Реших да порасъждавам малко на глас върху някои от нещата от живота на една жена,в този случай върху моето собствено съществуване на жена в този странен свят.Староста винаги ме е плашила.Започнах да изпитвам панически ужас от нея,когато бях на 20.Глупави мисли за тази възраст,така е.Но точно тогава се загледах за първи път в майка ми,която беше на 40 и си дадох сметка че красивата ми,вечно поддържана майка,след която всички се обръщаха започва да остарява.И че аз,също като нея бавно и сигурно тръгвам по същият път.И ме очаква това което се случва с нея.Бях се вкопчила в моите 17 години и не исках да ги изпускам,но дните си минаваха и в един момент се оказах на 20.След това на 23.Често чувах хората да казват "23,ооо вече не си момиче ,а жена",приятелите ми доста често се заглеждаха в 18-20 годишни максимум и на 25 вече си мислех че съм стара.С майка ми,често разговаряме на тази тема,много пъти се е случвало когато съм сред нейни по-млади колежки да ги чувам да подмятат"дъртите на 40 години..."еди какво си и си мисля колко е лесно да те смачка общественото мнение което се създава в България ,когато жените преминат дадена възраст и колко пренебрежително започват да гледат по-младите на другите,които са на малко повече от тях години.Често се случва да чуя жени да кажат"еххх,ако бях по млада бих си позволила да облека това или онова"(справка -в темата за корсажите",въпреки че далеч не са стари,нито пък зле изглеждащи и според мен биха могли да си позволят да влязат в каквато и да било дреха и да изглеждат перфектно.Изобщо,има ли място за притеснения и ограничения,когато една жена изглежда перфектно и на 40 и на 50?А друг е въпроса,трябва ли да се притеснява ,ако не е първа младост,но вътрешно се чувства на 20,трябва ли да се съобразява с обществото ,което я вкарва в рамки и един вид я задължава да живэ според възрастта си и общоприетото благоприличие,според което тя не трябва да прави неща,които според същото общество е привилегия единствено на младите.Защо трябва да се убива по този начин духа в жените и да се затварят насилствено в затвора на своите години?
На 25 пристигнах в Италия,където заживях със своят съпруг.В България минавах вече за поувяхнала,докато пристигайки тук останах точно като попарена от начина по който тукашните изживяват своята възраст.Тук отново бях на 17,вскички ми казваха че съм още млада,че съм направо бебе и че сега започвам своят млад живот.В началото ми се струваше приказка,защото бях свикнала с българският начин на мислене.Докато в България българските мъже на 40-50 си хващат любовница на 20-25,тук в италия техните връстници се ориентират към жени на тяхната възраст,а не към девойки на които биха могли да бъдат бащи и скоито нямат какво да си кажат.Когато майка ми дойде при мен на гости за първи път също се изненада от това как я възприемат моите приятели.Майка ми е на 51 сега,докато компанията ми се състои от момичета и момчета на по 30,30 и няколко.Много пъти сме излизали заедно да танцйваме с тях и съм водила и майка ми,всички са ми казвали,колко е готина и млада и са се възхищавали на това че е толкова млада както на външност ,така и по дух.Имало е и много мъже ,които са я заглеждали и дори са флиртували с нея.Докато в България по разни поводи,когато е ставала да танцува съм чувала да я коментират"Тая пък дъртата виж я".Дали тези младите си дават сметка че само след няколко години ще се окажат в същото положение.Дали вярват че живота след 40(а дори и много по рано) трябва да приключи и за тях?Или си мислят че ще останат завинаги млади?Защо хората на запад си живеят живота и не ги интересува на колко са и как се забавляват ,а ние българите все се вдървяваме като глътнали бастуни,защото "не ни отговаря на възраста"?
Вие какво мислите?
На 25 пристигнах в Италия,където заживях със своят съпруг.В България минавах вече за поувяхнала,докато пристигайки тук останах точно като попарена от начина по който тукашните изживяват своята възраст.Тук отново бях на 17,вскички ми казваха че съм още млада,че съм направо бебе и че сега започвам своят млад живот.В началото ми се струваше приказка,защото бях свикнала с българският начин на мислене.Докато в България българските мъже на 40-50 си хващат любовница на 20-25,тук в италия техните връстници се ориентират към жени на тяхната възраст,а не към девойки на които биха могли да бъдат бащи и скоито нямат какво да си кажат.Когато майка ми дойде при мен на гости за първи път също се изненада от това как я възприемат моите приятели.Майка ми е на 51 сега,докато компанията ми се състои от момичета и момчета на по 30,30 и няколко.Много пъти сме излизали заедно да танцйваме с тях и съм водила и майка ми,всички са ми казвали,колко е готина и млада и са се възхищавали на това че е толкова млада както на външност ,така и по дух.Имало е и много мъже ,които са я заглеждали и дори са флиртували с нея.Докато в България по разни поводи,когато е ставала да танцува съм чувала да я коментират"Тая пък дъртата виж я".Дали тези младите си дават сметка че само след няколко години ще се окажат в същото положение.Дали вярват че живота след 40(а дори и много по рано) трябва да приключи и за тях?Или си мислят че ще останат завинаги млади?Защо хората на запад си живеят живота и не ги интересува на колко са и как се забавляват ,а ние българите все се вдървяваме като глътнали бастуни,защото "не ни отговаря на възраста"?
Вие какво мислите?
. 
, миналата година като бях бременна!!!спечелих конкурс за най-чаровна бременна на едно списание, за месец октомври..
Аз на тази снимка виждам 3 млади момичета 
Пък и ме обичат, което всъщност май е тайната съставка на личното благополучие