Какво представлява хомеопатията?
Хомеопатията е терапевтична система, създадена от Самуел Ханеман (Samuel Christian Friedrich Hahnemann, 1755-1843) в края на XVIII и първата половина на XIX век, лекуваща чрез закона за подобието (Similia similibus currentur).
Наименованието идва от гръцкото хомиус (όμοιος, hómoios), означаващо подобен и патос (πάθος, páthos) - страдащ.
Накратко, законът или принципът на подобието, върху който лежи хомеопатията може да се опише така:
Ако дадена субстанция предизвиква в здрав човек определен комплекс от симптоми, т.е някаква специфична промяна в неговото състояние на здраве, то същата тази субстанция, дадена на болен човек под формата на хомеопатично лекарство може да го излекува при условие, че картината на неговата болест е подобна на тази, предизвикана от съответната субстанция при здрави хора.
Примери:
Обикновено се дава пример с лука, може би защото е най-лесен за разбиране. Когато човек реже лук започват да му сълзят очите, появява се хрема, може да стане раздразнителен и т.н. Оформя се една специфична картина, която е сбор от отделни симптоми. Един вид лукът ни "разболява" и то по-начин, който не е идентичен с действието на други субстанции върху здравия човек; затова казвам специфична промяна. Ханеман говори в Органона за изкуствена болест, предизвикана от хомеопатичното лекарство, която е с ограничена във времето продължителност: спирате да режите лук и постепенно тази изкуствена болест изчезва. Ако този лук, под формата на хомеопатично лекарство (латинското наименование на лука е Allium cepa и под това име лекарството е вписано в хомеопатичната Materia Medica, All-c) бъде даден на болен човек, при условие, че картината на неговата болест е подобна на описаната накратко по-горе, то той може да бъде излекуван, например, от неговата сенна хрема или от някаква настинка.
Всичко е започнало през 1790, когато Ханеман прави своя първи експеримент с цинхоната, който ще бъде описан по-късно. От този момент той и неговите ученици и последователи правят експерименти с различни вещества и около 1843, когато Ханеман прекрачва прага на смъртта хомеопатите имат на разположение няколко десетки лекарства, доказани по описания начин: здрави хора приемат контролирано някакво вещество, което предизвиква в тях някакви промени, тези промени се записват в Materia Medica, и след това се използват за лекуване на болни хора с подобни болести. В края на XIX и началото на XX век ММ съдържа вече няколкостотин лекарства, а в края на XX и началото на XXI век те са вече няколко хиляди. Днес доказването на хомеопатичните лекарства се прави в строго контролирани експерименти - двойно слепи, рандомизирани опити.
Единствено инициаторът на доказването знае какво лекарство ще се доказва. Той дава на организатора на експеримента, койте не знае лекарството, от една страна самото лекарство, от друга - placebo за контролната група, т.е нещо, което прилича на лекарство, но може да е просто вода с алкохол или гранули млечна захар. Една част от експериментаторите наистина взимат лекарството, което ще доказват, а другите - не, тези с placebo-то. Записват се всички промени, които доказваното лекарство предизвиква в изпитателите. Експериментите често са освен двойно слепи, също и кръстосани, т.е изпитател първоначално взел лекарство, след това преминава в контролната група, placebo групата, и обратно. Когато експериментът завърши резултатите се обработват и след време се вписват в Materia Medica и в Реперториума, който е един речник или индекс на симптомите, организиран по определен начин. След това, когато информацията вече е достъпна за практикуващите хомеопати по света те допълват информацията от доказването с информация от клиничната му употреба, т.е в какви ситуации е помогнало лекарството и т.н.
Характерното е, че оригиналната картина като цяло се запазва и не се променя, днес ние използваме цинхоната или China officinalis, Chin, по същия начин по който е използвана от Ханеман преди повече от 200 години, картината се допълва, но не се променя. Това е така, защото хомеопатията е наука, основана на няколко неизменни принципа или закони. Това е различно от сменящите се през няколко десетилетия или още по-често лекарства на т.нар. конвенционална медицина, където съдържанието на Materia Medica се определя от модни тенденции, финансовите интереси на фармацевтичната индустрия, установените неприятни или фатални странични ефекти на някое прехвалено, ново лекарство и т.н. За всяко ново лекарство се твърди, че е по-добро от предишните подобни и че това вече ще реши окончателно и гарантирано здравословните проблеми, и това продължава до момента в който то не бъде заменено от уж още по-добро и по-ефективно..
Хомеопатията често бива бъркана с фитотерапията, т.е с билколечението. Това не е правилно поне по три причини: първата е, че фитотерапията работи само с растения с установени лечебни свойства (билки), докато източниците за приготвяне на хомеопатичните лекарства са с много по-голям обхват като се започне от минералното царство, в частност металите, през растенията (и то не само билките), до животинските източници и някои други изходни субстанции. Другата разлика е, че дори и когато за източник е използвано растение, билка, то е специфично обработено, за което ще стане дума на друго място, с цел засилване на неговата терапевтична ефективност и намаляване до 0 на неговата токсичност. И накрая, но най-важна разлика е това, че фитотерапията не винаги е основана на принципа на подобието, който характеризира една терапия като хомеопатична.
Може да се говори още много за това какво представлява хомеопатията, но за начало и това е достатъчно, като както тази страница, така и целият раздел ще бъде постепенно редактиран, допълван и обновяван.
Ще цитирам един от най-известните съвременни хомеопати с основен принос за възраждането на хомеопатията в западния свят, Витулкас (вж. Витулкас, Георгос Витулкас, Гърция) от неговата "Науката хомеопатия", една книга, която е препоръчително четиво и за пациенти, и за курсисти, и за хомеопати, а и за хора, които просто искат да научат нещо повече за хомеопатията:
"Самуел Ханеман
Преди да продължим нататък, би било полезно да се спрем за малко за да се запознаем с живота на Самуел Ханеман, един забележителен гений, открил, развил и систематизирал фундаменталните закони на лечението, които довеждат до революция в схващанията за здравето и болестта. Историята на Ханеман е една от най-необичайните в историята на медицинските открития. Разсъждавайки върху закона за подобието, Ханеман е първият, който признава, че тази концепция е била предлагана от други, като се започне още от Хипократ. Въпреки множеството спекулации около темата, той е първият, който успява да покаже истинското значение на закона и да го превърне в основа за развитие на цяла лечебна наука.
Ханеман е роден през 1755 в малък град в Германия и от най-ранно детство проявява забележителните си способности. Баща му разбира, че момчето е талантливо и от най-ранна възраст го приучва на дисциплина. Той често заключвал малкият Самуел в някоя стая за да упражнява мисленето си като му поставя проблем, който да разреши сам - "момчето трябва да се научи да мисли". Ханеман с лекота усвоява езици и още на 12 години неговият учител го оставя да преподава гръцки на другите ученици.
Ханеман учи медицина в университета в Лайпциг, после във Виена и Ерланген. Специализира през 1779 и скоро става високо уважаван в професионалните кръгове за изследванията си в областта на медицината и химията. Въпреки това той е силно смутен от липсата на фундаментално мислене, на което да почиват тогавашните терапевтични методи - кръвопускане, поставяне на пиявици, употреба на силно токсични химикали. Ханеман пише на един от приятелите си:
"Агония беше за мен да действам в постоянна тъмнина, когато трябваше да лекувам болните, и да предписвам съгласно тази или онази хипотеза за болестите субстанции, попаднали в Materia Medica произволно..
Скоро след като се ожених, се отказах от медицинската практика, защото не можех повече да рискувам да навредя някому. Отдадох се изцяло на химията и на литературните занимания. Но станах баща и за зла участ сериозни болести застрашаваха живота на моите любими деца.. Скрупулите ми се удвоиха, когато видях, че не съм в състояние да им помогна."
Thomas L. Bradford, "Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann" (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895)
Доктор Ханеман се връща към професията и започва да превежда медицинска литература, но изследователският му дух непрекъснато търси фундаменталните принципи, върху които трябва да се гради терапията. Докато превежда издадената от Кулен "Materia Medica" той достига до идеята, родила по-късно революционното му откритие. Кулен бил професор по медицина в Единбургския университет и посветил 20 страници от своята "Materia Medica" на терапевтичното приложение на кората на хининовото дърво. Той приписва успеха на хининовата кора при лечението на маларията на факта, че кората е горчива. Ханеман намира това обяснение за толкова незадоволително, че решава да го изпробва върху себе си, постъпка, която е била почти безумна по това време. Той казва:
"Вземах експериментално два пъти дневно по 4 драхми добър хинин. Стъпалата ми, краищата на пръстите и др. в началото започнаха да изстиват. Станах отпуснат и сънлив. След това получих сърцебиене, пулсът ми стана твърд и малък, обхвана ме непоносима тревога, треперене, немощ във всички крайници, цялата ми глава пулсираше, бузите ми бяха зачервени, чувствах силна жажда и скоро всички тези симптоми, които са обичайна характеристика на периодичната треска се явиха един след друг, но без характерното зъзнене, треперене и вкочаняване.
Накратко казано, появиха се даже тези симптоми, които се срещат редовно и са характерни като оглупяване, типичната ригидност на крайниците, но преди всичко усещането за неприятно изтръпване като че ли някъде в периоста, върху всяка кост на тялото. Този пароксизъм продължаваше 2-3 часа всеки път и наново се появяваше, ако повторя дозата, но иначе не. Спрях да взимам хинин и здравето ми се възвърна."
Така Ханемaн се натъква на идеята, че веществото, което може да провокира симптоми в здрав организъм, може да ги лекува в болен. И което е може би още по-важно, той осъзнава необходимостта от експериментиране с хора, за да се определят показанията за лечение на лечебните средства. Така Ханеман и още няколко негови съмишленици лекари започват системно да изпитват различни вещества върху себе си и да описват подробно проучванията и наблюденията си. Това продължава 6 години, през които Ханеман съставя също и изчерпателен списък на отравянията, описани от различни лекари в различни страни през многовековната медицинска история. [...]"
"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980
Източници и връзки към други ресурси и материали:
Лекционен материал от курса по класическа хомеопатия
"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980
"Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann", Thomas L. Bradford (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895) (Източник: HI, www.homeoint.org)
Тази страница е част от една инициатива, посветена на пациентите, за която можете да прочетете във II международна седмица на хомеопатията, 24.-30.04.2006 и във форума.
За хомеопатичното интервю и за проследяванията на случая
Хомеопатичното интервю или прегледът при хомеопат представлява един разговор между него и пациентът. При първото ви посещение прегледът може да продължи час до два или дори три, зависи от самия случай. Ако става дума за остро състояние продължителността на интервюто е по-малка.
Хомеопатът ще ви задава най-различни въпроси, много от които може би ще ви се сторят странни. Имайте предвид, че хомеопатията и като философия, и като методология на предписанието се различава от конвенционалната медицина и по тази причина прегледът при хомеопат не е като преглед при лекар. Обикновено за изписване на лекарство от лекар е необходима диагноза, т.е вие трябва да сте болни от някаква болест, която фигурира като отделна, обособена нозологична единица; на тази болест съответства някакъв тип лечение по схема. Ако страдате от главоболие получавате някакъв вид болкоуспокояващо; ако имате висока температура получавате рецепта с антипиретик. В хомеопатията нещата не се разглеждат така едностранчиво и един отделен симптом или пък група от симптоми, водещи към определена диагноза няма толкова голяма стойност и не може да е база за предписание на хомеопатично лекарство. Идеята на хомеопатията е да бъде една холистична терапевтична система, която да взема предвид всичко и да лекува не болестта, а болния човек. За да може хомеопатът да си състави точна и подробна представа за вас, не за болестта, а именно за вас конкретно, страдащ от еди каква си болест, но по един специфичен за вас начин, се изисква време, точни и подробни отговори от ваша страна и разбиране, че процесът на излекуване изисква да се ангажирате с вашето здраве и да оказвате максимална подкрепа на своя хомеопат. Лекарството се изписва на базата на информацията, която пациентът дава: ако тя е непълна или неточна резултатът може да не е положителен! Давайте колкото се може повече информация, дори и за неща, които ви се струват маловажни и оставете след това хомеопатът сам да отсее съществената информация.
След като хомеопатът снеме случая, следва анализ. Резултатът от анализа е избор на хомеопатично лекарство. Обикновено то се дава или еднократно, или - ако се налага - по някаква "схема". Лекарството се дава или от самия хомеопат или пък той ви праща да си го купите от аптеката с инструкции как да го съхранявате и как да го използвате. Всичко това ще бъде разгледано на друго място.
Това, което трябва да знаете е, че в хомеопатията се работи с едно единствено лекарство в даден момент, което не се сменя често, освен ако не е грешно. Това е основен принцип в хомеопатията: за единственото лекарство. Това също ще бъде разгледано в друга тема, но тук накратко мога да опиша нещата така: френската фармацевтична компания Боарон (Boiron), която внася хомеопатични лекарства в България въведе една порочна практика: да се изписват по една торба лекарства, което несъмнено и носи добри приходи, но е съмнително доколко помага на самите пациенти и не е сигурно дали не им вреди. Самите лекарства (става дума за монопрепаратите) са качествени и известни в цял свят. Те са ок! Но философията, която Боарон наложи чрез "хомеопатичните" си курсове за лекари няма много общо с философията на самата хомеопатия. Тази философия е описана от бащата на хомеопатията, Самуел Ханеман, в неговите трудове "Органон на лечебното изкуство" и "Хроничните болести", които, забележете, не се изучават в Боаронските курсове! Как някой твърди, че практикува хомеопатия, ако не познава нейните корени?! Един от смешните аргументи, които съм чувал е, че Ханеман е живял и творил преди повече от 150 години и много неща са се променили оттогава, Органона е стара книга, де моде и т.н. Това ми звучи като някой да каже, че това, което Аристотел е казал за логиката е старо и де моде, тъй като е от преди новата ера. Дай да си измислим нова логика, защото старата е стара. Много абсурдно звучи! Но на Боарон ще бъде посветена отделна тема, така че просто имайте предвид, че ако някой, който твърди, че ви лекува с хомеопатия ви изпише повече от едно лекарство в даден момент (виждал съм Боаронски прескрипции, съдържащи по 10, дори 15 лекарства, изписани във всякакви причудливи схеми, едното сутрин, другото вечер, третото - всяка сряда, а четвъртото - всяка неделя и т.н.), то това не е хомеопатично лечение: когато пишете по форумите за хомеопатията и нейните ефекти върху вашето здравословно състояние, моля ви, уточнявайте как точно сте били лекувани и дали наистина сте се лекували с хомеопатия..
Същото важи и за комбинираните препарати на Боарон и Хил (Heel), за които също ще има отделна тема - няма значение какво пише на етикета или на листовките; самите лекарства привидно са хомеопатични, защото са потенцирани и динамизирани, но една терапия е хомеопатична според начина по който се предписват хомеопатичните лекарства, а не просто заради това, че се използват хомеопатични лекарства (Кент)!
Така че ако този, който се представя за хомеопат ви предпише някой от комбинираните препарати (бози, на хомеопатичен жаргон) или една торба с хомеопатични лекарства, моля ви чистосърдечно, за успехите и неуспехите, евентуално и вредите от такова "хомеопатично" лечение, дръжте отговорен съответния Боаронски възпитаник, а не хомеопатията!
След приема на лекарството е хубаво да записвате какво се случва, какво се променя; в зависимост от това как сте се уговорили с хомеопата можете да му се обаждате при нужда или да му пишете имейли, но винаги дръжте него в течение, а не разни анонимни помагачи по форумите, които така или иначе не са запознати в детайли с вашия случай и едва ли могат да ви дадат адекватен отговор за много от вашите въпроси. Винаги търсете първо лекуващия ви хомеопат, следвайте стриктно неговите указания, не правете нищо без да го уведомите, от това пряко зависи изхода на лечението.
Добра идея е да имате на разположение резервен вариант, телефон или някакви други координати на колега на вашия хомеопат, който да реагира при нужда, ако хомеопатът ви липсва в момента по една или друга причина. Това също е нещо, което трябва да уговорите още при първия преглед.
В зависимост от характера на случая (говоря най-вече за хронични болести и хронични състояния) ще се наложи през известен период от време да посещавате отново своя хомеопат. Тези прегледи се наричат проследявания и обикновено са по-кратки. Няма правило и това не е нещо фиксирано, но е хубаво да се правят през месец до два: ако проследяванията са прекалено начесто лекарството няма да има възможност да си свърши работата, ако пък са прекалено нарядко хомеопатът може да изтърве случая, тъй като като отидете при него месеци след първия преглед и прием на хомеопатично лекарство може вече да не си спомняте достатъчно добре каква е била реакцията спрямо лекарството и други неща, които са нужни за следващото предписание.
Това не важи за случаи, които изискват по-чести визити при хомеопата (или на хомеопата при вас), според естеството на заболяването; и в случаите, когато лечението е успешно и нямате за момента нужда от продължаването му; но това пак е по-добре да го прецени хомеопатът.
Най-общо казано има три варианта:
Дадено ви е погрешно лекарство, това изисква случаят да се преразгледа отново и да се търси необходимото лекарство. Хомеопатите са хора и също правят грешки, някои пациенти забравят това. И считат, че хомеопатията е панацея и може да излекува едва ли не всичко и всеки, което определено не е така.
Втори вариант: дадено ви е близко до необходимото лекарство, но не съвсем точно. Някои от проблемите ви са решени, други остават на същото ниво или се задълбочават (болестта прогресира), а също така може да са се появили за по-кратко или по-продължително нови симптоми, болежки или усещания (ефект на доказване). Това налага продължаване на лечението и търсене (а не уцелване - хомеопатията е наука, а не дартс) на по-подходящо лекарство.
Трети вариант, който пожелавам на всички пациенти е да ви бъде дадено правилното лекарство още на първия преглед. Това са случаите на щастливи пациенти, които най-много радват и удовлетворяват хомеопатите. Те обаче са далеч от 100-те %. Но дори и в този случай се налага да държите лекуващия ви хомеопат в течение.
Има още много неща, които могат да се кажат по отношение на това какво представлява хомеопатичното интервю и проследяванията на случая, но за начало това е достатъчна информация.
Можете да прегледате този хомеопатичен въпросник. Той може да ви даде една бегла представа какъв тип информация ще иска да получи от вас всеки хомеопат. Като пак подчертавам, всичко зависи от конкретния случай, няма твърдо установени неща; хомеопатията е наука, снемането на случая се подчинява на група от принципи, има определени методологични насоки и различни подходи, но като цяло снемането на случая е по-скоро изкуство.. Този въпросник е на един индийски хомеопат, д-р Шах (вж. Шах, д-р Джавахар Шах, Индия), и е същия, който някой ден ще направя достъпен за попълване онлайн в този сайт с някои допълнения и изменения (вж. Хомеопатичен въпросник).
Няколко разлики между хомеопатията и алопатията
Някои неща, които отличават хомеопатията от алопатията или т.нар. конвенционална медицина, са:
Хомеопатичните лекарства се приготвят от всички царства: минерално, растително и животинско, а също от болестно изменени тъкани, нозоди и от нормални тъкани, саркоди.
С много малко изключения, като един Hep, например, всички няколко хиляди лекарства в съвременната Materia Medica са с естествен източник, в смисъл, че не са синтетика, която не е близка до живота, този на природата и този на един човешки организъм. Хора, считащи че химическата еквивалетност е задължително равна и на абсолютна еквивалентност по отношение на видима/измерима и невидима реалност няма да разберат тази забележка.
Едновременно с това, хомеопатичната фармация е изключително щадяща и наистина екологично съобразена; производството на лекарствата не руши Природата, която искрено се надявам някои хора, живеещи все още в ерата на наивния материализъм, скоро ще осъзнаят или по-точно ще си припомнят, е живо Същество, което изпитва болка и което реагира на тази болка..
Много от лекарствата се приготвят от силно отровни източници. Напр., арсен, Ars, веществото с минерален произход, което е отвело Наполеон в лоното на смъртта; самакитката, Acon, едно доста отровно в някои географски региони растение, също тези от семейство Solanaceae като татула, Stram и лудото биле, Bell, все често използвани хомеопатични лекарства; змийски отрови, например от сурукуку или немия кротал, Lach. И въпреки това токсичността на хомеопатичните лекарства е НУЛЕВА (за потенции над 12C или 24D/X).
Хомеопатичните лекарства носят информация, един вид чист енергиен стимул за това, болният организъм да мобилизира своите сили и да се справи с проблема. Липсата на материална субстанция при по-високите потенции е основния препъни камък за една материалистична наука да приеме хомеопатията за една ефективна и рационална терапия (нищо, че над 200 години практика го доказват), а не за една placebo терапия и лекарства, които не са нищо повече от aqua nuda, "чиста водичка". За тези, които държат да са в крак с най-новите научни изследвания, търсете статии и материали за паметта на водата, например. За всеки окултно грамотен човек тези неща са и без друго ясни и не се нуждаят от научни доказателства.
Тъй като им липсва токсичност и не влияят пряко, а само като обозримо последствие на физиологичните и биохимичните процеси в болния (пациент) или здравия (изпитател), те нямат страничните ефекти на алопатичните медикаменти, които са цели листовки и причина за доста ятрогенни заболявания и неприятни последствия. Ако говорим за странични ефекти в негативен смисъл при хомеопатичните лекарства и то само като аналогия е появата на симптоми от картината на приетото от пациента хомеопатично лекарство без те да са част от оригиналната му клинична картина, от болестта на пациента (доказване на лекарството от болния, грешно лекарство, липса на изпълнение на закона на Херинг по отношение на появяващите се след приема нови симптоми); в повечето случаи този ефект отминава без трайни последствия.
Нещо много важно, лекарствата се доказват от здрави ХОРА, а не животни, които често биват убивани в хода на експеримента. Днешните доказвания се правят по издържан научно двойно сляп, placebo контролиран метод. Интересното е, че една Chin, например, която е първото хомеопатично лекарство, доказано от Ханеман през 1790 (през 1796 е първата публикация) още тогава е имала картина, която принципно е същата като сегашната и лекарството се използва толкова ефективно сега, както и тогава, в зората на хомеопатията. Това няма нищо общо с историята на алопатичните лекарства, които идват и си отиват след няколко десетилетия максимум, заменени от нови, уж по-добри, по-силни и по-ефективни лекарства, също както хипотезите и теориите на една материалистична наука и медицина се сменят постоянно.. Хомеопатията лежи върху няколко основни принципа и те не са променени и няма и да бъдат. Практикуване на нещо, което не е съобразено с тези основни принципи, прави съответната терапия НЕ-хомеопатична, като практикуваната от Боаронските възпитаници "хомеопатия", където са нарушени доста принципи.
Хомеопатия и противозачатъчни лекарства, Питър Чапел
Макар и кратко, и не особено изчерпателно, все пак това ще е началото на тази тема: това е малък фрагмент от лекция на Питър Чапел, четена пред I курс по класическа хомеопатия (1993-1995) към Х.О. през 1994 (стр. 397).
"Мислите ли, че противозачатъчните таблетки са изобретени от мъже за жени или от жени за жени? Не би ли било по-лесно да се изобрети хапче за мъже? Можете ли да си представите мъже, които приемат такива хапчета? Никакви шансове. В края на краищата, те не забременяват. Най-вероятно тези таблетки са били изобретени от мъжете, за да не забременяват жените, така че да е добре и за тях.
Тези таблетки пречат на циклите на тялото. Това е едно изкуствено вещество [Чапел използва думата химикал или поне преводът е такъв], което поставя тялото в един фиксиран, изкуствен модел в зависимост от веществото. То променя хормоналната система на тялото - [това важи] дори и [за] най-добрите лекарства. Това не е естествен феномен. Енергията трябва да се движи в естествени цикли. Всеки път, когато си помислим нещо, определени вещества започват да текат в нашето кръвообръщение; ние пулсираме с биохимична и електрична енергия през цялото време, с различна честота, но в нашите тела пулсира наша [подчертано от мен] естествена енергия. Работата [оригинал: пулсацията] на нашата храносмилателна система съоветства на скоростта, с която ядем. Когато се "бъркате" на тялото с такава таблетка против забременяване вие го поставяте в един фиксиран модел [и това е нещо], което е изкуствено. Много е трудно за един естествен стимул да се пребори с него.
Опитът показва, че жени [оригинал: хора], които са на противозачатъчни таблетки се лекуват трудно [с хомеопатия; подчертано от мен]. Това е особено важно за някои лекарства.
Алкохолът, например, няма толкова голямо значение, но марихуаната има. Хора, които приемат наркотици всяка седмица или всеки ден.. в Англия тинейджърите всяка седмица рутинно си вземат по малко от наркотика и това пречи много на хомеопатичното лечение.
Общо взето, аз не обичам да лекувам жени, приемащи противозачатъчни таблетки; нито такива, които са на хормонално-заместителна терапия. Днес се казва, например, че всички жени трябва да имат хормоно-заместителна терапия, когато стигнат до менопаузата, защото това било важно, за да имат вечен живот. В Америка някой лекар може да бъде съден за това, че не е предписал хормоно-заместителна терапия достатъчно рано. Същевременно няма начин да се предвиди кой ще получи тежка остеопороза и кой не. Това е една напълно неинтелигентна процедура, нито пък е подходящо разрешение на проблема. Но на Запад се е превърнало в норма.
Нормално е да се предложи диафрагма като противозачатъчно средство. Не се препоръчва спирала, защото тя дава много усложнения. Ако пациентката е със спирала, мога да обясня голяма част от симптомите именно чрез спиралата. Когато тя се махне, те се оправят. Препоръчва се диафрагма или презервативи.
Или римокатолически методи, които обаче не са популярни."
Предадено от сайт, където поради несъгласие на УС на Х.О., БГ с начина по който авторът се опитва да популяризира хомеопатията и да е в помощ на пациентите, този раздел е вече изтрит и разработката му е прекратена.
Хомеопатията е терапевтична система, създадена от Самуел Ханеман (Samuel Christian Friedrich Hahnemann, 1755-1843) в края на XVIII и първата половина на XIX век, лекуваща чрез закона за подобието (Similia similibus currentur).
Наименованието идва от гръцкото хомиус (όμοιος, hómoios), означаващо подобен и патос (πάθος, páthos) - страдащ.
Накратко, законът или принципът на подобието, върху който лежи хомеопатията може да се опише така:
Ако дадена субстанция предизвиква в здрав човек определен комплекс от симптоми, т.е някаква специфична промяна в неговото състояние на здраве, то същата тази субстанция, дадена на болен човек под формата на хомеопатично лекарство може да го излекува при условие, че картината на неговата болест е подобна на тази, предизвикана от съответната субстанция при здрави хора.
Примери:
Обикновено се дава пример с лука, може би защото е най-лесен за разбиране. Когато човек реже лук започват да му сълзят очите, появява се хрема, може да стане раздразнителен и т.н. Оформя се една специфична картина, която е сбор от отделни симптоми. Един вид лукът ни "разболява" и то по-начин, който не е идентичен с действието на други субстанции върху здравия човек; затова казвам специфична промяна. Ханеман говори в Органона за изкуствена болест, предизвикана от хомеопатичното лекарство, която е с ограничена във времето продължителност: спирате да режите лук и постепенно тази изкуствена болест изчезва. Ако този лук, под формата на хомеопатично лекарство (латинското наименование на лука е Allium cepa и под това име лекарството е вписано в хомеопатичната Materia Medica, All-c) бъде даден на болен човек, при условие, че картината на неговата болест е подобна на описаната накратко по-горе, то той може да бъде излекуван, например, от неговата сенна хрема или от някаква настинка.
Всичко е започнало през 1790, когато Ханеман прави своя първи експеримент с цинхоната, който ще бъде описан по-късно. От този момент той и неговите ученици и последователи правят експерименти с различни вещества и около 1843, когато Ханеман прекрачва прага на смъртта хомеопатите имат на разположение няколко десетки лекарства, доказани по описания начин: здрави хора приемат контролирано някакво вещество, което предизвиква в тях някакви промени, тези промени се записват в Materia Medica, и след това се използват за лекуване на болни хора с подобни болести. В края на XIX и началото на XX век ММ съдържа вече няколкостотин лекарства, а в края на XX и началото на XXI век те са вече няколко хиляди. Днес доказването на хомеопатичните лекарства се прави в строго контролирани експерименти - двойно слепи, рандомизирани опити.
Единствено инициаторът на доказването знае какво лекарство ще се доказва. Той дава на организатора на експеримента, койте не знае лекарството, от една страна самото лекарство, от друга - placebo за контролната група, т.е нещо, което прилича на лекарство, но може да е просто вода с алкохол или гранули млечна захар. Една част от експериментаторите наистина взимат лекарството, което ще доказват, а другите - не, тези с placebo-то. Записват се всички промени, които доказваното лекарство предизвиква в изпитателите. Експериментите често са освен двойно слепи, също и кръстосани, т.е изпитател първоначално взел лекарство, след това преминава в контролната група, placebo групата, и обратно. Когато експериментът завърши резултатите се обработват и след време се вписват в Materia Medica и в Реперториума, който е един речник или индекс на симптомите, организиран по определен начин. След това, когато информацията вече е достъпна за практикуващите хомеопати по света те допълват информацията от доказването с информация от клиничната му употреба, т.е в какви ситуации е помогнало лекарството и т.н.
Характерното е, че оригиналната картина като цяло се запазва и не се променя, днес ние използваме цинхоната или China officinalis, Chin, по същия начин по който е използвана от Ханеман преди повече от 200 години, картината се допълва, но не се променя. Това е така, защото хомеопатията е наука, основана на няколко неизменни принципа или закони. Това е различно от сменящите се през няколко десетилетия или още по-често лекарства на т.нар. конвенционална медицина, където съдържанието на Materia Medica се определя от модни тенденции, финансовите интереси на фармацевтичната индустрия, установените неприятни или фатални странични ефекти на някое прехвалено, ново лекарство и т.н. За всяко ново лекарство се твърди, че е по-добро от предишните подобни и че това вече ще реши окончателно и гарантирано здравословните проблеми, и това продължава до момента в който то не бъде заменено от уж още по-добро и по-ефективно..
Хомеопатията често бива бъркана с фитотерапията, т.е с билколечението. Това не е правилно поне по три причини: първата е, че фитотерапията работи само с растения с установени лечебни свойства (билки), докато източниците за приготвяне на хомеопатичните лекарства са с много по-голям обхват като се започне от минералното царство, в частност металите, през растенията (и то не само билките), до животинските източници и някои други изходни субстанции. Другата разлика е, че дори и когато за източник е използвано растение, билка, то е специфично обработено, за което ще стане дума на друго място, с цел засилване на неговата терапевтична ефективност и намаляване до 0 на неговата токсичност. И накрая, но най-важна разлика е това, че фитотерапията не винаги е основана на принципа на подобието, който характеризира една терапия като хомеопатична.
Може да се говори още много за това какво представлява хомеопатията, но за начало и това е достатъчно, като както тази страница, така и целият раздел ще бъде постепенно редактиран, допълван и обновяван.
Ще цитирам един от най-известните съвременни хомеопати с основен принос за възраждането на хомеопатията в западния свят, Витулкас (вж. Витулкас, Георгос Витулкас, Гърция) от неговата "Науката хомеопатия", една книга, която е препоръчително четиво и за пациенти, и за курсисти, и за хомеопати, а и за хора, които просто искат да научат нещо повече за хомеопатията:
"Самуел Ханеман
Преди да продължим нататък, би било полезно да се спрем за малко за да се запознаем с живота на Самуел Ханеман, един забележителен гений, открил, развил и систематизирал фундаменталните закони на лечението, които довеждат до революция в схващанията за здравето и болестта. Историята на Ханеман е една от най-необичайните в историята на медицинските открития. Разсъждавайки върху закона за подобието, Ханеман е първият, който признава, че тази концепция е била предлагана от други, като се започне още от Хипократ. Въпреки множеството спекулации около темата, той е първият, който успява да покаже истинското значение на закона и да го превърне в основа за развитие на цяла лечебна наука.
Ханеман е роден през 1755 в малък град в Германия и от най-ранно детство проявява забележителните си способности. Баща му разбира, че момчето е талантливо и от най-ранна възраст го приучва на дисциплина. Той често заключвал малкият Самуел в някоя стая за да упражнява мисленето си като му поставя проблем, който да разреши сам - "момчето трябва да се научи да мисли". Ханеман с лекота усвоява езици и още на 12 години неговият учител го оставя да преподава гръцки на другите ученици.
Ханеман учи медицина в университета в Лайпциг, после във Виена и Ерланген. Специализира през 1779 и скоро става високо уважаван в професионалните кръгове за изследванията си в областта на медицината и химията. Въпреки това той е силно смутен от липсата на фундаментално мислене, на което да почиват тогавашните терапевтични методи - кръвопускане, поставяне на пиявици, употреба на силно токсични химикали. Ханеман пише на един от приятелите си:
"Агония беше за мен да действам в постоянна тъмнина, когато трябваше да лекувам болните, и да предписвам съгласно тази или онази хипотеза за болестите субстанции, попаднали в Materia Medica произволно..
Скоро след като се ожених, се отказах от медицинската практика, защото не можех повече да рискувам да навредя някому. Отдадох се изцяло на химията и на литературните занимания. Но станах баща и за зла участ сериозни болести застрашаваха живота на моите любими деца.. Скрупулите ми се удвоиха, когато видях, че не съм в състояние да им помогна."
Thomas L. Bradford, "Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann" (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895)
Доктор Ханеман се връща към професията и започва да превежда медицинска литература, но изследователският му дух непрекъснато търси фундаменталните принципи, върху които трябва да се гради терапията. Докато превежда издадената от Кулен "Materia Medica" той достига до идеята, родила по-късно революционното му откритие. Кулен бил професор по медицина в Единбургския университет и посветил 20 страници от своята "Materia Medica" на терапевтичното приложение на кората на хининовото дърво. Той приписва успеха на хининовата кора при лечението на маларията на факта, че кората е горчива. Ханеман намира това обяснение за толкова незадоволително, че решава да го изпробва върху себе си, постъпка, която е била почти безумна по това време. Той казва:
"Вземах експериментално два пъти дневно по 4 драхми добър хинин. Стъпалата ми, краищата на пръстите и др. в началото започнаха да изстиват. Станах отпуснат и сънлив. След това получих сърцебиене, пулсът ми стана твърд и малък, обхвана ме непоносима тревога, треперене, немощ във всички крайници, цялата ми глава пулсираше, бузите ми бяха зачервени, чувствах силна жажда и скоро всички тези симптоми, които са обичайна характеристика на периодичната треска се явиха един след друг, но без характерното зъзнене, треперене и вкочаняване.
Накратко казано, появиха се даже тези симптоми, които се срещат редовно и са характерни като оглупяване, типичната ригидност на крайниците, но преди всичко усещането за неприятно изтръпване като че ли някъде в периоста, върху всяка кост на тялото. Този пароксизъм продължаваше 2-3 часа всеки път и наново се появяваше, ако повторя дозата, но иначе не. Спрях да взимам хинин и здравето ми се възвърна."
Така Ханемaн се натъква на идеята, че веществото, което може да провокира симптоми в здрав организъм, може да ги лекува в болен. И което е може би още по-важно, той осъзнава необходимостта от експериментиране с хора, за да се определят показанията за лечение на лечебните средства. Така Ханеман и още няколко негови съмишленици лекари започват системно да изпитват различни вещества върху себе си и да описват подробно проучванията и наблюденията си. Това продължава 6 години, през които Ханеман съставя също и изчерпателен списък на отравянията, описани от различни лекари в различни страни през многовековната медицинска история. [...]"
"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980
Източници и връзки към други ресурси и материали:
Лекционен материал от курса по класическа хомеопатия
"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980
"Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann", Thomas L. Bradford (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895) (Източник: HI, www.homeoint.org)
Тази страница е част от една инициатива, посветена на пациентите, за която можете да прочетете във II международна седмица на хомеопатията, 24.-30.04.2006 и във форума.
За хомеопатичното интервю и за проследяванията на случая
Хомеопатичното интервю или прегледът при хомеопат представлява един разговор между него и пациентът. При първото ви посещение прегледът може да продължи час до два или дори три, зависи от самия случай. Ако става дума за остро състояние продължителността на интервюто е по-малка.
Хомеопатът ще ви задава най-различни въпроси, много от които може би ще ви се сторят странни. Имайте предвид, че хомеопатията и като философия, и като методология на предписанието се различава от конвенционалната медицина и по тази причина прегледът при хомеопат не е като преглед при лекар. Обикновено за изписване на лекарство от лекар е необходима диагноза, т.е вие трябва да сте болни от някаква болест, която фигурира като отделна, обособена нозологична единица; на тази болест съответства някакъв тип лечение по схема. Ако страдате от главоболие получавате някакъв вид болкоуспокояващо; ако имате висока температура получавате рецепта с антипиретик. В хомеопатията нещата не се разглеждат така едностранчиво и един отделен симптом или пък група от симптоми, водещи към определена диагноза няма толкова голяма стойност и не може да е база за предписание на хомеопатично лекарство. Идеята на хомеопатията е да бъде една холистична терапевтична система, която да взема предвид всичко и да лекува не болестта, а болния човек. За да може хомеопатът да си състави точна и подробна представа за вас, не за болестта, а именно за вас конкретно, страдащ от еди каква си болест, но по един специфичен за вас начин, се изисква време, точни и подробни отговори от ваша страна и разбиране, че процесът на излекуване изисква да се ангажирате с вашето здраве и да оказвате максимална подкрепа на своя хомеопат. Лекарството се изписва на базата на информацията, която пациентът дава: ако тя е непълна или неточна резултатът може да не е положителен! Давайте колкото се може повече информация, дори и за неща, които ви се струват маловажни и оставете след това хомеопатът сам да отсее съществената информация.
След като хомеопатът снеме случая, следва анализ. Резултатът от анализа е избор на хомеопатично лекарство. Обикновено то се дава или еднократно, или - ако се налага - по някаква "схема". Лекарството се дава или от самия хомеопат или пък той ви праща да си го купите от аптеката с инструкции как да го съхранявате и как да го използвате. Всичко това ще бъде разгледано на друго място.
Това, което трябва да знаете е, че в хомеопатията се работи с едно единствено лекарство в даден момент, което не се сменя често, освен ако не е грешно. Това е основен принцип в хомеопатията: за единственото лекарство. Това също ще бъде разгледано в друга тема, но тук накратко мога да опиша нещата така: френската фармацевтична компания Боарон (Boiron), която внася хомеопатични лекарства в България въведе една порочна практика: да се изписват по една торба лекарства, което несъмнено и носи добри приходи, но е съмнително доколко помага на самите пациенти и не е сигурно дали не им вреди. Самите лекарства (става дума за монопрепаратите) са качествени и известни в цял свят. Те са ок! Но философията, която Боарон наложи чрез "хомеопатичните" си курсове за лекари няма много общо с философията на самата хомеопатия. Тази философия е описана от бащата на хомеопатията, Самуел Ханеман, в неговите трудове "Органон на лечебното изкуство" и "Хроничните болести", които, забележете, не се изучават в Боаронските курсове! Как някой твърди, че практикува хомеопатия, ако не познава нейните корени?! Един от смешните аргументи, които съм чувал е, че Ханеман е живял и творил преди повече от 150 години и много неща са се променили оттогава, Органона е стара книга, де моде и т.н. Това ми звучи като някой да каже, че това, което Аристотел е казал за логиката е старо и де моде, тъй като е от преди новата ера. Дай да си измислим нова логика, защото старата е стара. Много абсурдно звучи! Но на Боарон ще бъде посветена отделна тема, така че просто имайте предвид, че ако някой, който твърди, че ви лекува с хомеопатия ви изпише повече от едно лекарство в даден момент (виждал съм Боаронски прескрипции, съдържащи по 10, дори 15 лекарства, изписани във всякакви причудливи схеми, едното сутрин, другото вечер, третото - всяка сряда, а четвъртото - всяка неделя и т.н.), то това не е хомеопатично лечение: когато пишете по форумите за хомеопатията и нейните ефекти върху вашето здравословно състояние, моля ви, уточнявайте как точно сте били лекувани и дали наистина сте се лекували с хомеопатия..
Същото важи и за комбинираните препарати на Боарон и Хил (Heel), за които също ще има отделна тема - няма значение какво пише на етикета или на листовките; самите лекарства привидно са хомеопатични, защото са потенцирани и динамизирани, но една терапия е хомеопатична според начина по който се предписват хомеопатичните лекарства, а не просто заради това, че се използват хомеопатични лекарства (Кент)!
Така че ако този, който се представя за хомеопат ви предпише някой от комбинираните препарати (бози, на хомеопатичен жаргон) или една торба с хомеопатични лекарства, моля ви чистосърдечно, за успехите и неуспехите, евентуално и вредите от такова "хомеопатично" лечение, дръжте отговорен съответния Боаронски възпитаник, а не хомеопатията!
След приема на лекарството е хубаво да записвате какво се случва, какво се променя; в зависимост от това как сте се уговорили с хомеопата можете да му се обаждате при нужда или да му пишете имейли, но винаги дръжте него в течение, а не разни анонимни помагачи по форумите, които така или иначе не са запознати в детайли с вашия случай и едва ли могат да ви дадат адекватен отговор за много от вашите въпроси. Винаги търсете първо лекуващия ви хомеопат, следвайте стриктно неговите указания, не правете нищо без да го уведомите, от това пряко зависи изхода на лечението.
Добра идея е да имате на разположение резервен вариант, телефон или някакви други координати на колега на вашия хомеопат, който да реагира при нужда, ако хомеопатът ви липсва в момента по една или друга причина. Това също е нещо, което трябва да уговорите още при първия преглед.
В зависимост от характера на случая (говоря най-вече за хронични болести и хронични състояния) ще се наложи през известен период от време да посещавате отново своя хомеопат. Тези прегледи се наричат проследявания и обикновено са по-кратки. Няма правило и това не е нещо фиксирано, но е хубаво да се правят през месец до два: ако проследяванията са прекалено начесто лекарството няма да има възможност да си свърши работата, ако пък са прекалено нарядко хомеопатът може да изтърве случая, тъй като като отидете при него месеци след първия преглед и прием на хомеопатично лекарство може вече да не си спомняте достатъчно добре каква е била реакцията спрямо лекарството и други неща, които са нужни за следващото предписание.
Това не важи за случаи, които изискват по-чести визити при хомеопата (или на хомеопата при вас), според естеството на заболяването; и в случаите, когато лечението е успешно и нямате за момента нужда от продължаването му; но това пак е по-добре да го прецени хомеопатът.
Най-общо казано има три варианта:
Дадено ви е погрешно лекарство, това изисква случаят да се преразгледа отново и да се търси необходимото лекарство. Хомеопатите са хора и също правят грешки, някои пациенти забравят това. И считат, че хомеопатията е панацея и може да излекува едва ли не всичко и всеки, което определено не е така.
Втори вариант: дадено ви е близко до необходимото лекарство, но не съвсем точно. Някои от проблемите ви са решени, други остават на същото ниво или се задълбочават (болестта прогресира), а също така може да са се появили за по-кратко или по-продължително нови симптоми, болежки или усещания (ефект на доказване). Това налага продължаване на лечението и търсене (а не уцелване - хомеопатията е наука, а не дартс) на по-подходящо лекарство.
Трети вариант, който пожелавам на всички пациенти е да ви бъде дадено правилното лекарство още на първия преглед. Това са случаите на щастливи пациенти, които най-много радват и удовлетворяват хомеопатите. Те обаче са далеч от 100-те %. Но дори и в този случай се налага да държите лекуващия ви хомеопат в течение.
Има още много неща, които могат да се кажат по отношение на това какво представлява хомеопатичното интервю и проследяванията на случая, но за начало това е достатъчна информация.
Можете да прегледате този хомеопатичен въпросник. Той може да ви даде една бегла представа какъв тип информация ще иска да получи от вас всеки хомеопат. Като пак подчертавам, всичко зависи от конкретния случай, няма твърдо установени неща; хомеопатията е наука, снемането на случая се подчинява на група от принципи, има определени методологични насоки и различни подходи, но като цяло снемането на случая е по-скоро изкуство.. Този въпросник е на един индийски хомеопат, д-р Шах (вж. Шах, д-р Джавахар Шах, Индия), и е същия, който някой ден ще направя достъпен за попълване онлайн в този сайт с някои допълнения и изменения (вж. Хомеопатичен въпросник).
Няколко разлики между хомеопатията и алопатията
Някои неща, които отличават хомеопатията от алопатията или т.нар. конвенционална медицина, са:
Хомеопатичните лекарства се приготвят от всички царства: минерално, растително и животинско, а също от болестно изменени тъкани, нозоди и от нормални тъкани, саркоди.
С много малко изключения, като един Hep, например, всички няколко хиляди лекарства в съвременната Materia Medica са с естествен източник, в смисъл, че не са синтетика, която не е близка до живота, този на природата и този на един човешки организъм. Хора, считащи че химическата еквивалетност е задължително равна и на абсолютна еквивалентност по отношение на видима/измерима и невидима реалност няма да разберат тази забележка.
Едновременно с това, хомеопатичната фармация е изключително щадяща и наистина екологично съобразена; производството на лекарствата не руши Природата, която искрено се надявам някои хора, живеещи все още в ерата на наивния материализъм, скоро ще осъзнаят или по-точно ще си припомнят, е живо Същество, което изпитва болка и което реагира на тази болка..
Много от лекарствата се приготвят от силно отровни източници. Напр., арсен, Ars, веществото с минерален произход, което е отвело Наполеон в лоното на смъртта; самакитката, Acon, едно доста отровно в някои географски региони растение, също тези от семейство Solanaceae като татула, Stram и лудото биле, Bell, все често използвани хомеопатични лекарства; змийски отрови, например от сурукуку или немия кротал, Lach. И въпреки това токсичността на хомеопатичните лекарства е НУЛЕВА (за потенции над 12C или 24D/X).
Хомеопатичните лекарства носят информация, един вид чист енергиен стимул за това, болният организъм да мобилизира своите сили и да се справи с проблема. Липсата на материална субстанция при по-високите потенции е основния препъни камък за една материалистична наука да приеме хомеопатията за една ефективна и рационална терапия (нищо, че над 200 години практика го доказват), а не за една placebo терапия и лекарства, които не са нищо повече от aqua nuda, "чиста водичка". За тези, които държат да са в крак с най-новите научни изследвания, търсете статии и материали за паметта на водата, например. За всеки окултно грамотен човек тези неща са и без друго ясни и не се нуждаят от научни доказателства.
Тъй като им липсва токсичност и не влияят пряко, а само като обозримо последствие на физиологичните и биохимичните процеси в болния (пациент) или здравия (изпитател), те нямат страничните ефекти на алопатичните медикаменти, които са цели листовки и причина за доста ятрогенни заболявания и неприятни последствия. Ако говорим за странични ефекти в негативен смисъл при хомеопатичните лекарства и то само като аналогия е появата на симптоми от картината на приетото от пациента хомеопатично лекарство без те да са част от оригиналната му клинична картина, от болестта на пациента (доказване на лекарството от болния, грешно лекарство, липса на изпълнение на закона на Херинг по отношение на появяващите се след приема нови симптоми); в повечето случаи този ефект отминава без трайни последствия.
Нещо много важно, лекарствата се доказват от здрави ХОРА, а не животни, които често биват убивани в хода на експеримента. Днешните доказвания се правят по издържан научно двойно сляп, placebo контролиран метод. Интересното е, че една Chin, например, която е първото хомеопатично лекарство, доказано от Ханеман през 1790 (през 1796 е първата публикация) още тогава е имала картина, която принципно е същата като сегашната и лекарството се използва толкова ефективно сега, както и тогава, в зората на хомеопатията. Това няма нищо общо с историята на алопатичните лекарства, които идват и си отиват след няколко десетилетия максимум, заменени от нови, уж по-добри, по-силни и по-ефективни лекарства, също както хипотезите и теориите на една материалистична наука и медицина се сменят постоянно.. Хомеопатията лежи върху няколко основни принципа и те не са променени и няма и да бъдат. Практикуване на нещо, което не е съобразено с тези основни принципи, прави съответната терапия НЕ-хомеопатична, като практикуваната от Боаронските възпитаници "хомеопатия", където са нарушени доста принципи.
Хомеопатия и противозачатъчни лекарства, Питър Чапел
Макар и кратко, и не особено изчерпателно, все пак това ще е началото на тази тема: това е малък фрагмент от лекция на Питър Чапел, четена пред I курс по класическа хомеопатия (1993-1995) към Х.О. през 1994 (стр. 397).
"Мислите ли, че противозачатъчните таблетки са изобретени от мъже за жени или от жени за жени? Не би ли било по-лесно да се изобрети хапче за мъже? Можете ли да си представите мъже, които приемат такива хапчета? Никакви шансове. В края на краищата, те не забременяват. Най-вероятно тези таблетки са били изобретени от мъжете, за да не забременяват жените, така че да е добре и за тях.
Тези таблетки пречат на циклите на тялото. Това е едно изкуствено вещество [Чапел използва думата химикал или поне преводът е такъв], което поставя тялото в един фиксиран, изкуствен модел в зависимост от веществото. То променя хормоналната система на тялото - [това важи] дори и [за] най-добрите лекарства. Това не е естествен феномен. Енергията трябва да се движи в естествени цикли. Всеки път, когато си помислим нещо, определени вещества започват да текат в нашето кръвообръщение; ние пулсираме с биохимична и електрична енергия през цялото време, с различна честота, но в нашите тела пулсира наша [подчертано от мен] естествена енергия. Работата [оригинал: пулсацията] на нашата храносмилателна система съоветства на скоростта, с която ядем. Когато се "бъркате" на тялото с такава таблетка против забременяване вие го поставяте в един фиксиран модел [и това е нещо], което е изкуствено. Много е трудно за един естествен стимул да се пребори с него.
Опитът показва, че жени [оригинал: хора], които са на противозачатъчни таблетки се лекуват трудно [с хомеопатия; подчертано от мен]. Това е особено важно за някои лекарства.
Алкохолът, например, няма толкова голямо значение, но марихуаната има. Хора, които приемат наркотици всяка седмица или всеки ден.. в Англия тинейджърите всяка седмица рутинно си вземат по малко от наркотика и това пречи много на хомеопатичното лечение.
Общо взето, аз не обичам да лекувам жени, приемащи противозачатъчни таблетки; нито такива, които са на хормонално-заместителна терапия. Днес се казва, например, че всички жени трябва да имат хормоно-заместителна терапия, когато стигнат до менопаузата, защото това било важно, за да имат вечен живот. В Америка някой лекар може да бъде съден за това, че не е предписал хормоно-заместителна терапия достатъчно рано. Същевременно няма начин да се предвиди кой ще получи тежка остеопороза и кой не. Това е една напълно неинтелигентна процедура, нито пък е подходящо разрешение на проблема. Но на Запад се е превърнало в норма.
Нормално е да се предложи диафрагма като противозачатъчно средство. Не се препоръчва спирала, защото тя дава много усложнения. Ако пациентката е със спирала, мога да обясня голяма част от симптомите именно чрез спиралата. Когато тя се махне, те се оправят. Препоръчва се диафрагма или презервативи.
Или римокатолически методи, които обаче не са популярни."
Предадено от сайт, където поради несъгласие на УС на Х.О., БГ с начина по който авторът се опитва да популяризира хомеопатията и да е в помощ на пациентите, този раздел е вече изтрит и разработката му е прекратена.
