Ще поствам на части, защото така и не можах да преценя кое да отделя като най-важно.
Стори ми се редно да започнем с някои биографични данни.
Странно, но сякаш тази личност и нейният метод са признати по-скоро в по-отдалечените географически държави.
Мария Монтесори
Когато Мария Монтесори създава през 1907 година първата „Детска къща” в Сан Лоренцо - Рим, вече е известна в Италия като една от първите жени, завършили медицина, с феминистките си борби (в Европа вдига голям шум нейното участие на Женският Конгрес в Берлин: 1896) и със социалните си и научни ангажименти във връзка с децата инвалиди.
Методът на научната педагогика, издание написано и публикувано в Чита ди Кастело (Перуджа) по време на първият Специализантски курс (1909), бива преведен и приет от целият свят с голям ентусиазъм: за първи път бива представен един различен и позитивен образ на детето, показан е най-подходящият метод за неговото спонтанно развитие и демонстрирано неговото богато предразположение за културно обучение, резултатите на което, до този момент не са били предполагани и проверени.
Един друг феномен, който заинтересова общественото мнение на цял свят, бива наблюдението на група от деца, посветени на работа, избрана свободно от всяко едно от тях в климат на спокойно сътрудничество.
Този неподозиран успех, определя една дълбока промяна в живота на Мария Монтесори, която започва научно пътешествие във всички части на света, където се раждат и се развиват нейните училища и където още повече има необходимост от една нова подготовка на обучаващите.
От началото на 1913, годината на Първият Международен Курс проведен в Рим, Мария Монтесори посещава многократно САЩ, Испания, Холандия и много други страни, стигайки до Индия, където остава дълги години, отчасти и заради втория световен конфликт. В Италия се завръща през 1947, след като я напуска през 1934, принудена съвместно със сина си Марио да се оттегли от Opera Nazionale Montessori (Национално Дело Монтесори), което бива формирано от нея през 1924. Това се случва поради опитите на фашисткия режим да насочи Делото и мисълта на създателката към посока, която не се покрива с принципните и възпитателни идеали на Мария Монтесори. Книгите й биват изгорени, първо в Берлин, а после и във Виена, през годините на нацисткото господство.
Повече от 40 години, Мария Монтесори, присъства единствено в разпространяването на метода, но и в научните изследвания в името на освобождаване на детството („истинският социален проблем на нашето време”) и в защита на детето, съществото, което бива забравено и до днешно време, в името на възрастните. След този метод, познат като Откриване на детето и други произведения виждат бял свят: Педагогическа антропология, Самовъзпитание в началните училища, Детето в семейството, Психоаритметика и Психогеометрия, всичките преведени в чужбина, където методът се разпространява все повече. През 1929 бива създадена A.M.I. (Международна Асоциация Монтесори), раждайки се поради необходимостта на един съюз и идентичност на монтесорианското движение.
Но в креативната мисъл на Мария Монтесори се отключват нови интереси. През десетките години на своите наблюдения, тя открива и изтъква „новите черти” на детето и неговата незаменима функция в съхранението и усъвършенстването на човечеството („детето, баща на човека”).
Наред с това, нови творби придружават работата на Монтесори, между които: Тайните на детството, От детството към юношеството, Как да възпитаваме хуманният потенциал, Съзнанието на детето.
Два нови интелектуални и научни успеха са резултатите от това безпределно изследване: космическият мир и възпитание, две визии, които довеждат възпитанието и педагогиката до едно ниво на интерпретация на човешкото образование, което никога и никой в миналото не се осмелява.
Възхищава й се цял свят, както и едни от най-ярките личности на нашият век (Ганди, Фройд, Тагор, Маркони, Едисон, Масарик и т.н.). Мария Монтесори умира в Нордвийк (Холандия), 82 години след рождението й през 1870 в Киаравале, Анкона.
Източник: http://www.montessori.it/mariamontessori/index.htm