Има ли някой, който да се е преместил от по-голям град в по-малък?

  • 5 766
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 991
Малко ми е странно да пускам тема Rolling Eyes Още повече, че знам, че със сигурност има някъде такава, но не можах да я изровя.  Blush
Та ако има - моля, споделете, как се чувствахте? Ние завършваме вече...Още една година ще сме в София (щото съм много ученолюбива и няма да завърша навреме Laughing) и после...После той иска в неговия град, аз искам в Пловдив Sunglasses Свикнала съм си с моя град. Той пък си е свикнал с неговия. В крайна сметка и аз лека полека започвам да се навивам да идем там, още повече, че ще имаме къща. Може би не веднага, защото има нужда от ремонт определено, но няма да живеем с родителите му . Малко не ми е ясно какво точно смята той да работим там, но пък щом иска да се върнем, сигурно има някаква идея какво ще прави.  Аз, предполагам, че бих могла да учителствам - нещо,  което много ми се иска  Grinning А и да не мога, няма да умра, не ми се работи чак толкоз, бебе ми се гледа Blush
Та, разкажете моля, по какъв повод се преместихте, как се чувствахте, намерихте ли работа, как се чувстват децата ви? Защото мен и това малко ме тормози - ограничен избор на училища, ограничен избор на културни мероприятия, ограничен избор на извънкласни дейности... Rolling Eyes Не че не мога да ги пратя да учат гимназия в Пловдив например, ама...Макар че да мисля 15 години напред си е направо безумно Joy Та споделете, моля ви. Благодаря на всички.  bouquet

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 3 732
И аз като теб, от София та в Пловдив. Беше преди има няма 10 години, но определено трудно свикнах(може би даже още не съм). Не ми стана много ясно  кой по-малък град визираш, ако е близо до голям такъв не е чак толкова страшно. Относно заниманията за децата рано или късно ще се сблъскаш и с този проблем. В момента ме е яд, че не във всяка детска градина има плувен басеин, танци(някакви) ами трябва да се разхождам по стадионите из целия град. Няма интересни мероприятия, което е добре да се отчете.
Предимството все пак е, че е изключително по-спокойно и уютно и чисто.

# 2
  • Мнения: 6 991
О, Пловдив си е цвете Mr. Green
Забравила съм да спомена Rolling Eyes, за Етрополе иде реч. НА 80 км от София и ...не знам, може би около 2 часа път до Пловдив. Не е толкова далеч и това ме успокоява Crazy Сравнение с Пловдив просто не може да има - в Етрополе са 12 000 човека Shocked, няма кино, няма таксита Laughing , какво остава за танци в ДГ  Laughing Но пък от друга страна е толкова спокойно.

# 3
  • Мнения: 1 120
аз пък много искам да живея на морето.Варна ме устройва  Mr. Green ако някой ме иска да пише
за съжаление,мъжо не споделя моята мечта  #2gunfire

# 4
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Ами след дълги години в София, и ние се изнесохме от там. В съседно малко градче, където всичко затваря след 20:00 . От начало беше трудно, още повече че аз все още си работя в София и пътувам по два часа сутрин и вечер (жалко, че нямам кола). Но имам цел. Мъжа си работи по специалността, за не много пари, а работя точно за тях - мъчим се да спестим. Когато, обаче, дойде бебче, ще си намеря работа тук. Защото в малкия град всички се познават. И ще съм много по-спокойна, когато детето ми тръгне на градина или училище, или на някакви курсове. Познавам градчето като ръката си, във всеки един момент мога да съм на разположение на малкото, да му помогна с нещо. А и смятам, че много по-добре се възпитава детето в такава спокойната обстановка, с по-бавен ритъм на живот. От друга страна няма да му липсва и големият град, когато поотрасне - с колата е за половин час в София.

# 5
  • Мнения: 4 489
Аз се преместих от София в Бургас. В София живях май 8 години, имам си собствен апартамент там, всичко ми беше там - приятели, работа, много роднини. Обаче забременях и решихме с гаджето, че край вече, 7 години на гаджалък стигат, купихме си апартамент в Бургас (той тук работи от години, и той не е местен) и аз се преместих тук (макар че още не сме женени Laughing). Обаче аз си запазих работата в Сф, защото тя така или иначе беше на компютър, а и се преместих малко преди да вляза в болничен за раждане. Сега чакам второ дете, още не ми е изтекло майчинството за първото и съм решила като ми изтече и второто майчинство, да си търся работа в местна фирма.
Още ми е малко тегаво, като знам какъв волен животец си живеех в София, а тук единствените приятели, които имам, са приятелите на мъжа ми, но за мен е важно да съм си със семейството, всичко друго се намества. Успех ти желая! Peace

# 6
  • БГ
  • Мнения: 735
здравей, мисля че е индивидуално, аз се приместих от варна в много по-малък и забит град, заради мъжа ми, той живее и работи тук, няма кино, няма един свестен бар , няма културен живот, няма танци...............няма плаж , абе нищо няма , за  хора искащи спокойствие си е , по сморо за пенсионери ,  ама аз не съм от спокойните,  ве4е съм  4 години тук но не мога д а   свикна,нито с хората нито с града, и няма и да свикна , познатите ми ми казват че съм луда,  #Crazyпомисли добре какви с а  ти приоритетите  , не върви д а  се местиш нон стоп. ooooh! Аз бих  заминала веднага от тук, на моменти едвам се удържам #Crazy , макар 4е ще  си имам занимание скоро, ама  няма  и  една разходка къде д а се направи. та завиждам на мамите в големия град  Hug

# 7
  • Мнения: 4 555
Етрополе е много красиво градче Simple Smile
Ако мъжът ти е измислил какво ще работи, нищо не пречи на първо време да поживеете там.
Не е задължително ако се установите, да не мръднете от този град цял живот.
А ако ще имате бебе, там е много по-хубаво, отколкото в София, поне докато е малко. За след 15 години недей да мислиш от сега.
Иначе откъм приятели и липса на забавления няма начин да не усетиш липса, но Етрополе е достатъчно близо и до София и до Пловдив.
Отговарям ти, защото аз съм от тези, които много искат да се преместят в по-малък град, но за сега няма шанс.

# 8
  • Мнения: 6 991
Етрополе е много красиво градче Simple Smile
 
А ако ще имате бебе, там е много по-хубаво, отколкото в София, поне докато е малко.
Даа, красиво е Simple Smile Аз като отидох за първи път и малко се стреснах - навсякъде планини и "затворено", нали си бях свикнала на полето Crazy Но е толкова зелено! Хубаво е Simple Smile
А за детето - да, спокойно е ,въздухът е много по-чист, ще имаме къща с двор Simple Smile Може би много зависи от това с каква нагласа ще тръгна, а аз обикновено се опитвам да се настроя положително Grinning

# 9
  • Мнения: 4 489
Може би много зависи от това с каква нагласа ще тръгна, а аз обикновено се опитвам да се настроя положително Grinning
Точно така! Когато се настроиш положително, оценяваш всичко по-правилно. Иначе всичко те дразни, дори и дреболиите, които другите не забелязват. И аз малко ти завиждам за планините и зеленината, честно казано, това море взе да ми писва... Много даже... Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 4 555
Аз пък страхотно ти завиждам за къщичката с дворчето. Цял живот съм си мечтала за такава (особено в планината), всъщност съм израснала в къща и сега не мога да свикна в панелка. И не искам да си гледам децата в панелка Sad
Няма какво да се колебаеш Simple Smile

# 11
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Аз пък страхотно ти завиждам за къщичката с дворчето. Цял живот съм си мечтала за такава (особено в планината), всъщност съм израснала в къща и сега не мога да свикна в панелка. И не искам да си гледам децата в панелка Sad
Няма какво да се колебаеш Simple Smile

 newsm10 newsm10 newsm10
И аз загърбих къщичка с дворче заради любимия  Cry.... А той даже не знае за това  Shocked Rolling Eyes

# 12
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
От Пловдив в Етрополе ... мисля, че след месец живеене там ще ти мине ентусиазма за къщата  Simple Smile ама хайде сама да си стигнеш до това заключение  Simple Smile По една случайност отлично познавам региона, та затова давам мнение, иначе не бих си го позволила  Simple Smile Не отиваш на екскурзия за един ден, че да гледаш само дали е красиво. То и не е, ама това пак си е само мое мнение. Евентуално прави изключение само вилната зона по пътя към манастира, но в лошо време достъпа си е проблем, и то голям. При сняг, просто няма достъп. Пътищата не се чистят. Но в хубаво време става за разходка. Въздухът е чист.
Това е и район с много голяма безработица и бедност. Наблизо е Ботевград - същата мизерия. Ако ще пътуваш до София на работа, разстоянието го вземаш за час по магистралата, но не разчитай на обществен транспорт. Ако си с кола - бензина не е безплатeн, прецени дали ще печелиш толкова, за да ти е изгодно да пътуваш всеки ден. Ще ти липсват и удобствата на големия град. Това супермаркети, салони за красота, търговски центрове, ски, плуване,тренировки, алианс за възрастни и деца, разни детски атракции, детски градини и училища с чуждоезиково обучение и спортни секции, качествен интернет, качествено медицинско обслужване + професионална реализация и др. в Етрополе ще ги гледаш през крив макарон  Mr. Green За всяко нещо ще трябва да тичаш до големия град. В един момент ще ти писне здраво. И емоционално, и финансово.
За циганите в градчето да не говорим. Количеството им е точно като в Столипиново  Mr. Green Не е и безопасно. Ще се нагледаш на простотии, гарантирам. Поживей малко там и ще се убедиш сама. Едва ли ще издържиш да замениш Пловдив или София с Етрополе. Ама това пак си е само мое мнение. Една къща не компенсира всичко останало все пак. И пак повтарям - нямаше да пиша това, ако не бях съвсем наясно с положението в този регион. Обаче всеки си има собствени критерии за хубав живот  Simple Smile
 Стискам ти палци да вземеш правилното решение.
Ей сега ще ме разнищят  Mr. Green

Последна редакция: сб, 10 мар 2007, 13:03 от Unknown_lady

# 13
  • Мнения: 1 835
Ами след дълги години в София, и ние се изнесохме от там. В съседно малко градче, където всичко затваря след 20:00 . От начало беше трудно, още повече че аз все още си работя в София и пътувам по два часа сутрин и вечер (жалко, че нямам кола). Но имам цел. Мъжа си работи по специалността, за не много пари, а работя точно за тях - мъчим се да спестим. Когато, обаче, дойде бебче, ще си намеря работа тук. Защото в малкия град всички се познават. И ще съм много по-спокойна, когато детето ми тръгне на градина или училище, или на някакви курсове. Познавам градчето като ръката си, във всеки един момент мога да съм на разположение на малкото, да му помогна с нещо. А и смятам, че много по-добре се възпитава детето в такава спокойната обстановка, с по-бавен ритъм на живот. От друга страна няма да му липсва и големият град, когато поотрасне - с колата е за половин час в София.

Подкрепям това изказване. Всичко е много индивидуално. Аз съм от Самоков (ок.30 000 жители) на 60 км от София. Много си обичам родния град, добре се чувствам тук. Допреди 2 години от време на време си мечтаех да живея на морето. Август 2005 г. мечтата ми се сбъдна - намерихме си хубава работа в Бургас и се преместихме цялото семейство. Живяхме там една година и с огромно облекчение напуснахме работа и се прибрахме у дома. Бургас е голям и хубав град, всичко си има, но се чувствах убийствено самотна, никого не познавахме. Излизаш на улицата в центъра - хора, хора, не можеш да се разминеш, а ти си никой там, всички те подминават като пътен знак. Камъкът си тежи на мястото. Малкият град си има своите предимства и лично за мен е по-добрият избор за отглеждане на малки деца - по-спокойно е, хората се познават (оцених това предимство), ритъмът на живот наистина е по-умерен, не се губи време в преодоляване на разстояния, както е в големия град. Понятията за "близо" и "далеч" са много различни - примерно в Самоков е "далече" нещо, до което се стига за 20 минути пеша. А в София - това си е направо много "близо". Но пък който е свикнал с големия град, не знам дали ще се чувства добре в малкия. Много е относително...

# 14
  • Мнения: 2 431
Живея в голям град, а съпругът ми е от малък /по-точно село, префасонирано на град преди 30 - 40 години/. Когато децата бяха малки сме прекарвали по няколко седмици през лятото - децата играят в двора, тихо, спокойно. НО когато децата станат ученици положението се променя - нивото на образование не коментирам, няма извънкласни форми, няма спорт, няма клубове /това е мнението на братовчеди и приятели на мъжа ми, които живеят там/. За децата говоря, за родителите е ясно, че няма нищо. И за мен това е основния недостатък на малкия град. За кариера - пак без коментар.
Това е моята гледна точка. И още нещо в чисто битов аспект - домакинството в малкия град е различно - как да си сложиш миялна машина и пералня като няма канализация; как ще се отопляваш през зимата; откъде ще си пазаруваш като няма Метро и Билла.
В 21 век не мога да прилагам принципа "Назад към природата" освен на вилата през уикенда.

Общи условия

Активация на акаунт