Отново за "Първичната рана"

A знаете ли защо се ядосвам аз? Защото мине, не мине и споменаваме тази книга. Метнем две мнения накръст, а после мълчание. Така и не можа да се получи поне една хубава дискусия. Харесва ми, не ми харесва и толкоз, обаче нито дискутираме, нито спорим, нито сякаш съвестта ни позволява да признаем, че не сме тези благородни и алтруистични създания, които обществото маса време се е опитвало да изкара, нас осиновителите.
А, че там пише болезнени неща, пише. Че е по-рахат да си затворим очите и да сложим розовите очила, по-лесно е. Поне на първи етап.
Че не ни пука за труда, който наша съфорумничка и прекрасен човек е хвърлила, здраве да е.
Но за децата ни пука, нали? Нали?

Знам, че съм груба и отсега се извинявам, но нещата не са безоблачни както често изглежда тук и вие го знаете. Хайде да започнем да си го признаваме и да не даваме лъжовни представи на тези, на които им предстои да изминат този път. Какво по-добро обучение от думите на родители, изпитали на гърба си първичната рана?

Аз нямам толкова опит. За това кратко време, обаче, когато онзи ден се скарах на Ирина за беля, извършена за стотен път и всеки път завършваща с обещанието: Няма да го правя повече - тя се разплака и през сълзите, хълцаше: Искам в Дома, искам в Дома...
Ако нямах теоритичната подготовка от преводите на Теа и моралната й подкрепа през тези месеци (именно, не на обучението или на социалните), ако я нямаше "Първичната рана", ако не четях като луда чужда, специализирана литература, може би щях да изпитам изкушението да й кажа: Ами добре, хайде...(нали така са плашили и нас самите като малки)

Знаете какво е. Сигурно знаете колко боли. После си даваш сметка. Дете. Просто едно наранено дете, което иска да се почувства обичано такова, каквото е. Затова я гушнах и й казах, че никога, ама никога няма да я върна там, ако ще да надраска цялата къща, да изпочупи всичко и да направи най-големите бели, на които е способна, защото я обичам и е моето дете.

Щях ли да реагирам така, ако не бях чела онази нелицеприятна книга? Не знам.

Знам, че в онзи момент егото ми искаше да кажа друго...Разсъдъкът ми, обаче ме спря. И онази "ужасна" книга, в която толкова се говореше за провокациите, които ще предприемат децата ни спрямо нас.

Ирина сега е спокойна и усмихната и сякаш по-сигурна в мен. До следващият път. Дано и тогава успея да преброя до 10 и си спомня съветите на Верие и Теа, преди егоцентризма ми да ме изпревари.

Извинете за откровението.

тази книга ще ви даде много отговори на въпросите които ще си задавате не само сега но и след време ние я прочетохме преди една година и много неща ни зе разясниха защото много от проблемите които имаме с нашия син са описани там както и реакцията му на празник семеен или негом личен рожден ден или имен ден той отказва да празнува и почти винаги е напрегнат и под напрежение след което празника или се разваля или не е празник много неща ще има да праживявате не ви плаша но психиката на осиновените не е като на техните връстници прост те са специални деца

DarzaMen  , и аз четох книгата . Първо я прочетох преди около година - соц.работник ни я препоръча . Някои неща вече знаех - учила съм педагогика и психология и работя с деца.  Научих доста нови, и както ти казваш , някои доста страшни. Сега, след като осиновихме детенцето, я препрочитам.  Аз също в определени моменти се карам и наказвам, в следствие на което той минава във фазата да отрича всичко и да не иска нищо, дори любимия му шоколад.  Изчаквам около 5 минути, след което го прегръщам и започвам да обяснявам , че това което е направил не е хубаво , или че така ще се нарани и т.н.  После той влиза във фазата да обещава /нещо, което не го карам да прави/  че няма да прави така. И след 5 минути все едно нищо не е станало.  Определено има нужда да дискутираме не само книгата, но и ситуациите, в които изпадаме. Майка ми стига до крайност, като не дава изобщо да му се скараме. А да не ви казвам как ме е била мен като малка.   

Според мен най - хубавото и качество (на книгата) е, че  разбива на пух и прах розовите очила, които всички сме надянали когато посягаме към осиновяването.
Нормално е след толкова болезнен път и толкова преживяни неуспехи и разочарования да очакваме нещо като панацея - чакаш до 2 години и вече всичко е забравено...

Но самите вие знаете, колко невярно е това. Защото самото осиновяване не може да реши проблемите, които влачим от години. Нито може да ни даде отговори на повечето въпроси. Пак сме си ние, пак сме същите, с доста неотговорени въпроси, само че малко по - объркани.

Тук е мястото, където повечето осиновители се чупят според мен. Момента, в който нерешените проблеми и неотговорените въпроси се загърбват и се поглежда единственно и само върху проблемите с детето...

Вярвам, че няма начин да съм успешен родител ако аз самия не съм наясно със себе си...
Което никак не е лесно. Иска доста усилия и постоянство. Понякога и помощ.

Чак тогава вярвам, че ще имам възможност да усещам истински детето ми (дай боже скоро децата ми:) да знам какво става, какво му пречи, какво иска и най - вече как бих могъл да бъда полезен за него...

Защото това е предназначението ни - да бъдем полезни на децата си.

На мен книгата ми помогна много да осъзная значението на думата МОЕТО. Притежателната форма особено за децата има доста двуяк смисъл. А за осиновените да не говорим. Всеки пък, когато казвам МОЕТО дете ми светва една червена лампа, която ме подсеща много да внимавам с значението, което влагам в тази дума.

МОЕТО предполага притежание. Между другото същия ефект има и моята жена и моят мъж. Не можеш да притежаваш човешко същество. Не и тия дни. Но това е друга тема...

Поздравявам Дар За Мен за идеята. Не е необходимо да се говори за осиновяването само в розово. Защото то не е само розово. А е пълна палитра от цветове...

Пъевата стъпка е да си го признаем... Скоро ще заговорим и за това 

Ще ми се да поговорим за "моето". Обаче ще се наложи да преместим темата. Може и в предишна някоя, в която сме говорили за Първичната рана. Нека тази си остане тема за новостите около нас.
Дали някой Мод или Админ ще удари едно рамо?

една майка...гост...

За да тръгнеш по пътя на осиновяването трябва да си зрял индивид. Предполага се, че зрелостта върви ръка за ръка с мъдростта. Е, предполага се...

Интересен прочит на книгата...интелигентен и разумен...

Да не си от ново обучаващите, които забраняват книгата??? Лов на вещици!? 

Ignore

tova 4e niakoi e pro4el tazi kniga i v momenta razbira kak triabva da postapva s osinovenoto si dete ne ozna4ava 4e i sled 1, 2 ili 5 godini pri dadena situacia shte znae koe e pravilno i koe ne i shte znae kak da postapi draznia se kogato maiki koito ot edna ili dve godini gledt deteto i ve4e znaiat otgovorite na vseki vapros aide da vidim kak shte sdargat iada si kogato doide puberiteta i ne mi kazvaite 4e she znaete ot sega kak she bade prosto ima neshta koito ne mogat da se predvidiat taka 4e ne se biite v gardite 4e s vsi4ko mfge da se spravi 4ovek stiga da e rzumen v postapkite si az ne davam saveti na nikogo za nishto jaka 4e novite mami i vie ne davaite a si gi pazete za vas

Радвам се да видя такова мнение.

Благодаря една майка за него. Би било чудесно и да се регистрираш за да можеш да имаме по пълноценен контакт.

Според написаното от теб виждам, че си прочела книгата. И според реакцията ти също така разбирам, че си е свършила чудесно работата - провокирала те е до дъното!!!

Съгласен съм, че първия прочит поражда агресия към писателя, преводача издателя и всеки друг намиращ се по пътя между теб и книгата. Агресията е типична реакция при нараняване. Но това е чудесно. Защото след агресията следва и замисляне. И колкото и да се противоставяш на идеите и, колкото и да не ги разбираш, колкото и да ги отричаш те си намират място в съзнанието ти. След време узравят и започват да имат друг смисъл.. Друг цвят. И може би следва препрочитане... И може би тогава намираш доста аналози между случилото се в книгата и случващото се в реалния живот.

Съгласен съм, че едно от най - бруталните неща, които могат да сер случат на едно дете е разосиновяването...

Причини за това много. Според мен огромна част от вината за това има осиновителя или осиновителите. Защото тяхното влияние по време на осиновяването е огромно...

А и не виждам каква е връзката между книгата и проблема, който има жената, която цитираш. Дали тя е прочела книгата? Дали няма да и помогне да разбере по - добре дъщеря си? Защо не и я дадеш? 

Отдавна чета  в темата и гледам пак се обсъжда книгата.
За книгата няма да казвам нищо всеки я разбира така както му е дадено от вътре.Хората сме различни.Искам да кажа на "една майка" за спомените на новороденото.За моите спомени като осиновено дете,научило истината от родителите ми чак на 36 години.
Когато бях студентка имах много добра колежка,която страшно много ми допадаше,разбирахме се,но така и не разбирах защо винаги когато се споменаваше името и(цялото-не често срещано) на мен ми се свиваше душата и ми ставаше неприятно.Сега вече знам защото така се е казвала моята биологична майка.По същата логика сега разбрах защо винаги съм обичала един мой чичо(въпреки,че много рядко се виждахме),защото носи името на билогичния ми баща.Сега когато се запознах с моите сестри и брат и станахме много близки,не само аз а и мойте мама и тати(осиновители),разбрах,че билогичния ми баща е бил много добър и духовен човек.
Размислите оставям на вас.
Поздрави
 

niakoi mnogo se vgiviavat i se opitvat da se praviat na vseznaeshti po vaprosite s problemite s osinovenite deca ne citiraite knigi v tiah naistina ima neshta koito mogat da pomognat govoria zaPARVI4NA RANA no v givota neshtata ne stavat taka lesno niama da se protivopostavia na roditeli koito gledat osinovenoto si dete pove4e ot 13 goni no takiva koito sa novaci mnogo molia ne se namesvaite vseki 4ovek e razli4en dikutiraite si bez da se pravite na golemi kompetencii samo zashtoto ste hodili na podgotovka

pisanoto ne se otnasia za vsi4ki a onezi koito mnogo se ,,slagat,, na vsiakade i vinagi imat kontra vapros i gotov otgovor na perfektha mama

Korni6onko, хабер си нямам кой визираш с призивите си. Може и към мен да негодуваш.
Съвети досега не съм видяла някой да ти е давал, напротив. Хората споделиха от гледна точка на осиновени, на деца, на сестри, много малко като родители.
Имам една молба: хайде да не разваляме хубавата тема, която всъщност е "Какво е новото при мен" с подобни агресивни напътствия. Защото, съжалявам, но в думите ти досега усещам винаги много агресия.