Публикувана: 2 май 2007, 15:25 ч.
Последно мнение: 4 май 2007, 09:38 ч.

Обичате ли по-равно?

1 895
23
1

2 май 2007, 15:25 ч.

Мнения: 154

Въпроса ми е към тези които имат по две или повече деца, и по-точно с малка разлика между тях. Как се чувствахте като забременяхте за втори път? Не се ли чувствахте сякаш предавате първото си дете, и ще го лишите от вниманието си? Винаги съм искала да имам повече от едно дете, и то с малка разлика. Е, не можах да превъзмогна чувствата които описах по-горе и ..........
Ще изчакам още малко, надявам се, че детето ни като е по-голям на мен ще ми е по-лесно с тези объркващи чувства. Не знам нормално ли е така да се чувствам Tired

# 1 2 май 2007, 15:31 ч.

Мнения: 8 999

Естествено, че не съм се чувствала като предател. Никога не съм обещавала на дъщеря си, че ще е единственото ни дете. С мъжа ми искахме две деца - е, второто дойде по-скоро отколкото бяхме планирали, но към нито едно от двете не изпитвам угризения.

# 2 2 май 2007, 15:35 ч.

Мнения: 4 965

Ще си позволя да копирам едно свое мнение от друг форум:

"... няма разлика - обичам децата си еднакво и любовта ми към тях е абсолютно еднакво силна и безгранична. Разбира се, отношението към всяка е различно и произтича от разликата в характера, темперамента и нуждите им /и вероятно след време те ще ме питат дали ги обичам различно затова/, но съм го казвала и преди и пак ще го кажа - казват, че любовта идва от сърцето, но сърцето не може да се раздели на части - тогава вероятно в гърдите на майките с повеч деца бият и повече сърца, защото майките обичат всяко от децата си с цялото си сърце...
Имам 2 прекрасни дъщери и едно ангелче - любовта ми и към тримата е еднаква и не мога да я разделя на 3 и да кажа: "обичам едната повече от другата или него не го обичам, защото не съм имала щастието да го видя как расте". И знам, че някой ден и 3-тото ми дете /което ще е 4-то за мен/ ще обичам със същата сила и нежност."

Или по-скоро - любовта е различна и се изразява по различен начин (в зависимост от самото дете), но е еднакво силна и безгранична, независимо от брой, пол, разлика във възрастта и т.н.

# 3 2 май 2007, 15:43 ч.

Мнения: 3 886

Цитат на: azaf в ср, 02 май 2007, 15:35

Напълно подкрепям .Сеедно аз съм го писала Peace

# 4 2 май 2007, 15:43 ч.

Мнения: 494

Аз пък се чувствах точно както описва styni и да си призная,трябваха ми 5 години,че да се реша на второ дете,при това-много трудно.И смятам,че е нормално да се чувства така човек.Обаче се превъзмогва,или по-точно-променят се нещата,когато дойде второто детенце.
Лично на мен наистина ми беше по-лесно с вече поотрасналия батко,защото с него много по-лесно се разговаря,разбира много повече и изобщо-всички неприятни емоции около едно ново бебе(и за мен,и за него)бяха много по-лесно разрешени.
Стана така,че с разговорите по темата,аз помогнах и на него ,и на себе си.Сега,когато мъничето е факт,аз се чувствам така,все едно имам две сърца-по едно за всяко детенце и просто не мога(пък и не искам) да ги "класирам"-и двамата са ми на първо място и тая чудесия само един родител може да я усети Simple Smile

# 5 2 май 2007, 15:44 ч.

София
Мнения: 888

Аз исках и второто ми дете да е момиче и като ми казаха,че ще е момче много се бях притеснила,че ще правя разлика. Но не е така - чувствам ги еднакво силно и двамата:)Гледам да не ощетявам дъщеря си откъм внимание, но това не винаги е възможно, защото бебето изисква повече грижи, но като си ги гушна и двамата не мога да преценя кое ми е по - мило - и двете са ми еднакво мили Mr. Green

# 6 2 май 2007, 16:01 ч.

Мнения: 1 426

За обичането - не знам newsm78

, но и за двамата се притеснявам еднакво

# 7 2 май 2007, 16:08 ч.

София
Мнения: 1 951

Еднакво си ги обичам и двамата.Въпреки,че "едното" е мое ,а "другото" на мъжа ми.И при него е така.Дори и днес,когато разбрах,че са изяли една кутия с шоколадови бонбони.Нали са си мои,как няма да ги обичам.

# 8 2 май 2007, 23:16 ч.

Мнения: 154

Явно ще трябва да преодолея тези си мисли и да се реша да опитаме пак. Но ме е страх да не ме обхване пак параноя, и да си останем само трима. Преди да прекъсна втората си бременност се чувствах толкова гадно, плачех почти всяка вечер, имах чувството, че света свършва. Нямаше го онова чувство, което изпитва бременната жена. Не знам дали съм добре, но не изпитвам чувство на вина, и определено пак бих взела подобно решение/дано да не съжалявам никога за което/. Определено искам второ дете, но не знам как ще се реша. Tired

# 9 3 май 2007, 00:32 ч.

Мнения: 2 792

По равно не мога да си го представя, за мен това е математическа формула и изисква еднаквост във възприятието ми за тях. Обичам ги много силно и двамата и за това им виждам и различните кусури, и изискванията ми към тях са различни, и не искам да се сравняват и клюкарят, а всеки да си отговоря сам за себе си, както и да не се подиграват по между си, точно защото и възрастта и характерите им са различни. Обичам ги много и толкова. точка

# 10 3 май 2007, 08:20 ч.

София
Мнения: 7 242

И аз имам подобни страхове, още повече, че и двамата с мъжа ми сме сами деца и отношенията братя-сестри, повече от едно дете-родител са ми пълна мъгла.
Въпреки това, започнах опити да забременея с второто една година след първото ми секцио, водена от убеждението, че за детето ми ще е най-добре да има брат или сестра и то на по-близка възраст, а другото ще дойде от самосебе си.
Вчера дъщеря ми ме пита дали ще обичам бебето колкото нея. Отговорих й, че ще го обичам също толкова много /т.е. безкрайно много/, защото и то е мое детенце, но се надявам и да го харесвам толкова, колкото харесвам и нея.

Последна редакция: чт, 03 май 2007, 09:31 от Лекси