Защо нашите майки са ни давали сок...

  • 25 763
  • 4
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Защо нашите майки са ни давали сок...


Автор : Анна Павлюк
 
За създаването на този материал ме подтикна една дискусия в родителския форум, за захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод, освен “ние пием и всичко е наред” или “ нашите майки са ни давали”, други аргументи не привеждат.
Точно за тях ще поговорим. Защо нашите родители е можело да дават, а ние не бива да го правим. Този материал е особено важен за майки на недоносени деца. Тъй като, за съжаление неонатолозите твърде рядко четат съвременна литература, а разчитат на знанията получени от старите учебници потвърждаващи, че за дечицата е много необходимо даването на сокове още от вторият месец.
Добре, прекъсвам дърдоренето и започвам по същество.
Методиката на въвеждане на сок и била особено разпространена в периода до 70х години. При това не само в Русия, ами и в Европа и Америка. Но още от края на 60х години са се появили първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мерки за децата. Русия, както винаги е на опашката, наблюденията за “буржуазките” деца нямат тежест, нужно е било 15 пъти да настъпиш габърчето, за да осъзнаеш случващото се.
При наблюдение на 6-12 годишните, които са отраснали с вълната на ранното даване на сок, е събрана информация за това, че подобни методи могат да имат дългосрочни последици. Опасността идвала не толкова от моментните алергични реакции, но и от реакцията на организма в по-късен етап.
Стомашно-чревният тракт на бебето още почти от раждането получава неадаптирана храна (в препоръките, сокът е трябвало да започне от 3х седмица) и е работел в екстремални условия. И в момент на физиологически стресови ситуации, просто се сривала, “закичвайки” детето с букет от заболявания, от типа на гастрит, панкреатит, проблеми с червата и т.н.
И все пак, връщайки се към това време, нека се припомним, че основно са разчинали на изкуственото хранене (а в този период се е считало, че е по-добре да дохранваш бебето с адаптирано мляко, отколкото да се поддържа кърменето, и майките са съветвани колкото се може по-скоро да се възползват от услугите на детските ясли, за да могат да ходят на работа) – бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето така е станал актуален принципа – “по-малкото зло”.
Да, соковете в качеството си на първа храна, нанасят вреда. Недостатъчната хранителна стойност при отсъствие на кърма на млечните смеси с небалансиран състав на кристалната захар (а нашите майки трябва да помнят, как са пресявали захарта от смесите със ситото), кравето мляко или кефира за бебето е повече от опасна. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитито, като проблемите със стомашно-чревният тракт първо: се проявяват по-късно (често чак в пубертета), и второ са потенциално познати и теоретически излечими.
А сега цифрите...
Ще дам за пример желязото. Точното му съдържание в различните хранителни източници, подходящи за кърмачето и каква е потребността му от него.
В кърмата, съдържанието на желязото е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 гр. Но желязото в кърмата е с уникална биологична усвояемост – 50-75%. При нито един друг продукт в света не е така – тоест усвоеното количество в мкг/100 гр. е 20-30.
В съвременните адаптирани смеси, съдържанието на железният сулфат е от порядъка на 0,2-0,4 мг/100 гр. (в обогатените смеси – 0,6 мг/100 гр). Като пресметнем неговата биологична усвояемост (около 20%) излиза, че усвоеното количество е 40-120мкг/100 гр.
По данни на СЗО 20 мкг/100 гр. се явява достатъчно количество за удовлетворяване на потребностите на бебето на възраст 6-8 месеца. В адаптираните млека, в които няма допълнителни стимулиращи усвояването фактори, съдържанието на желязо както е видно е завишено.
А в млечните смеси, с които са ни хранили нашите майки, съдържанието на желязо е било 2 пъти по-ниско, отколкото в кърмата -0,02 мг/100 гр. адаптирано мляко. Тоест, за бебето, което по това време е било хранено с изкуствено мляко, профилактиката на желязодефицитната анемия е била доста актуална. Затова, защото от достъпното за това време хранене, бебето е получавало 1/10 от необходимото количество желязо.
Особено важно това е било за недоносените бебета, затова, защото собствените им запаси от съкратения срок на вътреутробното развитие са били минимални, и по правило се изчерпват до вторият месец коригирана възраст.
Соковете се явяват като някакво алтернативно решение. Защото на бебето във възраст на физиологическа незрялост за захранване, не е възможно да предложиш твърда храна (парченца от нещо, пюрета). Храната трябва да е течна. Такава, като соковете и бульонът (сега е ясно от къде идва и страстта на педиатрите от старата школа да нахранят бебето със “супичка” още на 4-5 месеца).
Та така, соковете... съдържанието на желязото в обогатеният ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 гр. Усвояемостта е около 1-2%,тоест около 4 мкг/100 гр.
Поради това, че с възрастта физиологическият спад от желязо в организма (порядъка на 4 месец) в храната на бебето е трябвало да има вече достатъчно количество такъв източник на желязо – сокът. И като извънредна мярка давали поне по 100 гр. сок на ден. Но няма как да дадеш изведнъж 100 гр. сок. Затова го въвеждали колкото е възможно по-рано, за да се удължи периода на привикване. Да се заглади стресовия ефект.
А защо препоръките са били всеобщи? Причината е проста – как педиатрите биха разбрали, дали майката изключително кърми или дохранва с краве мляко? Затова препоръките е трябвало да бъдат стандартизирани.
Това горе-долу е всичко. Основната беда е във това, че в условията на съвременното хранене на бебето, плюсовете на ранното въвеждане на сокове са загубили актуалност. А когато даже и ползата е съмнителна, какво остава?
И накрая: никой не набеждава соковете като “всемирното зло”. Когато соковете се въведат в правилният за тях момент,те влизат в ново качество – като стимулатори на ферментативната дейност при детето, което получава голямо количество “тежки” продукти – когато в менюто на бебето вече са въведени каши, зеленчуци, плодове, месо, риба, кисело-млечни продукти... просто всичко с времето си.


Преведе Shaliwww.detki.de


Дискусията по темата е тук

# 1
  • Мнения: X
Нарочно подновявам темата! Надявам се таз полезна статия да бъде прочетена

# 2
  • Севлиево
  • Мнения: 57
Благодаря!

# 3
  • Мнения: X
Подновявам, защото често срещам из форума, защо да не давам сок? Майка ми ме е захранила със сок и нищо ми няма и др.

# 4
  • Мнения: 292
Хубаво е да се подновява от време на мреме тази тема!   Peace

Общи условия

Активация на акаунт