Какво мислите за самотата?

  • 1 624
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 47
Здравейте,би  ми  било  интересно  да  разбера  какво  мислите  по  този  въпрос.Отскоро  съм  в  бг-мама  и  незнам  дали  сте  го  обсъждали.Все  пак  чувстватели  се  понякога  самотни,при  мен  се  случва  понякога  и  да  ви  кажа  не  е  приятно.Живеем  в  доста  динамичен  свят  и  все  пак  се  усещаме самотни,макар  и  заобиколени  от  хора.Какво   мислите? Flowers Rose

# 1
  • Мнения: 3 423
Самотата е тате да носи,
а мама да меси в София,
пък дъщеря им да кеси
в далечен Угърчин или тук.

# 2
  • Мнения: 843
 Самотата, браткооо, както и свободата... Хем ги търсиш  , хем ги искаш.     Хем се мъъъчиш да се отървеш от тях... Sad
  ще следя темата. де!

# 3
  • Мнения: 765
 Често предпочитам да съм сама .
 Знам че сама и самотна са различни неща . За мен самотата е личен избор и не е бреме , а характер.
 Мисля че ако не бях срещнала бащата на детето си , никога нямаше да поискам дете . Факт . Дори не ми харесваше идеята да живея с някой , но не съм била самотна . Или поне не съм се чуствала . Сега само си мечтая за такива мигове на самота и уединение в "този динамичен свят ".
  

# 4
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Сега съм сама (сламена вдовица за постоянно  Confused), но не съм самотна. Щом съм със себе си, определено не съм сама. Това никога не ми е тежало, по--скоро трудно избирам да не съм сама.

# 5
  • Мнения: 4 585
Търпи се. Дори може да е приятна.

# 6
  • Мнения: 22 867
Обичам я! Самодостатъчна съм си, ама рядко ми се случва. Grinning

# 7
  • Мнения: 2 891
Извинете за офф-а! Какво е "сламена вдовица"  newsm78

# 8
  • София
  • Мнения: 1 074
Какво е "сламена вдовица"?

# 9
  • Sf
  • Мнения: 808
Сламена вдовица се е използвало в миналото - когато мъжете отивали на война и жените им били сламени вдовици. Или, когато отивали на гурбет и ги нямало за дълго време.

Не е вдовица в буквален смисъл Simple Smile

# 10
  • Мнения: 2 891
Мерси! Предполагах аз, ама да питам, за по-сигурно Sunglasses

# 11
  • Мнения: 1 065
Никога ,или почти никога,не съм се чувствала самотна.Било ми е скучно,но не и самотно.Понякога се случват и по 2 дни ,когато не съм на работа,да не съм разговаряла с никого,но не ми е пречило.Винаги има с какво да си запълня времето,за да ми е приятно,понякога се отдавам на мързел и стоя по цял ден на компютъра,друг път се разработвам и очиствам основно целия апартамент,друг път излизам и се моткам  по града,завися си само от мен си,от моите желания и настроения.Даже, когато се съберем с много хора за повече време ми става досадно и изнервящо.

# 12
  • Мнения: 2 258
Мразя да се чувствам самотна.Случвало се е рядко и винаги  по най-бързия начин съм се ориентирала да изляза от това положение.На мен лично не ми действа добре на психиката.

# 13
  • Мнения: 822
Не ми понася определено. Имала съм и период, в който живеех сама... Някакъв ужас беше за мен... Незная защо, но изпитвам страх при мисълта, че мога да остана сама завинаги... За мен в много случаи сама=самотна, за съжаление.
Но както каза и авторката на темата, все по-често ми се случва да съм сред хора и да се чувствам самотна...

# 14
  • София
  • Мнения: 268
най-прекрасното ми състояние. обичам си и семейството, и децата, и приятелите, и купоните, но тъй добре, както да съм си сама - никога не съм се чувствала. мисля си, че да не се чувстваш подтисното-самотен, когато си сам, е въпрос на зрялост, критерий за изградена личност    (боже, какви изрази рано сутрин!-простете, моля). демек - сигурно и аз на млади години съм изпадала в сърцераздирателно-екзистенциално-меланхолични настроения, оставайки сама. човек трябва да мине през всичко. определено имам нужда от моята самота и за да си я осигуря, напоследък предприемам самотни пътувания. бягство от капана на битовизма.  

Общи условия

Активация на акаунт