Може би се повтаря темата, сигурно са дискутирани подобни неща и преди.
Обаче не издържам вече, трябва да споделя с някого.
Имам връзка с мъж, който тази година ще навърши 31. От близо 2 години сме заедно, преди него бях 6 години с друго момче.
Имам огромна нужда да изградя дом и семейство, родителите ми са разведени, живея само с майка си, която е много властна, искам да се отделя от опеката й.
Той няма против да живеем заедно, не настоява, ок е с настоящето положение, в което аз съм при него на тавана над родителите му 3-4 вечери седмично. Не настоява за нищо, между впрочем. Обаче опонира на идеята за брак с неподозирана енергия. Миналата есен говорихме, не беше готов. Наскоро пак, при предходна презумпция да мислим за този септември, отново не е готов и нещата се отлагат.
Не знам какво да правя. Обидно ми е безкрай. Аз ли съм най-смотана и никаква, че толкова да не ме иска?!? "Толкова ли е важен този пръстен", пита той. Ами ако не е, какъв е проблемът да го сложи, отговарям.
На близо 27 съм, объркана, обидно ми е, колкото повече се старая да не мисля, толкова повече се фиксирам върху това и не знам какво да правя.....Ще кажете, бракът не е всичко. За мен обаче е важна основа. Ще се побъркам просто...Моля помогнете със съвети
Обаче не издържам вече, трябва да споделя с някого.
Имам връзка с мъж, който тази година ще навърши 31. От близо 2 години сме заедно, преди него бях 6 години с друго момче.
Имам огромна нужда да изградя дом и семейство, родителите ми са разведени, живея само с майка си, която е много властна, искам да се отделя от опеката й.
Той няма против да живеем заедно, не настоява, ок е с настоящето положение, в което аз съм при него на тавана над родителите му 3-4 вечери седмично. Не настоява за нищо, между впрочем. Обаче опонира на идеята за брак с неподозирана енергия. Миналата есен говорихме, не беше готов. Наскоро пак, при предходна презумпция да мислим за този септември, отново не е готов и нещата се отлагат.
Не знам какво да правя. Обидно ми е безкрай. Аз ли съм най-смотана и никаква, че толкова да не ме иска?!? "Толкова ли е важен този пръстен", пита той. Ами ако не е, какъв е проблемът да го сложи, отговарям.
На близо 27 съм, объркана, обидно ми е, колкото повече се старая да не мисля, толкова повече се фиксирам върху това и не знам какво да правя.....Ще кажете, бракът не е всичко. За мен обаче е важна основа. Ще се побъркам просто...Моля помогнете със съвети
: Помисли си дали желанието ти да сключиш брак не е твоят начин да избягаш от властната си майка. Да не се окаже: от трън, та на глог!