Здравейте мамчета!
Напоследък все повече Ви чета и ето, че се престраших да напиша 2-3 реда.
... и аз съм една от Вас. Изживях една трудна и болезнена бременност-благодарение на "мъжа" до мене. Той лично се погрижи за това, този прекрасен и изпълнен с хубави емоции период от живота на една жена да стане черен и дори да не искам да се сещам за него. Сега няколко месеца по-късно той най сетне намери сили окончателно да си събере нещицата и да се изнесе. След хилядите обиди и унижения, които изтърпях той реши, че неговото спокойствие е по-важно от това на детето и моето.
Остави ме да ближа раните си без изобщо да го интересува каквото и да било.
За мен няма нито ден нито нощ, в която да не си задавам въпроса-защо се стигна дотук. Защо когато забременях господина изведнъж реши, че няма нужда вече да полага усилия за каквото и да било, а най малкото да се държи човешки с мен?!
Загубих самоличността си в този лабиринт на болка, унижение и самота! Загубих вяра в доброто, във всичко онова на което бях възпитана. Остана само грозната реалност на една отхвърлена жена, използвана, употребена и никому ненужна!!!
С всичката си наглост вчера той се появи на вратата с една умряла роза, за да ми каже, че каквато и да съм поне това не го бърка да направи. Иначе дошъл просто да види детето, за което дори не се сеща, че не се гледа с въздух!
Дойде унизи ме за пореден път и си тръгна най вероятно подхранил за кой ли път мъжкото си его. Нарече ме каква ли не-включително и болна т.е. луда. И тук съм съгласна с него, защото за да съм била по този начин с този човек явно наистина нещо ми хлопа.
Направи заключението, че аз няма да се променя и че съм прекалено еманципирана за него.
На него просто му трябвало утрепка в която да си бърше краката всеки път когато се прибере. А тя след като е била цял ден на работа да тича да му сложи масата, след това да я дигне, да му оправи леглото, да го приспи, да изглади и оправи къщата.
В същото време да се е погрижила за бебето, да му е купила мляко, памперси и всичко необходимо, да е платила сметките и ипотеката си от собствената си заплата независимо, че би трябвало да е майчинство. Но тя ходи на работа за да си вей байрака и да прави показност-това е неговото изявление. Аз все още не познавам работодател, който да плаща затова, но...
Та така разкъсвам се да мисля за БОЛКАТА, ВИНАТА, УНИЖЕНИЕТО.
Не съм допускала, че ще правя толкова компромиси срещу себе си и принципите си, че ще позволя на някой да се подиграе така с мен... но това не ми помага.
Ч-вам се гузно, виновно аз това че детето ми ще расте без баща. Задавам си въпроси какво ще му кажа,когато ме попита : Мамо защо аз нямам татко като другите деца? Знам, че Вие вече сте минали по този път и че така или иначе трябва да приема обстоятелствата....
Но аз се раздирам от Вина и самосъжаление, а когато погледна тези невинни очички от очите ми рукват две реки от сълзи и само си викам добре, че сега не разбира...
Но утре ще бъде друго и аз ще трябва да отговарям на нелеките детски въпроси?
Та питам Ви как успявате да продължите напред?
Напоследък все повече Ви чета и ето, че се престраших да напиша 2-3 реда.
... и аз съм една от Вас. Изживях една трудна и болезнена бременност-благодарение на "мъжа" до мене. Той лично се погрижи за това, този прекрасен и изпълнен с хубави емоции период от живота на една жена да стане черен и дори да не искам да се сещам за него. Сега няколко месеца по-късно той най сетне намери сили окончателно да си събере нещицата и да се изнесе. След хилядите обиди и унижения, които изтърпях той реши, че неговото спокойствие е по-важно от това на детето и моето.
Остави ме да ближа раните си без изобщо да го интересува каквото и да било.
За мен няма нито ден нито нощ, в която да не си задавам въпроса-защо се стигна дотук. Защо когато забременях господина изведнъж реши, че няма нужда вече да полага усилия за каквото и да било, а най малкото да се държи човешки с мен?!
Загубих самоличността си в този лабиринт на болка, унижение и самота! Загубих вяра в доброто, във всичко онова на което бях възпитана. Остана само грозната реалност на една отхвърлена жена, използвана, употребена и никому ненужна!!!
С всичката си наглост вчера той се появи на вратата с една умряла роза, за да ми каже, че каквато и да съм поне това не го бърка да направи. Иначе дошъл просто да види детето, за което дори не се сеща, че не се гледа с въздух!
Дойде унизи ме за пореден път и си тръгна най вероятно подхранил за кой ли път мъжкото си его. Нарече ме каква ли не-включително и болна т.е. луда. И тук съм съгласна с него, защото за да съм била по този начин с този човек явно наистина нещо ми хлопа.
Направи заключението, че аз няма да се променя и че съм прекалено еманципирана за него.
На него просто му трябвало утрепка в която да си бърше краката всеки път когато се прибере. А тя след като е била цял ден на работа да тича да му сложи масата, след това да я дигне, да му оправи леглото, да го приспи, да изглади и оправи къщата.
В същото време да се е погрижила за бебето, да му е купила мляко, памперси и всичко необходимо, да е платила сметките и ипотеката си от собствената си заплата независимо, че би трябвало да е майчинство. Но тя ходи на работа за да си вей байрака и да прави показност-това е неговото изявление. Аз все още не познавам работодател, който да плаща затова, но...
Та така разкъсвам се да мисля за БОЛКАТА, ВИНАТА, УНИЖЕНИЕТО.
Не съм допускала, че ще правя толкова компромиси срещу себе си и принципите си, че ще позволя на някой да се подиграе така с мен... но това не ми помага.
Ч-вам се гузно, виновно аз това че детето ми ще расте без баща. Задавам си въпроси какво ще му кажа,когато ме попита : Мамо защо аз нямам татко като другите деца? Знам, че Вие вече сте минали по този път и че така или иначе трябва да приема обстоятелствата....
Но аз се раздирам от Вина и самосъжаление, а когато погледна тези невинни очички от очите ми рукват две реки от сълзи и само си викам добре, че сега не разбира...
Но утре ще бъде друго и аз ще трябва да отговарям на нелеките детски въпроси?
Та питам Ви как успявате да продължите напред?
