаги съм била убедена, че искам едно дете. Но пък се замислям кое е правилно и как се преценява това, предвид, че хората сме различни и разбиранията са различни. Тези от вас, с две деца, имате много повече опит, споделете лични наблюдения, но бъдете откровени, в смисъл - не казвайте само положителните страни. Финансовата страна също не е важна, не се е родило дете, не е отгледано (освен ако не са 16 ). Дали е редно да са две, за да не се чувстват сами и без принадлежност в този свят след като родителите им си отидем? Дали това прави нещата после по-лесни, макар, че всеки от тях създава семейство и всички знаем, че семейството (мъж, жена, деца) стават най-близките...
Благодаря предварително, темата е наистина важна за мен