Съпруги ,чиито мъже пътуват - 1

  • 46 229
  • 430
  •   1
Отговори
  • Мнения: 183
имам сестра,която от скоро е омъжена ,но мъжът и пътува по море и всеки път доста трудно преживяват и двамата раздялата за дълго Cryима ли и други мами дето са така и как запълвате празнотата newsm78,те все още нямат дете ,все не им достига време да стане бебето Confusedсподелете и вашите чувства,дали се надживява това чувство на раздяла с времето или винаги е така newsm78

Последна редакция: вт, 01 май 2007, 13:16 от mama-lo

# 1
  • Мнения: 217
Това е проблем и за онези, чиито партньори имат работа, която изяжда голяма част от времето им.... Или семейства, където "графиците" на двамата се разминават. 
Предполагам, и в трите случая рецептата е една- оползотворявате малкото си време заедно по най-добрия възможен начин.... превръщате в събитие всяка седмица, която имате шанса да прекарате заедно.....

# 2
  • Мнения: 1
Аз. Мъжът ми не пътува по море, по река пътува  Laughing, но все тая.
Ето сега мина месец откакто го няма. Аз съм съвсем сама с две малки деца. Много ми липсва и като се върне, почти веднага пак заминава...
Не е хубаво. Не вижда децата си как растат. Аз пък полудявам понякога сама с тях.
Абе не е хубаво, с една дума.

# 3
  • Мнения: 183
а тия раздели за по няколко месеца не подържат ли любовта вечно жива,все едно всеки път се влюбваш и запазваш тръпката newsm78 или пък с времето става точно обратното

# 4
  • някъде там
  • Мнения: 1 463
Моята половинка не пътува по море,ито по река,но го няма по цяла седмица. С нетърпение чакам почивните дни да се видим . Тогава обаче,понякога,от натрупаното напрежение изтрещявам. CryС дете на 5 години,лудетина, и бременна............,от бременността не мога да вървя ... много м и е трудно и ми липсва. Много ми помага по принцип,за всичко. Но така е по някога. Чакаме си бебока с нетърпение и това е. Peace

# 5
# 6
  • Мнения: 183
    ти си съпругата или пътуващият мъж newsm78 Joy

# 7
  • Мнения: 3 423

не, той е подсладителят

# 8
  • Мнения: 183

не, той е подсладителят
  ама ние го обичаме по-сладко,пък той нещо скромно го раздава.... Joy

# 9
  • Мнения: 669
Мъжът  ми пътува нон стоп и понякога ми идва в повече. Без дете, не ми правеше такова впечатление, защото работих много и също пътувах. Обаче сега е тежко, сам си непрестанно , няма с кой една дума да си кажеш вкъщи и се вкопчваш в детето.

# 10
  • СоФиЯ - ДрАгАлЕвЦи сега в Lloret de Mar (Costa Brava) - España
  • Мнения: 1 856
Моят мъж пътува от вече 18 год. Малката ми дъщеря беше на 4 год. ,а малката на 1год. Преди се прибираше на 20-30 дена за по два - три дни и пак отново.Бил е и по 6 месеца в странство без да се прибира, а от 6-7 год. насам я му се съберат 30 дена в год. да си е у дома , я не. Naughty Верно , че и аз ходя за по някой и друг месец при него. Та си пътуваме двамцата.  Laughing 
 Свиква се, всяко начало е трудно , но така любовта е жива. Ние нямаме време и да се скараме даже. Обичта един към друг е даже по-силна от преди 23 год.  Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 2 978
Моя не пътува, но все си мисля, че би ми било много трудно Confused

# 12
Моят мъж работи вече 6 години в Гърция.Идва си всяка седмица,но въпреки това ми е много трудно,защото сама си гледам децата и най-вече вечер самотата е много голяма.Когато децата са си легнали и виждаш отсреща съседите как са седнали заедно,а при теб е самотно - е много гадно.И всеки път се питам кога ще сварши всичко и кога ще заживеем като истинско семейство???Остават ни само шегите,че сме като любовници и не ни остава време да се скараме Joy

# 13
  • Мнения: 410
 Съпругът ми пътува по море. Контрактите му са от 5-7 месеца. Имаме две деца и е безумно тежко. Много лошо се отразява липсата на мъжки авторитет на голямото ми момче.
 Мисля, че никога не може да свикне със самотата, с липсата на таткото по Коледа, Великден и рождените дни на децата, почивните дни, когато всеки хуква на някъде със семейството си...
 Единственото хубаво е че чувствата ни са свежи както преди.
 П.П. Минаха 5 месеца. Вече сме в очакване...

Последна редакция: ср, 02 май 2007, 09:18 от galq

# 14
  • Мнения: 447
С раждането на детето, мъжът ми започна работа в друг град. Вярно, че пътуваше всеки ден, но се прибираше когато ние с детето вече спяхме, а сутрин излизаше преди да се събудим.....  Детето като видеше някой мъж веднага почваше да казва тати..... Колко стреснати погледи отнесох........Така година и половина. Накрая тропнах с крак, намерих квартира във въпросния град и сега се местим.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт