Е,честно вече ми писна!От невежи,простаци и малоумници!Днес,така, предпразнично трябваше да отида до пощата да пусна един колет.И тъй като в кварталната поща нямаха хартия (!!!??? 
) да ми увият пакета,решихме (с мъжа ми) хем да се разходим,хем да отидем направо до Централна поща.До тук-добре,не съвсем (заради хартията),ама все тая.Бяхме тримата-бебка,аз и той.Естествено с количката и за по-удобно решихме да ползваме страничния вход на ул.Гурко,откъм Министерството на транспорта,където има рампа за инвалидни колички.Е,да обаче този вход беше заключен! 
Мъжа ми остана отвън,а аз влязох да извикам портиера да отключи (иначе варианта е да се преодолеят 10-на стъпала).Вътре ме посрещна въздебел чичко, на около 50 години,според мен силно отегчен от живота и всичко останало.Обясних му какъв е проблема,той отвори другата врата (не тази за количките) и ми каза:"Това не е инвалидна количка! Това,мойто момиче се хваща с две ръчички и се качва по стъпълата" И се обърна с гръб.Направо полудях!Попитах го:"Ами ако бях сама как трябваше да процедирам?!"А той:"Ми идваш вътре и ме викаш да ти помогна".Попитах дали трябва да си оставя детето на тротоара,за да извикам височайшата му особа и добавих,че със същия успех това можеше да не е детска,а инвалидна количка и какво трябва да направи един човек в неравностойно положение-да слезе от количката и да отиде да го помоли да му отключи ли,какво?!Той каза да не го занимавам с глупости и си влезе в кабинката.Направо изтрещях 
Айде кажете ми в каква държава живеем.И докога ще продължават тези безобразия? 
) да ми увият пакета,решихме (с мъжа ми) хем да се разходим,хем да отидем направо до Централна поща.До тук-добре,не съвсем (заради хартията),ама все тая.Бяхме тримата-бебка,аз и той.Естествено с количката и за по-удобно решихме да ползваме страничния вход на ул.Гурко,откъм Министерството на транспорта,където има рампа за инвалидни колички.Е,да обаче този вход беше заключен! Мъжа ми остана отвън,а аз влязох да извикам портиера да отключи (иначе варианта е да се преодолеят 10-на стъпала).Вътре ме посрещна въздебел чичко, на около 50 години,според мен силно отегчен от живота и всичко останало.Обясних му какъв е проблема,той отвори другата врата (не тази за количките) и ми каза:"Това не е инвалидна количка! Това,мойто момиче се хваща с две ръчички и се качва по стъпълата" И се обърна с гръб.Направо полудях!Попитах го:"Ами ако бях сама как трябваше да процедирам?!"А той:"Ми идваш вътре и ме викаш да ти помогна".Попитах дали трябва да си оставя детето на тротоара,за да извикам височайшата му особа и добавих,че със същия успех това можеше да не е детска,а инвалидна количка и какво трябва да направи един човек в неравностойно положение-да слезе от количката и да отиде да го помоли да му отключи ли,какво?!Той каза да не го занимавам с глупости и си влезе в кабинката.Направо изтрещях Айде кажете ми в каква държава живеем.И докога ще продължават тези безобразия? 
от твоето развалено настроение той няма да усети нищо в последствие, тъй че каквото било-било. 
