- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
4ела съм 4е смърта е само един преход и 4е всътност не е стра6на....
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
През декември почина чичо. От рак. Това е вторият много близък човек, който губим от тази болест. Първият беше братовчед ми, който беше на 20. От тогава изпаднах в депресия 
Почти непрекъснато мисля за това 
Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък 
Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос 
Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането
Почти непрекъснато мисля за това Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането 
роза, доста пъти сме дискутирали тоз въпрос. Просто потърси....
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...Има хора които не са дискутирали този въпрос,интересно ми е да ги 4уя .Дай 6анс и на тях,моля те.
Шани...Нямам ги в клавиатурката ми тези букви. Имам ей такива: Å...Ø..Æ...
. Опитах но не става. Незнам какво да направя? Да не мисли6 4е и на мен ми харесва да пи6а с тези тъпи цифри...Иска ми се и аз да си пи6а нормално. ПП. Ако има6 идея как да стане и да си вкарам липсв6тите ми букви4ки...пи6и ми на ЛС....6те ти бъда много благодарна
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
Не обичам да цитирам по този начин, но по-точно от това не бих могла да го кажа.
Това изцяло се припокрива с моето мнение.
