Та в понеделник вечер се намазах с онова горчивото и край - няма мляко.
/Близо месец, може и повече беше подготвян за това- той всъщност сам настояваше че е голям батко/.
Естествено последва яростна съпротива, ревове, сърдене и т.н. Аз обаче бях твърда и край - няма. Така мина първата нощ - с ревове и крясъци и т.н.
После вече стана по-леко, остана само трууудното заспиване. Вечерно време се мъчим по 2 часа- четем книжки,разказваме,но...... надявам се да мине и този период.
Хлапето се чувства общо взето добре - гушкаме се много, но има моменти, когато определено му липсва цокането , защото става супер агресивен и налита на бой ... но се преодолява с мнооого прегръдки и целувки и мили думи.
Аз се чувствам общо взето вече добре. Психически ми беше много трудно миналата седмица - ревях си доста честичко а сега гледам вече с умиление и мааалко завист бебчетата....
Не съм се цедила и не съм пила нищо. Направи ми впечатление обаче, че за разлика от предните пъти когато отстъствах - 2 пъти по 5 дни, тоди път гърдите ми не се препълниха и нямаше никакво напрежение - явно моментът си е дошъл.
Ще прощавате че малко дългичко стана.....но....сантименталности......
За всички кърмачки