Стволови клетки? Панацея или поредния нашумял хит?

Замразените клетки траят едва 15 години, разкрива проф. Драган Бобев
• Само един от 20 000 души използва рационално замразените си клетки от пъпната връв
• В Европа цените за съхраняване на замразените стволови клетки са в пъти по-ниски

Замразените и съхранени стволови клетки от пъпната връв на новороденото могат да се окажат единственото “лекарство” за притежателя им или за неговото семейство- те лекуват 45 тежки заболявания, включително и онкологични. В частните клиники твърдят, че замразяването е едва ли не вечно - докато не се появи нужда от трансплантацията на клетките. Поради тази причина и тв водещата Ани Салич си плати за услугата след второто раждане.
Цените са повече от солени. Процедурата по вземането на стволови клетки от прерязаната вече пъпна връв варира от 1550 евро до 2200 евро в различните клиники, показа репортерска проверка на ШОУнюз. Някои болници предлагат и възможност за разсрочено плащане, но условията се уговаряли лично. Годишният наем за съхранението на извлечените стволови клетки също се движи в различни граници за различните клиники - от 140 евро до 150 евро. И бъдещите родители могат да бъдат спокойни, че са направили чудесна инвестиция в здравето на детето си. А дали това е така? Или става дума за поредната финансова пирамида у нас?
Да изясни това се обърнахме към най-известния наш специалист проф. Драган Бобев.

Проф. Драган Бобев има 44-годишен стаж като педиатър и специалист в областта на детската хематология и онкология. Той е завършил Медицинския университет в София. През 1986 г. става доктор на медицинските науки. От 1990 г. ръководи Клиниката по детска онкохематология „Царица Йоанна“. В момента е управител на детската болница за активно лечение на деца със злокачествени заболявания в София. В края на 2005 г. той направи първата за страната ни трансплантация на стволови клетки от пъпна връв на болно от таласемия-майор дете.

- Проф. Бобев, какво е мнението ви за частните банки, които се рекламират сред бъдещите родители като гарант за по-нататъшното здраве на детето им?
- Световният опит показва, че само за 1 човек на 20 000 души, които са запазили плацентарна кръв за собствени нужди, клетките са били използвани рационално или по необходимост. Един на 20 000... Най-логично е и медицински оправдано е този набор от клетки от пъпна връв да бъде предоставен на публичните банки. Трябва да се знае, че когато се взема плацентарна кръв или клетки от пъпна връв, не е необходимо пълно съвпадение между донора и рецепиента, което иначе е задължително.
- Т.е. вие препоръчвате на хората, които запазват стволови клетки от пъпната връв, да не го правят в частни тъканни банки?
- Да, аз така бих им препоръчал. Да предоставят материала на публичните банки и така те ще имат по-голяма стойност - биологична, социална и емоциална, ако щете. Ние имаме намерението и сигурно ще го реализираме в близко бъдеще, със съдействието на МЗ и на Военна болница да направим публична донорна банка за клетки от пъпна връв. Това изисква усилия, изисква субсидии, изисква лаборатории за замразяване на клетките, които да поемат голям обем клетки - не за 10 или 15, или 20 души. Но по този начин ще запълним една празнота и в нашето здравеопазване.
- Вие имате ли информация какви са цените за същата услуга - вземане на стволови клетки от пъпна връв в чужбина?
- В някои страни и в Европа има, разбира се, и частни банки. Получих една информация, че годишната такса е 100 долара за съхранение на клетките, а за процедурата по вземане на клетките е някъде около 700 евро.
- При нас цените са в пъти по-високи. Май става въпрос за страшни пари?
- Не знам. Това, което искам да ви кажа обаче, е, че максималното съхранение на тези клетки от пъпна връв е 15 години. Нито повече, нито по-малко.
- Вие миналата година през декември направихте първата у нас трансплантация със стволови клетки от пъпна връв...
- Обикновено приемането на присадъка, когато се трансплантират клетки от пъпна връв, е един по-дълъг процес, отколкото при костен мозък и периферни стволови клетки, и може да трае 5 месеца. Още не е минал този граничен период, за да обявим трансплантацията като успешна или неуспешна. Веднага трябва да се каже, че успехът не е 100%, нито 90%, а той е някъде около 70-процентов. Така че методът, както и останалите източници за трансплантация на клетки не дават 100-процентова гаранция, че присадъкът ще бъде приет от приемателя (рецепиента).
- Проф. Бобев, какви са предимствата и недостатъците при трансплантирането на стволови клетки от пъпна връв?
- Пъпната връв е с много добър потенциал за растеж на тези клетки и попадането им в органи където е необходимо те да възстановят една разрушена тъкан. И едновременно с това има редица недостатъци - от една страна, малкият брой клетки, от друга - много бавно настъпва приемането на присадената тъкан. Тази трансплантация може да се извърши един-единствен път в живота на човек, защото източникът е един-единствен. Докато стволови клетки от костния мозък могат многократно да се взимат от донора. И от периферните стволови клетки също могат неколкократно да бъдат вземани и въвеждани в организма на реципиента.

Ели СТАТКОВА

Димитър Брънков, Директор на дирекция “Развитие и контрол на трансплантациите”:
РЯДКО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗАМРАЗЕНИ КЛЕТКИ ЗА ЧОВЕКА, ОТКОГОТО СА ВЗЕТИ

Годишно в България се извършват около 70 трансплантации на стволови клетки

Кой може да замразява и съхранява клетките от пъпната връв на детето? Специално за ШОУ коментира директорът на дирекция по “Развитие и контрол на трансплантациите” д-р Димитър Брънков.
Д-р Брънков е завършил медицина през 1994 г. във Варненския университет. През 1995 г. е бил експерт към “Очна банка”-София, а след 2000 г. е част от екипа на Националния център за управление на трансплантациите, който през 2004 г. се преструктурира в Изпълнителна агенция по трансплантациите. Специализирал е офталмология в “Царица Йоанна” (ИСУЛ)

- Стволови клетки, изтеглени непосредствено след раждане от пъпа на бебето, масово се предлагат от центрове за репродуктивно здраве на бъдещите родители. Всяка ли болница може да предложи подобна услуга?
- Първо, искам да кажа, че въз основа на клиничните данни, които имаме към този момент, трансплантацията на стволови клетки има бъдеще. Но това е доста общо. Стволовите клетки, са клетки родоначалници, които се намират в периферната кръв, в костния мозък и в пъпната връв, в кръвта на новороденото. Най-ясни резултати и доказани с годините има при трансплантацията на такива клетки при деца и възрастни с хематологични и злокачествени заболявания. Там ползата е безспорна и огромна. Във всички други области още няма ясни клинични резултати. Засега.
- Доколко е регулирано от закона?
- Казано е, че стволови клетки могат да бъдат взети от всяко дееспособно лице, а конкретно за въпроса с пъпната връв - да, разбира се, че е нещо много хубаво, тъй като един иначе отпадъчен продукт (б.а. пъпната връв) се съхранява. Доказано е, че ако се събира кръв от пъпна връв и се съхранява за детето, от което е взета - много е малък шансът тази кръв да се използва конкретно за него. Не знам дали ме разбирате! И по тази логика европейците са стигнали до един извод - че е хубаво да се насърчават такива обществени банки - т.е. да се събира кръвта от пъпната връв на новородени, но не с цел да се използва само на това дете, а и от други хора. Разбира се, това е свързано с много средства. Тъканните банки, клетъчни да ги наречем по-точно, които съхраняват у нас, са общо взето в частния сектор. Ако това се направи от държавата, можем и ние да се включим в международния пул за търсене на подходящи донори.
- Като казахте тъканна банка, колко все пак такива имаме в България?
- Имаме 2 частни и 2 държавни. Държавните, тъй като са на база на част от лечебните заведения - се водят като отделение, но така или иначе, лечебните заведения са регистрирани. Такава е най-старата банка - част от “Пирогов” - отделение за консервация на тъкани, една много добра структура, и “Очната банка”, която е част от многопрофилната болница “Царица Йоанна” - това са държавните. Частните са - клетъчната банка “Сайтонет” за хипотоцити и “Остеоцентър България”, които се занимават с вземане и съхранение на костно-сухожилна тъкан.
- Към момента имате ли информация колко трансплантации на стволови клетки има у нас?
- Грубо казано, в България годишно се извършват около 50 автоложни трансплантации на стволови клетки и около 20 - алогенни. Алогенната е да вземеш стволови клетки от един човек и да ги присадиш на друг, а автоложната е - от него самия, пречистени клетки се преливат на същия човек.
- А частните тъканни банки, които събират стволовите клетки, как са регулирани законово?
- В закона няма конкретика коя банка какво да прави - там само се дават правилата. Т.е. тези две банки, които са в България, даже са три - те събират кръв от пъпна връв само за автоложна употреба, т.е предназначена за самото дете. Но тези две, на които сме издали разрешение, имат право да ги дадат и на членове от семейството, което вече се превръща в алогенна трансплантация.

ДОСИЕ
• През юни 2005 г. водещата на централните новини по bTV Ани Салич роди второто си дете. 37-годишната новинарка бе в ефир до 6-ия месец от бременността с дъщеря си, после работи 2 месеца зад кадър като редактор. И поради възрастта, а и заради това, че първата й бременност била изключително тежка - за малко не загубила сина си, журналистката роди второто си чедо Хана със секцио. И е една от първите, които не крият факта, че са замразили стволови клетки от пъпната връв на 3-килограмовото бебче в частна клиника.
• Преди няколко години в руската клиника “Нейровит” присадиха стволови клетки на една от най-известните ясновидки Вера Кочовска. Тя беше решила да направи център за трансплантация на стволови клетки в България, но поради проблеми с най-близкото си съсловие Кочовска се отказала от идеята си.
• Процедурата по вземането на стволови клетки е лесна и безболезнена, твърдят специалисти. Кръв от пъпната вена се изтегля непосредствено след раждането на детето в специален за целта стерилен сак, когато пъпната връв вече е прерязана, но плацентата все още не се е отделила.
• Клетките са замразени при - 196°С
• В столичната болница “Царица Йоанна” (ИСУЛ) от 8 години насам се извършват трансплантации при деца и възрастни с различни източници на стволови клетки.
• В Клиниката по детска онкохематология при университетска болница „Царица Йоанна“ в София през април 2005 г. бе извършена първата уникална трансплантация на костен мозък у нас. Донор на 10-годишната Симона, болна от левкемия, стана сестричката й - на година и шест месеца. Операцията бе извършена от екип млади специалисти, под ръководството на проф. Драган Бобев. Уникалността й е и заради това, че донорът е много малък.
• В 5% от случаите организмът отхвърля присадения костен мозък. Само в 15-20% от нуждаещите се случаи в света се намират донори на костен мозък.