Публикувана: 6 май 2007, 00:57 ч.
Последно мнение: 7 май 2007, 11:02 ч.

Какво не искате да си спомняте от детството ?

1 804
38
1

6 май 2007, 00:57 ч.

Балчик
Мнения: 9 220

Провокирана от темата на Анджелина- " Как искам пак да съм дете", реших да ви попитам, има ли мигове от вашето детство, които искате да забравите ?
Моите са :

- едно жестоко падане, болка, кръв, спешно отделение
- звукът на влизаща в месото игла...
- траурна музика,ковчег, много хора, огромно гробище, разпънати маси, храна, тежест във въздуха
- мама е болна, няма я дълго време, свиждане в болницата, операция, сълзи...
- изчезването на любимата ми чисто черна котка Мурка
- един влак, с който сестра ми се отдалечава за години напред, а аз оставам на перона...
- най-добрата ми приятелка изведнъж не е вече най-добрата ми приятелка...

Мисля, че няма друго. Или ако има- подсъзнанието ми се е погрижило да го заличи.
Вие сте.

# 1 6 май 2007, 02:47 ч.

Мнения: 3 491

Клането на животни. С удоволствие бих лишила детството си от тази гледка.
Разделите при непрекъснатите ми преходи от единия до другия край на България, от дома на родителите ми в дома на баба ми и дядо ми. Така и не разбрах къде е "у нас", къде - "у вас".

Последна редакция: нд, 06 май 2007, 02:53 от блажка

# 2 6 май 2007, 08:25 ч.

Smallville
Мнения: 994

Когато бях на 7 год.,родителите ми катастрофираха с колата и дълго време ги нямаше.За мен и сестра ми се грижеха роднините,ето този момент не искам да си спомням,и съзнанието ми се е погрижило за това,ами почти нищо не помня от това време

# 3 6 май 2007, 08:32 ч.

София
Мнения: 1 951

Загубите!

# 4 6 май 2007, 08:36 ч.

София
Мнения: 3 099

Левкемията и в последствие загубата на приятелката, с която бяхме заедно от люлката.... Крем-карамела от детската!

# 5 6 май 2007, 09:03 ч.

Мнения: 25 558

Аз пък нищо не искам да забравям! Естествено, че имам цял куп конфузни ситуации, нещастни случаи и други неприятни за спомняне неща в гардероба. Но като се замисля, всички те са изиграли някаква роля, за да съм сега това, което съм.
Опитвам се да се уча от грешките си. Ако ги няма тях, няма да го има и урока.
Просто няма да съм аз.

# 6 6 май 2007, 09:16 ч.

Мнения: 4 053

филийте с масло Sick

# 7 6 май 2007, 10:30 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Нямам нито един такъв миг. Повтарям - нито един такъв миг.
Няма детство, като моето Hug

П.П: може би когато погребвахме баба ми (нямах 7г.) и дядо ми (нямах 14г.) са ми най-трудните мигове. Нищо друго.

# 8 6 май 2007, 15:43 ч.

Мнения: 2 401

Някои учители с квадратни комунистически глави.

# 9 6 май 2007, 16:56 ч.

София
Мнения: 2 623

баща ми

# 10 6 май 2007, 17:04 ч.

София
Мнения: 1 105

Цитат на: Шани в нд, 06 май 2007, 10:30

Нямам нито един такъв миг. Повтарям - нито един такъв миг.
Няма детство, като моето Hug

Това е и моят отговор Grinning

# 11 6 май 2007, 17:07 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Сакндалите между майка ми и баща ми.
Вечно недоволната ми и нервна майка. За нея никога не бях достатъчно добра дъщеря.
За това и сега толкова много ги "обичам и уважавам" и двамата.