Здравейте! Моля ви за съвет! Свекърва ми замина да работи в чужбина оказа се че е намерила работа на съпруга ми и му предложи. Това означава аз да гледам сама дъщеря си, което не ме притеснява, но въпроса ми е как се отразяват дългите отсъствия на един от родителите на такова малко дете и на самата връзка? Освен това сега ни предстоят важни моменти прохождане....., които не знам дали могат да бъдат заменени с пари? Аз лично съм отрицателно настроена, но може би не съм права?
- Публикувана: 16 апр. 2007, 16:26 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 22:06 ч.
Как се отразяват дългите отсъствия на един от родителите?
ами зависи колко са дълги, отсъствията, ние сме оставали сами за месец и полувина и детето постоянно викаше тати всеки път като чуеше някой да отваря входната врата и говореше с "тати" като по телефон по всеки възможен предмет , които хванеше - та доста му липсваше.
По принцип различните деца, различно приемат отсъствието, но така или иначе винаги го усещат, някои дори изпадат в депресии в началОто отказват да се хранят и т.н., др са доста по-спокойни....
По принцип различните деца, различно приемат отсъствието, но така или иначе винаги го усещат, някои дори изпадат в депресии в началОто отказват да се хранят и т.н., др са доста по-спокойни....
Аз съм в такова положение. Преди 3 седмици мъжа ми замина на работа в чужбина. На всеки 3 месеца ще си идва за седмица. И така една година 
. Тъжно ми е, трудно понякога и доста изморително, защото "работния ми ден" е 7 дни в седмица , 24 часа на ден.
Преди , когато питах бебо - къде е татко? - гледаше вратата, сега гледа компютъра
Добре е, че има Скайп, всеки ден Стиви вижда и чува баща си, дори му говори. С камера правя филмчета, как обикаля масата, прави "чао"с ръчичка...
Повярвай ми, ако на мен ми е тежко, на мъжа ми е 2 пъти по-тежко
. Тъжно ми е, трудно понякога и доста изморително, защото "работния ми ден" е 7 дни в седмица , 24 часа на ден.Преди , когато питах бебо - къде е татко? - гледаше вратата, сега гледа компютъра
Добре е, че има Скайп, всеки ден Стиви вижда и чува баща си, дори му говори. С камера правя филмчета, как обикаля масата, прави "чао"с ръчичка...
Повярвай ми, ако на мен ми е тежко, на мъжа ми е 2 пъти по-тежко
Аз съм в това положение в момента. Трябва да сме разделени от мъжа ми за половин година, в друг град съм командирована на работа, малката трябва да е с мен, а мъжа ми е на работа в София.Ние ще се виждаме по-често, може би през седмица, но връзката им се прекъсва, а е много силна.Мъжа ми страшно много се грижи за малката и играе с нея. Тя е силно привързана към него и не знам как ще се й се отрази тази раздяла.
И ние сме често раzделени, но скоро Ще zаминаваме с детето при съпругът ми.
Че е тежко, то е ясно, но се търпи. Зависи zа колко време Ще сте раzделени. Няма ли въzможност след време и вие да отидете там? Че пък и беz пари не става. Като Ще трябва да лиШавам детето от неЩо, zаЩо ми е баЩа му да е до мен?
Че е тежко, то е ясно, но се търпи. Зависи zа колко време Ще сте раzделени. Няма ли въzможност след време и вие да отидете там? Че пък и беz пари не става. Като Ще трябва да лиШавам детето от неЩо, zаЩо ми е баЩа му да е до мен?
Ние сме разделяме за по 2-3 месеца от самото начало на връзката ни и така се очертава да продължаваме, засега.Работата му го налага.
Много е трудно, когато останеш сама и любимият човек е далече от теб...При всяко изпращане имам дълбоко чувство на загуба, сякаш са ми отнели жизненоважен орган...
Няма да се впускам в подробности за това как преживявам разделите, само аз си знам, но ще кажа, че е съсипващо и колкото и да ме убеждават познати и близки, не се свиква.
Дъщеря ни е на три месеца и досега сме минали през едно негово заминаване.Благодарение на нея, още с появата й, емоционално съм по-добре - по-леко мина времето без любимия, но все пак не сме всички...
Разделихме се, когато бебчето беше на 25 дни и едва сега сме отново заедно.През този период аз се превърнах в един робот и единственото ми развлечение беше този форум (и малката кукличка, разбира се), а единственият човек, с когото съм се виждала на 5-6 пъти бе свекърва ми - все бързам за нещо и за някъде...
Много трудните дни на колики и адаптация към "новия свят" на бебка преживях почти сама, както и времето за възстановяване след раждане, но какво да се прави?!...
Вчера отново си говорехме, колко ни е тежко и на двама ни да живеем по този начин, но все стигаме до извода, че това си е едно от изпитанията на живота, които ни се предлагат и ще трябва да ги преодоляваме "разумната, като големи хора"- тъжно е...
Много е трудно, когато останеш сама и любимият човек е далече от теб...При всяко изпращане имам дълбоко чувство на загуба, сякаш са ми отнели жизненоважен орган...
Няма да се впускам в подробности за това как преживявам разделите, само аз си знам, но ще кажа, че е съсипващо и колкото и да ме убеждават познати и близки, не се свиква.
Дъщеря ни е на три месеца и досега сме минали през едно негово заминаване.Благодарение на нея, още с появата й, емоционално съм по-добре - по-леко мина времето без любимия, но все пак не сме всички...
Разделихме се, когато бебчето беше на 25 дни и едва сега сме отново заедно.През този период аз се превърнах в един робот и единственото ми развлечение беше този форум (и малката кукличка, разбира се), а единственият човек, с когото съм се виждала на 5-6 пъти бе свекърва ми - все бързам за нещо и за някъде...
Много трудните дни на колики и адаптация към "новия свят" на бебка преживях почти сама, както и времето за възстановяване след раждане, но какво да се прави?!...
Вчера отново си говорехме, колко ни е тежко и на двама ни да живеем по този начин, но все стигаме до извода, че това си е едно от изпитанията на живота, които ни се предлагат и ще трябва да ги преодоляваме "разумната, като големи хора"- тъжно е...
Аз, ако мога да избирам няма да искам да сме разделени. За мен е много важно семейството да е заедно - мъжът ми, синът ми и аз - останалите роднини не е задължително да са винаги с нас 
и аз мисля така.
А от мой личен опит раздялата не води до добър край. 
Мен пък не ми се вижда чак толкова страшно. Ако не е на другия край на света и наистина парите, които ще взима там, са много добри, нека замине - но все пак с краен срок, разбира се, повече от 2 години вече ми се вижда нездравословно. Сложете си SkyPe и камера на компютъра, ще си говорите всеки ден и ще се виждате на екрана - ако нямаш сега, много ще се впечатлиш, добро средство е. И сигурно ще може да направите така, че примерно той да си дойде 2 пъти, ти с детето 1 път да прескочите там.
Вижте, обмислете. Аз в подобни случаи взимам два листа, на единия пиша ПРЕДИМСТВА, на другия НЕДОСТАТЪЦИ, оставям ги на видно място и кой за каквото се сети, пише вътре. Като се понапълнят, сядаме, подреждаме ги, слагаме им някакви коефициенти - и ще се учудиш, но става много по-лесно да се вземе решение, някак си се избистря ситуацията.
Вижте, обмислете. Аз в подобни случаи взимам два листа, на единия пиша ПРЕДИМСТВА, на другия НЕДОСТАТЪЦИ, оставям ги на видно място и кой за каквото се сети, пише вътре. Като се понапълнят, сядаме, подреждаме ги, слагаме им някакви коефициенти - и ще се учудиш, но става много по-лесно да се вземе решение, някак си се избистря ситуацията.
Нашият татко от години отсъства често. Пропусна почти всички важни моменти в развитието на Калоян.
Това, все едно аз съм го писала. Точно така е и при нас. Докато беше по-малък и не разбираше какво точно се случва, беше лесно. Сега, непрекъснато търси баща си, особено, когато навън децата излизат с бащите си... Говоря му за него, почти всяка вечер се виждаме по "Скайп"... Обаче, когато татко му си дойде, детето не се отлепя от него.
За връзката ни - раздялата, определено влияе добре. Когато си дойде общуваме по-пълноценно, не се караме за глупости, изкарваме целите дни тримата, заедно. Всеки от нас си дава сметка, че на другият не му е лесно...
Аз съм в такова положение. Преди 3 седмици мъжа ми замина на работа в чужбина. На всеки 3 месеца ще си идва за седмица. ... Тъжно ми е, трудно понякога и доста изморително, защото "работния ми ден" е 7 дни в седмица , 24 часа на ден.
Преди, когато питах бебо - къде е татко? - гледаше вратата, сега гледа компютъра
Добре е, че има Скайп...
Повярвай ми, ако на мен ми е тежко, на мъжа ми е 2 пъти по-тежко
... Тъжно ми е, трудно понякога и доста изморително, защото "работния ми ден" е 7 дни в седмица , 24 часа на ден.Преди, когато питах бебо - къде е татко? - гледаше вратата, сега гледа компютъра
Добре е, че има Скайп...
Повярвай ми, ако на мен ми е тежко, на мъжа ми е 2 пъти по-тежко
За връзката ни - раздялата, определено влияе добре. Когато си дойде общуваме по-пълноценно, не се караме за глупости, изкарваме целите дни тримата, заедно. Всеки от нас си дава сметка, че на другият не му е лесно...
Ние сме в такова положени е вече 7-ми месец.Аз и малката сме при родителите ми , а таткото.......работи.Вярно сега има интернет, скайп, камери, но не е същото, за мен това не е семейство, а семейство не се купува с пари.Не може компютъра да замести таткото или майката на детето.Сега дъщеря ми е малка-на 6 месеца и още не разбира какво става, но времето минава.Баща й не можа да види много от нещата, които направи за първи път и това е много тежко.С времето и хората около мен започнаха да говорят, че това ще доведе до раздяла, че това да пращаш пари не те прави баща и т.н.Знаете ли кое е гадното в цялата история-ами ние с мъжа ми сме всъщност само на 200км един от друг, нямаме проблеми-семейни, а не живеем заедно.Скоро очаквам щастливия край на тази ситуация и се надявам никога да не се наложи отново да се разделяме.
Ами незнам- на нас не ни се е налагало да се разделяме, но имам наблюдение от раздялата с моя баща и детето ми. Баща ми пътува (международен шофьор е), и отсъства за по 1 седмица, до 10 дни най-много, но когато се прибере на сина ми му трябва доста време, за да се отпусне и да започне да се закача с него, да му позволи близост и т.н. След това стават много близки, и той пак заминава, след 1 седмица, все едно не го е виждал от години, така се държи, нито иска да се гушка, реве от него и пак така докато свикне. Смятам че няма как да не им се отрази раздялата с любим човек. Макар и да го вижда на компа не мисля, че е същото. Но понякога наистина обстоятелствата го налагат, и въпреки че не е приятно за никой се налага да се правят такива жертви.