Публикувана: 13 март 2007, 20:26 ч.
Последно мнение: 1 май 2007, 09:14 ч.

gadna tema

7 527
103
1

13 март 2007, 20:26 ч.

Мнения: 420

a imenno, ima li iznasileni?
ujasno e gadno, no go ima, za sajalenie. moia blizka e jertva na tova, no se sramuva da pita tuk.
az pitam i iskam da znam za6to jenite jertvi se sramuvat, a nasilnicite - ne.
kato kak i izob6to prejiviava li se tova ili ostava6 oskaten....

# 1 13 март 2007, 21:54 ч.

Мнения: 289

Не разбирам, как се е решила да сподели с теб, а се срамува да влезе в интернет, и да попита съвсем анонимно...
Нямам опит - нито личен, нито споделен от някой, но мисля че трябва да се престраши да отиде на психолог, за да го превъзмогне.

# 2 13 март 2007, 21:56 ч.

Мнения: 5 317

На мен първият ми сексуален контакт беше насила.С годините отминава,много години,но не се забравя.

# 3 14 март 2007, 01:20 ч.

Мнения: 1 455

Трудно е

Оставя ти печат в живота завинаги.
Преживява се,но променя всичко.

# 4 14 март 2007, 02:04 ч.

Мнения: 420

Жената просто е малко срамежлива, не посе6тава форуми, а и мисли, че ще и се смеят, не знам защо, доста е затворена. Сподели с мен, защото сме си близки и ми има доверие, така мисля.

# 5 14 март 2007, 11:07 ч.

Мнения: 4 546

не ми се е случвало - измъкнах се на косъм. и въпреки, че се отървах ми държа влага много време. не знам защо жената се срамува, но е факт. някакъв синдром на жертвата може би... аз лично освен срам изпитвах и страх. даже ме беше страх да остана сама с баща си в къщи, а като видех мъж на улицата бягах на отсрещния тротоар и ми изскачаше сърцето от страх. въпреки, че знаеха за случката, близките ми приятелки не разбираха, че ме е страх да се прибирам по тъмно.
ако има възможност, най-добре е да направи няколко посещения при психолог. не е лесно да се преодолее такова нещо. съжалявам, че се е случило Sad

# 6 14 март 2007, 12:25 ч.

Мнения: 8 999

Зависи много от това как жертвата реши да приеме този факт. И по време на изнасилването, а и след това. Моя позната /беше на около 19-20 г. / си рекла: "Тъй и тъй ще ме ..., я да помисля поне за последсвията!" Извадила презерватив от чантата си и с думите "Ти знаеш ли ме каква съм, може и да съм болна от нещо" го подала на насилника си, а той, изумен, го надянал, а тя го приела "доброволно" в обятията си! Не знам каква смелост се изисква от една жена да постъпи по този начин, но факт е, че разказа случката на всичките си приятелки без да се притеснява. Мисля, че и по-късно не е имала проблеми - радваше се, че е толкова хитра и е предотватила поне евентуална бременност или болест. Много зависи и от конкретната ситуация, а и от конкретния изнасилвач. Приятелката ти трябва да мисли по-позитивно - жива е, здрава е все пак.

# 7 14 март 2007, 12:40 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Цитат на: baibibi в ср, 14 мар 2007, 12:25

Това направо не ми се струва възможно.

# 8 14 март 2007, 12:44 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 800

Отървах се на косъм. Бившо гадже - реши да ми покаже колко малко струвам и колко е по-силен от мен.
Аз пък му отхапах парче месо от дланта. Той се изуми и писна как му течала кръв. Аз го превързах (!) и изхвърчах навън да потърся помощ от познати на семейството (бях далеч от дома).
Общо взето всичко се размина... но винаги имам едно наум оттогава.
Да пази Господ и това е.
Близка позната имам, която също така е започнала интимния си живот. Важно е как човек го приема - дали ще се обърка и тъси вината в себе си (което не е правилно) или ще предпочете да разбере, че вина няма, shit happens и да си продължи с живота, без да стресира (доколкото е възможно) на това.

# 9 14 март 2007, 13:41 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: baibibi в ср, 14 мар 2007, 12:25

Има известно значение, как жертвата приема факта, но не решаващо. Преживяното остава на подсъзнателно ниво и бележи в някаква степен целия живот.

# 10 14 март 2007, 13:55 ч.

Мнения: 4 555

И аз се отървах.
Само че е малко по-различно, понеже бях на 8-9 г.
Смятам, че ми се е отразило доста на отношението към секса като цяло.

# 11 14 март 2007, 13:59 ч.

Велико Търново
Мнения: 116

Цитат на: минзухар в ср, 14 мар 2007, 13:41

Така е. Може на другите да им изглежда, че ти е минало, но ти си знаеш какво е. Два пъти са се опитвали да ме изнасилят и единия път се отървах на косъм. Бях на 13 г.

# 12 14 март 2007, 14:02 ч.

Велико Търново
Мнения: 116

Цитат на: Карина в ср, 14 мар 2007, 13:55

Смятам, че ми се е отразило доста на отношението към секса като цяло.

Да - отразява се на секса. Отначало когато приятелят ми легнеше върху мен и имах чувството, че подивявам. Случвало се е да започна да го блъскам и да плача. Confused

С времето се забравя, но никога напълно.

# 13 14 март 2007, 14:10 ч.

Мнения: 3 423

отървах се на косъм-
бих се като лъв,крещях и успях да се измъкна

опитах се да скрия от родителите и гаджето ми за да не ги притесня, но на другата сутрин лицето ми посиня от шамарите ,които ми нанесе изнасилвача и си разказах всичко
гадното беше,че много хора се опитаха да ме накарат да помисля,че и аз имам вина за случката,само защото бях със сравнително къса пола-това много ме нарани
мисля,че това е основната причина да се срамуват жертвите на сексуално насилие-това,че се страхуват да не им кажат,че те са си виновни Sad

нарани ме и това,че случката се разигра във входа на блока на родителите ми ,пред асансьорите и колкото и да крещях за помощ-никой,не излезе да се поинтересува
тъжно Cry