Роднините...или за прекъснатите семейни връзки!

  • 3 478
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 569
Имам чичо/брат на баща ми/ и чинка, с които никога не сме поддържали някаква по- топла и сърдечна връзка освен обичайните срещи при сватба, кръщене и абитуриентски бал. Двамата с баща ми са се раздели още като малки и макар и в един град всеки си живее независимо от съществуването на другия. Баща ми по трудно изразява емоциите си или дори не ги изразява и като съдя по него явно и чичо ми е такъв. Не се търсят, едвам вдигат телефона да се чуят и обикновено майка ми им се обажда. Както и да е, станали са големи хора, няма да се променят. Но онзи ден нещо в мен се обади....чичо ми живее в едно село съвсем до града, а там аз и приятелят ми имаме приятели. Отивайки им на гости се минава точно покрай къщата на чичо и чинна и погледнах......чичо ми стои сам на двора и вперил поглед към пътя, стана ми едно такова болно и мъчно.....едвам се сдържах да не се разплача /а в момента го правя/. Не спряхме, но се замислих следващия път да го направя.....но даже не знам дали ще ме познае,не ме е виждал поне 7 години......
С братовчедите се чуваме също рядко, но тъй като са доста по- големи от мен и имат семейства отново не се търсим освен за някой по специален повод.....
Вие имате ли такива роднини, с които хем не сте в лоши отношения,  хем не се търсите и не поддържате връзка....Как скъсявате дистанцията помежду си и изобщо правите ли опити да се сближите.....Важи ли при вас принципа "по- добре късно отколкото никога"......

Последна редакция: нд, 13 май 2007, 19:12 от nikitita

# 1
  • София
  • Мнения: 7 097
Аз по принцип нямам много роднини, но и с тези, които имам не поддържам връзка - само с един близък роднина съм в лоши отношения, с останалите някак си животът ни раздели...Не ми тежи изобщо. В живота си, от близки родственици нищо хубаво не съм видяла. Най-стойностните и ценни за мен съм срещнала по-късно.

# 2
  • Мнения: 431
Прекъснала съм всички роднински връзки и така ми е добре.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Да, с роднините отстрана на баща ми. Дори не знам баба ми/майка му/ дали е жива. Последно я видях на погребението на татко преди 7 години и за малко да я/ги - заедно с чичо ми и стринка ми/ изгоня.... студени, нахални, безчуствени егоисти.
С всички от страна на майка ми съм в много добри отношения, никакви проблеми, обичам си ги.

# 4
  • Мнения: 1 426
Общо взето поддържаме... Но в най-близки отношения сме, разбира се, със семействата на сестра ми и девер ми, с тях се виждаме най-често и знаем всичко един за друг. С братовчедите, откакто родителите ми починаха, се срещаме по-рядко, а по-често си говорим по телефона. От време на време се събираме родата извън дежурните сватби, кръщенета и т.н., но то е не по-често от два пъти в годината. Като бяхме деца, се виждахме доста повече.

# 5
  • Мнения: 473
Имам първи братовчед, който е син на вуйчо ми /брат на майка/, с който много рядко се виждаме. Като малки ни гледаха заедно с него, аз имам брат, а братовчед ми е едно дете. И тъй като е първо внуче на моята баба, тя го обичаше много повече от нас и го толерираше нескрито. Той израсна завършен егоист и човек, който мисли само и единствено за себе си. Въпреки че изобщо не се интересува нито от мен нито от брат ми, аз много обичам децата му и от както се родиха ходих да ги виждам редовно, купувах им подаръци всеки път като отида да ги видя, за всеки рожден ден, за Коледа. Децата какво са ми виновни че баща им не ме счита за човек? Вуйчо ми по същия начин, нито търси майка, нито търси собствената си майка /баба ми/, но аз го поканих на сватбата ми, зарадвах се че дойде, държахме се съвсем мило, както го чувствам, въпреки че и той не се интересува от мен. Това си е за тях. Аз си ги обичам като роднини и си ги каня, а пък те че не се интересуват от мен няма значение. И дори се обаждам на леля ми на мъжа, който не ми е кръвен роднина, но го уважавам човека, въпреки че се разделиха с леля, честитя му рожден ден, имен ден.

# 6
  • Мнения: 4 195
Татко почина 1997г. има двама братя, даваше мило и драго за тях, включително и по - хубавите имоти им предотсъпи, както и дае, стават 10 години от както е починал - нито веднъж не са ми звъннали, да ме попитат мен - ама как си, жива ли си , ква си, на сватбата и не дойдоха. Яли са и са пили винаги у нас, единия го извади от затвора в Русия бащами за катастрофа, другия за всичко при него тичаше. Братовчедите ми - същата работа, все едно ме няма, нямам идея защо. Само на една сватба ме поканиха - обясних им защо не виждам смисъл да ходя. Майка ми веднъж довлчекла чичо ми у нас (оправят некви имоти сега ис е видели поз аължение) - аз съм била на работа и по добре, нямаше да съм дружелюбна.
От друга страна, родата на майка ми - баба и дядо починаха, най добрите хора, леля ми и братовчед ми - теглиха една на брат ми в момент, в който остана на улицата със 50 хиляди евро задължение - за мен са мъртви, край. Има неща, които н е прощавам Naughty

# 7
  • Мнения: 750
Ти се терзаеш за 4и4о си и 4инка си.....аз до скоро се измъ4вах по същата при4ина но за...баща ми! Rolling Eyes
Неотдавна пуснах тема тук за това....и мненията на моми4етата ми повлияха доста!
За което им поднасям този букет  bouquet!
И мен ме измъ4ваха подобни терзания...въпроси без отговори....Но накрая теглих 4ертата(както се казва) и реших пове4е да не се самоби4увам безпри4инно!
Вси4ко се преживява!Така е устроено сърцето ни,4е да понася и болка и радост!
Аз при жив баща съм ....без баща!
Дори сега се замислих,4е....ако недай боже се слу4и нещо с него или с баба(майка му)то няма кой да ми се обади!Спряла съм да го търся и да правя от4аяни опити за сближаване!
За4еркнал е и трите си рожби!
Същото направих и аз с него!
      Затова не се измъ4вай...не пла4и....каквото трябва да става...то ще се слу4и!
Нека на лицето ти блесне най-голямата усмивка и дори сълзите ти да немогат да я зали4ат!  action032
Горе главата!  bouquet

# 8
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Прекъснала съм всички роднински връзки и така ми е добре.
Peace Защото ми писна да ме употребяват.

# 9
  • Мнения: 6 167
не, с роднините сме близки, подкрепяме се. виждаме се често.
имам и роднини в др. град - там е нормално да не сме много близки, но се знаем, виждаме се на обичайните мероприятия.
говоря за българия.в италия, моето семейство тук е малко, но аз си нося 'българското' и съм си поставила за цел да
ги сплотя. каня, ходим, наистина се промениха мн. нещата, откакто дойдох.
аз съм събирач.

но ето , сега свекърва ми е ... на смъртно легло. брат й не идва да я вижда. а живеем в един квартал.
от години не си говорят, не се бяха виждали няколко години! а нямат проблем, да кажеш - скарани и тн.
не. просто той си е такъв, тя си е такава... тя понеже в последната година все по болници, ние няколко пъти
ходихме до чичото да го молим едва ли не да отиде да я види.
защото тя пита за него, явно на човек тия връзки никога не му 'минават'.
брат й е. та, дойде човека миналия понеделник. добре, че беше жена му да каже 5 думи.
той такъв дебил. седи и гледа. няма топла дума, няма нищо. чака да мине времето да си ходи...
а днес тя , дето мозък не й е останал се сети като в просъница , че той днес има рожден ден...
много ми стана мъчно, много.  Sad  не бива да са такива хората...

спри се при чичо си, няма срам - поговорете си, покани го.
това е моя съвет. тия неща са много, много важни, но като сме млади може и да не го виждаме.

# 10
  • Мнения: 1 924
За щастие нямам много роднини.
Абсолютно неспособна съм да поддържам дълго време контакти с хора  Tired

Благоверният обаче има голям род и поддържат образцови отношения помежду си.
Направо им се възхищавам.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 171
....

спри се при чичо си, няма срам - поговорете си, покани го.
това е моя съвет. тия неща са много, много важни, но като сме млади може и да не го виждаме.

Абсолютно!
Аз за щастие живея в приказка- трима сваковци и лели, с които се обожаваме, шест първи братовчеди, без които не мога и се търсим непрестанно, на първо място сестра ми, братът на съпруга ми...
Мисля като Лени- спри се, купи кутия бисквити и кола и се вижте, кръвта вода не става...не може детето ми да вижда чичо си два месеца годишно и да го помни и обича, ако не е чувството което те е натъжило...

# 12
  • Мнения: 569
....

спри се при чичо си, няма срам - поговорете си, покани го.
това е моя съвет. тия неща са много, много важни, но като сме млади може и да не го виждаме.

Абсолютно!
Аз за щастие живея в приказка- трима сваковци и лели, с които се обожаваме, шест първи братовчеди, без които не мога и се търсим непрестанно, на първо място сестра ми, братът на съпруга ми...
Мисля като Лени- спри се, купи кутия бисквити и кола и се вижте, кръвта вода не става...не може детето ми да вижда чичо си два месеца годишно и да го помни и обича, ако не е чувството което те е натъжило...
Благодаря ви за подкрепата! Истината е, че и аз не се сещам често за тях, нямам нужда от тях като че ли защото по никакъв начин никога не са присъствали в живота ми,......но ми стана мъчно, когато го видях от колата и в същото време го подминах......а те така си приличат с татко,все едно гледах него. Като че ли се ядосах и на двамата, че са такива.....безчувствени.

# 13
  • Мнения: 1 299
Роднините са натрапени приятели за мен  Peace

# 14
  • Мнения: 8 999
Това, че са ми роднини, не ме задължава по никакъв начин да ги харесвам и да поддържам контакти с тях. Имам само една братовчедка, която много си обичам и редовно се чуваме по тел. /тя живее в чужбина/, а когато си идва  в България сме неразделни. С всички останали или не сме в добри отношения /поради имотни спорове/, или просто не ми допадат и не изпитвам никаква нужда да поддържам връзка с тях.

Общи условия

Активация на акаунт