След като станах майка за първи път, започнах да разбирам какво са изпитвали нашите родители, докато са се грижили за нас. Всяко едно нещо, което е свързано с бебо, ме тревожи. А то не е едно и две. Видно от този форум, с всички майки е така. Но излизайки всеки ден на разходка, минавайки покрай запуснатите градинки и купищата боклуци в кварталите, не спирам да се питам какво ще е бъдещето на децата ни. И те ли ще трябва да живеят в тези условия? Дали ще са много доволни от това, което им предоставяме като условия за развитие?!
И това с боклуците е само малка част от нещата.
Как си представяте бъдещето на децата си? Дали те ще имат това детство и този живот, който повечето от нас са имали или за тях ще бъде по-добре или по-зле? Защото сега с общи усилия се опитваме да ги нахраним и излекуваме обривите, но какво ли ще им завещаем?
И това с боклуците е само малка част от нещата.
Как си представяте бъдещето на децата си? Дали те ще имат това детство и този живот, който повечето от нас са имали или за тях ще бъде по-добре или по-зле? Защото сега с общи усилия се опитваме да ги нахраним и излекуваме обривите, но какво ли ще им завещаем?
. Дано поне живота им да е по-стабилен,а не пълен с несигурност и промени като нашия 
Не ми се мисли отсега за лоши неща.