Мислите ли за обезпечаване на детето си?

  • 5 676
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 843
Ситуациите ни са толкова различни, че не знаех даже как да задам въпроса си.

Лично аз, като единствен (по документи) осиновител, се хванах доста често да мисля, какво следва, ако с мен се случи нещо.
На първо време направих една застраховка, която гарантира на Ирина, обезпечаването с немалка сума в случай на някаква злополука с мен (да чукна на дърво!). Като пресни и все още бъдещи собственици на апартамент, със скъпия решихме да направим и завещание, да не стане някоя беля...сега проучвам как стоят нещата при подобна ситуация, ако детето не е навършило още пълнолетие и изведнъж се окаже (пу,пу да чукнем на дърво) отново осиротяло.

Точно по време на проучването от социалните, почина мой близък, след двумесечно лежане. Без да му "ровя кокалите", това събитие ме наведе за сетен път на мисълта, че никой не е застрахован. Затова ми се ще да застраховам поне детето.

Вие мислите ли си за подобни неща и какви решения сте намерили?
Може някой да подхвърли добри идеи и информация.

# 1
  • Мнения: 583
Можеш да направиш застраховка, но трябва да отидеш да провериш как точно стоят нещата. Жилището може да го завещаеш на Иринка,  но пак трябва да провериш, да не направиш, така че да сбъркаш. Незнам, ние такова нещо не сме правили, но все пак като стане на 18 години ще видим какъв човек ще е, и така или иначе всичко остава за него. Като идея не е хич за подценяване.

# 2
  • Мнения: 380
НЕ!!!

(спирам да спамя Laughing)

# 3
  • Мнения: 441
преди около година разисквахме темата тук във форума, ама не ми се рови

какво да ти кажа - това ми е болна тема, притеснявам се от роднините на мъжа ми

искам да предпазя детето от простотии, ако нещо се случи с нас

според мен на този етап застраховка Живот е един добър вариант, мъжът ми има такава, в полза на Нико

ако искате подробности за застраховките Живот - насреща съм

обмислям вариант за другото имущество - дали да е завещание или да го прехвърлим на попечител

нямам време да проучвам, така че ще е добре, ако някой юрист се включи

Последна редакция: ср, 04 апр 2007, 15:14 от Април

# 4
  • София
  • Мнения: 1 324
Четох, че в чужбина /забравих, къде точно, май някъде из "ладните" страни/ още при самото осиновяване, осиновителите декларират кой точно ще се грижи за детето, в случай, че се случи нещастие с тях. Това с цел да се избегнат милите роднински отношения на горкото осиротяло за втори път детенце.

# 5
  • Мнения: 1 843
Четох, че в чужбина /забравих, къде точно, май някъде из "ладните" страни/ още при самото осиновяване, осиновителите декларират кой точно ще се грижи за детето, в случай, че се случи нещастие с тях. Това с цел да се избегнат милите роднински отношения на горкото осиротяло за втори път детенце.

Браво. Ами те "ландните" страни не са като нас "силно да любят и мразят", ами са практични.

Ето, това ми е доста интересно дали може да се уреди приживе и у нас по някакъв законен начин.
Имам близка приятелка, самотна майка, която още преди години ме помоли да се грижа за детето й, ако нещо й се случи. То хубаво, но закона дали се вълнува от подобни емоционални ангажименти? Съмнявам се. Същата работа и при нас с Ирина.
Няма как да не мисля. Освен, че де юре, само аз съм родител на детето ми, самата аз загубих баща си рано. Беше само на 48 и никой не си е мислел, че му е време да пише завещания...само че останахме три деца и кой както може...

Аз да си застраховам детето, пък после да живея до 100, ако ми е мерак.

# 6
  • Мнения: 341
Признавам - НЕ не съм мислила,дори и не съм се сещала.Може би защото,понякога забравям че децата ни са осиновени и проблеми с роднини по този въпрос нямаме.Но може би трябва да помисля  newsm78

Скоро се шегувахме с моята кума,че ако с някоя от нас нещо се случи другата трябва да поеме децата.Неписан договор между нас и съм убедена че ще е така.А за имоти нямаме и за това не сме и мислили  Simple Smile

Дано както каза DarZaMen в една друга тема,ги видим абитуриенти,играем на сватбите им и гушкаме внучета,другото е преходно  Hug

# 7
  • Мнения: 441
абе то аз както го написах - излезе, че се притеснявам за имотите

по-скоро се притеснявам от неприятностите, които би имал, от колкото за обезпечението

съжалявам, но е така Sad

и аз си пожелавам да сме живи и здрави да го видим порастнал

# 8
  • Мнения: 583
Че то и да не си осиновен, пак почти винаги си имаш неприятности с роднините за имоти.  Така, че няма сигурност.

# 9
  • Мнения: 1 843
За себе си визирам най-вече проблема, че (чукам на дърво), ако аз си ида, това дете пред закона става сирак. Опитвам се да разбера, как мога да се подсигуря от сега, че с отглеждането му ще се заеме желан от мене човек, а не да се определя по процедурен ред.

Другото е решимо. Слава Богу, не съм имотна, та никой няма да се бие за наследство  Mr. Green

# 10
  • Мнения: 441
Че то и да не си осиновен, пак почти винаги си имаш неприятности с роднините за имоти.

аз нямам

това не значи, че детето ми няма да има, ако нас ни няма и няма кой да го защити, кой знае какво ще чуят ушите му

имам си лични причини да се притеснявам

 DarZaMen, така си написала заглавието - обезпечение

а иначе това, за което говориш е попечителство мисля, когато имам време ще питам юристи

# 11
  • Мнения: 583
 ДарЗаМен посъветвай се с адвокат по този въпрос. Мисля, че има такъв закон, който да ти позволява приживе да посочиш, след евентуално твое отиване на онзи свят (недай си боже),на кого да бъдат дадени правата да се грижат за твоето дете, и въобще за всичко свързано с това.

# 12
  • Мнения: 1 843
DarZaMen, така си написала заглавието - обезпечение

Да, защото имах предвид различните ни ситуации и всички нюанси на грижата за бъдещето на децата ни.
Споменах, че се колебая за заглавието, защото тук има доста разнообразни семейни ситуации.
А и едното не изключва другото. Защото за отглеждането на едно дете си трябва и материална база...

Иначе, с адвокат ще се съветваме, то ясно, рекох да видя дали някой не е свършил вече тази работа.
Аз четох закони и наредби, но нещо не ми се нрави ситуацията.

# 13
  • Мнения: 1 249
Ситуациите ни са толкова различни, че не знаех даже как да задам въпроса си.

Лично аз, като единствен (по документи) осиновител, се хванах доста често да мисля, какво следва, ако с мен се случи нещо.
На първо време направих една застраховка, която гарантира на Ирина, обезпечаването с немалка сума в случай на някаква злополука с мен (да чукна на дърво!). Като пресни и все още бъдещи собственици на апартамент, със скъпия решихме да направим и завещание, да не стане някоя беля...сега проучвам как стоят нещата при подобна ситуация, ако детето не е навършило още пълнолетие и изведнъж се окаже (пу,пу да чукнем на дърво) отново осиротяло.

Точно по време на проучването от социалните, почина мой близък, след двумесечно лежане. Без да му "ровя кокалите", това събитие ме наведе за сетен път на мисълта, че никой не е застрахован. Затова ми се ще да застраховам поне детето.

Вие мислите ли си за подобни неща и какви решения сте намерили?
Може някой да подхвърли добри идеи и информация.



Пак аз съм гадната и се изказвам .... Hug


Повечето тук сте с пълно осиновяване, така че всички норми за наследяване (както на вас, така и на вашите възходящи - вашите родители, т.е. баби и дядовци, ако недай Боже останат след вас), представителство, документи за чужбина и   и пр. са си 100 % като при биологичните родители.


При непълното осиновяване е друго - децата ви не биха наследили родителите ви, но говорим само за директно наследяване, т.е. ако вас ви няма (Не дай Боже), а вас си ви наследяват на общо основание.


Застраховките - вие сте родителите по смисъла на закона и това важи за всички, само е въпрос на доверие и възможности и почтеност на застрахователя.

Застраховки Живот в полза на деца - добре, а обратното за деца до 12 г. не може, но това и никой не го иска. Има история като виц как в Люлин една застрахователна агентка щели да я бият мамите, че в двора на училището рекламирала застраховка Живот на дете, каквато по мое мнение за дете до 12 г. няма.

 Отношенията с роднините са си сложни.

Те не могат да попречат на осиновено дете да наследи родителя си, НО

могат да се погрижат до родителя да не стигнат имотите, че така да не преминат и у детето.

Юридически форми - бол.




Ама това да ти ви е последна грижа, здраве и разбирателство да имате.



А за теб специално като така викаш, че нямаш имоти и веднага ми хрумна сцената от "Дунав мост" -един характерен комик - акт)ор (забравих му името)

излиза от един кокошарник и вижда,че синовете му идват, понеже бил болен и коментира с тежест и авторитет в гласа нещо от сорта:

"Ааааа, дойдохте за наследството на Гулденбургови"


На фона на кокошарника много ми хареса и такъв добър и човечен хумор - много се кефя и като чуя за наследство за този акт(ор си мисля.




Относно това дали можеш отнапред да определиш кой да се грижи за детето ти - може да го напишеш и е морален дълг за човека, но не правнорелевантно по нашето право.

Назначават настойник или попечител на определени лица (по приини възраст, болест, слабоумие ) и една морална повеля може нби би била указателна, но не е задължителна.


За брачния партн)ор или приятеля :

Съпругът може да осинови дете на съпругата си докато тя е жова и има и улеснения за разликата в годините (ако за единия е наред - няма значение за другия дали е наред), но при смърт - няма изрична норма, следва да се борят в съда.

За приятеля - едно лице може да бъде осиновено едновременно от две лица само ако са съпрузи, независимо от противното становище и глупостите по въпроса в един друг форум, където агитираха приятели да осиновят без да сп;о,менават брака.

Това са ви го казали при осиновяването и сте наясно за нужадат от брак за да сте едновременно официални родители.

Ама като ви гледам сте си родители и отгоре и без брак  bouquet, аз съм много консервативна децата да не са без родители и  и след като ви го казвам , вервайте ми, както вика царо..., наистина сте си страхотни и много  Hug Hug Hug

# 14
  • Мнения: 1 249
DarZaMen, така си написала заглавието - обезпечение

Да, защото имах предвид различните ни ситуации и всички нюанси на грижата за бъдещето на децата ни.
Споменах, че се колебая за заглавието, защото тук има доста разнообразни семейни ситуации.
А и едното не изключва другото. Защото за отглеждането на едно дете си трябва и материална база...

Иначе, с адвокат ще се съветваме, то ясно, рекох да видя дали някой не е свършил вече тази работа.
Аз четох закони и наредби, но нещо не ми се нрави ситуацията.

Забравих да кажа - Ирина няма да наследи приятеля ти, кактои той - нея, не дай Боже.

Пиша, защото питате, а не защото съм ... (заклинанията и обидите от някои мами).


Ако имате непълно осиновяване също можете да използвате цялата палитра от възможности (юридически) за да премине имот от вашите родители към детето, ако се страхувате за себе си (не дай Боже).


Следва да си дадете сметка за всеки отделен случай какво би било ако наследяването по закон произведе ефект и  ако това не е удовлетворително за вас, какви са възможностите да коригирате нещата със сделка, завещание (само по филмите са много ефектни и ефективни) и пр.


Всеки родител има право да си "изяде и изпие" имотите и не е задължен да ги пази за никого.  Това го казвам на всички родители - ако животът е тежък могат да си продадат нещо и да живеят сносно, децата следва да имат обич и закрила, нямате задължения да им давате имоти или да имат сигурно наследство.


При всяко прехвърляне от възрастен на млад задължително си запазвайте безвъзмездно правото  на безвъзмездно ползване докато сте живи на имота , който прехвърляте, ако сте 2-ма родители (ползване заедно и поотделно) .
Ако утре това не ви трябва и ще го продавате - 3 лева е декларацията за отказ.

 
За всеки случай се консултирайте с компетентен адвокат, който е коректен и достатъчно внимателен за вашия случай. Това са общи идеи и насоки и както в медицината, лекуването по интернет не е достатъчно.


Влизам ви в положението, искате да защитите децата си и да не останат втори път сами, НО МОЛЯ,

Не забравяйте, че и да ви сполети болест и нещастие, това няма да е защото не сте обичали детето си,  децата винаги ще знаят, че не вие сте ги изоставили, а е била болеста, злополуката и пр. Тъпо ви звуча, но е различно.  Това не е изоставяне. Децата винаги ще са вашите деца и няма да са напуснати от вас.


Не упреквам хората, които "разсиновяват " деца.  Не ги коментирам, тежко им е, случаите зачестиха, но те са смели и уважавам порядъчността им да кажат, че повече не могат.


Последно : айде стига мрачни мисли. Само аз съм тука "злобната", "небалансираната" и пр., та моля не ми отнемайте демоничния имидж...

Много целувки  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт