помощ - как да опазя малкото бебе от баткото?

  • 2 881
  • 43
  •   1
Отговори
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ми баткото е на 2.5 и е крайно изнервен - вече ми прави на пук
малката е на 6 месеца
редовно бива яхана и яздена, удряна с любов по главата, бутана да стане и тем подобни
нонстоп креща... ама като казвам това имам това в предвид
в състояние съм да крещя/ударя/накажа и докато стигна по коридора 1-2метра до кухнята - вече бебето пак да е обяздено
Дани не чува - поне отказва - ако не крещя и дори боя не помага - като ме види бяга и реве, но след малко пак яха малката

не става със сгъваема кошара - катери се по нея и ще я счупи...
нямам 9дървена кошара - но и да имам - от опит знам /при позната стана това/ че ще я прескочи и дори по-зле - щото може да падне върху бебето от високо

какво да правя??? той не издържа на моето крещене, не помага нито умерено държане, нито наказване, нито тихо увещаване...нищо!
аз съм на ръба на нервната криза и детето също, маялката също е уморена да я мъчкат, блъскат и удрят
мислех за хамак ама ако падне от там...

въобще дайте идеи

# 1
  • Мнения: 3 367
1/2 ден ясла/баба/клуб за син ти; после спят до 4,30- после 30 мин детско,татко,вечеря и по леглата;
детето има енергия,няма начин да го накраш да седне с енцикопедия в ъгъла и да си чете кротко..момченце е,игрите им са буйни,не го прави от друго а от скука..крещенето само усложнява нещата
може да пробваш да я местиш в друга стая ако много я тормози,имаше преди таква тема и майки казаха че работи..

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
на ясли - няма да стане - ще стане още по-зле
таткото е по 12ч на работа и пътува 2ч... така че и той отпада
тя иска да седи и се опитва да контактува... вече няма кака да я "изхвърля" в др стая
има ли механичен начин да ги опазя далече един от друг в една и съща стая
уви пари за частен клуб да гледат Дани - нямам

# 3
  • София
  • Мнения: 888
Нашата кака  ходи на ясла,та това ме спасява. Но тази седмица беше болна и вкъщи настана една олелияяя #CrazyТя иска да гушка бебето, в следващия момент иска да го удари, защото аз съм го взела. Страшна работа Rolling EyesЕдинствения начин да опазя бебето засега е да я наказвам  - като се опита да му направи нещо аз я изпращам в нейната стая и й казвам, че бебето само се гали и ще стои в стаята докато престане. Тя естествено реве и се тръшка, но аз си я завеждам в стаята й. Като престане да плаче сама идва при нас с бебето  и аз пак казвам, че бебето е малко и че то се гали само....Засега има ефект - днес цял ден не му е правила нищо лошо Laughing

# 4
  • Мнения: 106
аз се справих като още от самото начало връчих на каката една по-голяма от бебето кукла. обясних и, че това е нейното бебе. аз храня малкия, тя храни куклата, аз преповивам и тя така. изобщо не ми се е налагало да ги разделям. то нямаше и как, де. по това време живеехме в гарсониера.
не знам дали заради куклата или защото преди да влезе в пубертета госпожицата беше много разбрана, но не съм имала подобни проблеми.

забравих да кажа, че разликата на децата ми е 3 години и 3 месеца. т.е все пак девойката не беше съвсем бебе.

# 5
  • Мнения: 1 866
Ами мисля, че няма как да ги разделиш физически по някакъв ефикасен начин. А и децата трябва да се научат да живеят заедно без да се нараняват. Даже и бебето да порасне, пак ще е опасно ако не са свикнали едно с друго и не знаят кое може и кое не може. Моите са с 2г.1 мес. разлика. Дъщеря ми не е груба, но й се случва от време на време да прави опасни неща с брат си - скача върху него на шезлонга в някакъв неописуем израз на обич, "храни" го с нейното си сервизче като избира най-голямата лъжица и направо ще му разчекне устата, давала му е храна, веднъж я заварих да му преглежда гърлото като чичо доктор и горкият бебок щеше направо да повърне и отвреме на време изпробва някоя дървена лъжица на главата му може би за да види кое от двете, главата или лъжицата е по-здрава. На по-дребните неща, които изразяват някакъв вид обич реагирам спокойно като обяснявам, че бебето ще плаче така. Накои пък неща й позволявам да прави - като например да му дава наужким да яде без да му пъха лъжицата в устата (въпреки че той охотно отваря уста и е много доволен от тази игра Grinning). За тупкането по главата с дървената лъжица пък я карам веднага да целуне брат си, защото мнооого го е заболяло. Аз лично вместо да ги разделям ги събрах в една стая да спят още когато бебето стана на 3 мес. Дъщеря ми беше супер радостна, а и на бебока му хареса, защото като замрънка, сестра му започва да му шътка или да му пее и той заспива. Основното обаче което правя е да карам дъщеря ми да ми "помага" и така тя се чувства като по-голяма - носи ми памперса, шишето с млякото, давам й да изтрие устата на бебето със салфетка и т.н. Отначало тя доста ревнуваше и непрекъснато се чудеше каква дивотия да направи, за да ми привлече вниманието, както и все се правеше на бебе. Сега вече започна да се държи като голяма и като заплаче бебето първа търчи да го успокоява. Яслата е другото голямо облекчение, защото така тя си има собствен свят, собствен социален живот и определено предпочита да ходи там отколкото по цял ден да се съобразява с правилата вкъщи и да се оттегчава докато се грижа за бебето. Ако трябва да ги гледаш и двамата нон стоп в къщи то тогава тактиката с "помагането" може да ти е от полза. Другото е да го накараш да се почувства привилегирован като по-голям. Например да си има собствени занимания, за които обясняваш че бебето не може да прави. Всички по-агресивни действия на по-големите са свързани с някакъв израз на ревност и ако му се караш прекалено често, това още повече ще го ожесточи. По-добре го обръщай на игра и го включвай в това което правиш с бебето, а докато то спи му отделяй максимално време само за него. Така постепенно ще се поуспокои и ще види, че е по-интерсено да е батко, отколкото да се прави на бебе. Поне при нас така стана с времето - около 5-6 месеца трябваха, за да се успокоят нещата. Все още съм нащрек разбира се, но поне няма ексцесии.

# 6
  • Мнения: 505
момичета, като ви чета още веднъж се убеждавам в избота се да имам деца с голяма разлика..но при вас след като вече е ФАКТ малката разлика, май  ще трябва или да викате ПОДКРЕПЛЕНИЕ за големите..докато вие сте с мъниците..или някак да ги включите в грижите за бебето..знам ли като виждам моята 2 годишна какви ги върши спрямо кака си..не ми се мисли какво би сторила на бебе... ooooh! #Crazy ooooh!
Роси, оздравяхте ли вече....че да вилнеем заедно в яслата... Wink а ти да отдъхнеш малко от каката...

# 7
  • Мнения: 3 740
Второто и третото ми дете са с година и половина разлика. При нас помагаше затварянето на бебето в друга стая, докато спи - ама яко затваряне, непробиваемо за баткото. Когато бебето беше будно, го размъквах с мен навсякъде, от стая в стая - или на ръце, или в бебешко столче, или в походно креватче. Не смеех да го оставя само с баткото без надзор, че и каката ни по това време беше на 4 и половина, не можех да разчитам особено на нея.
Иначе добре действаше тактиката да обръщам повече внимание на по-големите деца, а неизбежните занимания около бебето да правя между другото. Когато на големите им е интересно, не вършат толкова глупости, а дребното се опитва да ги догони, за да е наравно с тях.
Май не ти бях много полезна.
Ако има възможност, прати баткото на ясла за по половин ден. Но в никакъв случай не му показвай, че това е заради бебето, напротив, това е специална привилегия за него, място за пораснали деца, където те се забавляват и учат, защото вече са достатъчно големи за това.

# 8
  • Мнения: 966
май само яслите ще помогнат newsm78

# 9
  • Мнения: 3 367
Цитат
bebe i batko mogat da sedqt, reduwaiki se, zalosteni wuw wisoko stabilno! stolche za qdene;
maluk e sin ti za nakazaniq i pr,samo shte se ozlobi;
ti s neq w drugata staq i mu obqsnqwash che dokato ne igraqt bez tormoz shte e sam;
dadenite primeri sa za momichensa kaki,momchetata sa druga rabota,ne moje da hrani kukla,buini sa i tui to
zashto mislish che s qsla sthe e po-zle?
izwinete,nqmam kredor

бебе и батко могат да седят, редувайки се, залостени във високо стабилно! столче за ядене;
малък е син ти за наказания и пр,само ще се озлоби;
ти с нея в другата стая и му обясняваш че докато не играят без тормоз ще е сам;
дадените примери са за момиченца каки,момчетата са друга работа,не може да храни кукла,буйни са и туй то
защо мислиш че с ясла ще е по-зле?
извинете,нямам кредор

Последна редакция: вт, 06 мар 2007, 08:07 от Ellypr

# 10
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Моя приятелка има дечица с малка разлика, няма никакво напрежение. Според мен защото баткото по никакъв начин не се усеща заплаха от малкото си братче. Майката му отделя много внимание. Като се замисля - малкото дете по би понесло пренебрегване, защото още спи много и може да изучава света дълго преди да му омръзне, освен това не може да пита Simple Smile
Пробвала ли си да отделяш време само за баткото и видимо да пренебрегваш бебката поне за малко заради него...

# 11
  • Мнения: 219
Може да опиташ бебе в слинг/кенгуру или по друг начин непрекъснато под око, а баткото да рисувате заедно, да миете чинии, да къпете картофи и моркови  Simple Smile, идеята ми е малкото да наблюдава батко си сгушено в мама и същевременно да е интересно за баткото. Вероятно е от ревност и ако ги разделиш ще става по-проблемнно. Здрави нерви и опитай без наказания - те само влошават поведението, поне при нас е така....

# 12
  • Мнения: 62
май само яслите ще помогнат newsm78

И аз така мисля  Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 3 421
 Моля те само не му се карай - та и той е още бебе(малко пораснало).
 
 Моите са с 3 г. и 3 м. разлика - сега като гледам малкият и като си спомня и аз как се карах на щерката(на същата възраст) и ме свива под лъжичката. Ами и те са си малки, просто са родени първи.

 Щерката не го е удряла, но се опитваше да го носи(хващаше го през кръста и той висаше, имах чувството, че ще му счупи кръста), постоянно го захранваше със семки, моркови, вряла вода и т.н.
 Щом заспеше и ходеше да му прави "трепки"(нейно изобретение - детето спи, а тя - "БАУ" отблизо - малкият подскачаше и трепереше с ръчички и крачета).
 Постоянно го целуваше по главата - ама като го стисне през врата ще го удуши. Разглеждаше му краката и ръцете, като ги теглеше във всевъзможни посоки.
 Теглото ни беше 4 месеца - после тръгна на градина, а малкият се очовечи и започна да се пази и сам.

  Прати човечето на ясла - аз съм против яслите, но в този случай май е най-добрият вариант. Ще бъде няколко месеца само и после на градина. И докато се огледаш и бебчо вече ще е пораснал и няма да е толкова беззащитен.
  Ще си играят много хубаво заедно - това е един голям плюс на децата с малка разлика.

# 14
  • Мнения: 24 467
Няма да направите услуга нито на себе си, нито на по- голямото дете, нито на бебето, ако по- голямото, момчето, бъде отделено, ако ще и да е в ясла, ако ще и да е при баба и т.н. Така в него още повече ще се утвърди мнението, че бебето е виновно и че вече не го обичат. Това не е най- подходящият момент за даване на детско заведение. Децата Ви точно сега трябва да свикнат да съжителстват заедно, щат- нещат и да се нагодят едно към друго. Все пак Вие сте избрали малка разлика в годините. Някои родители го намират за по- добре, тъй като децата им щяли да са си по- близки, да си играят заедно и т.н., но аз не го намирам за по- удачен вариант. Всяко дете си иска своето внимание и трябва да си изживее своето детство, да си има своя среда, в която да е то, незаобиколено от роднините си, да е по- самостоятелно и да не зависи от роднински връзки навсякъде. Разликата във възрастта също обаче не е единствен критерий.
Личен опит имам със собствения си брат, нищо че имахме по- голяма разлика от 5 години /в негова полза/ непрекъснато се карахме и дърлехме, даже не можехме да живеем без това, направо бяхме като болни, ако през деня не се видехме да се спречкаме за нещо. Сега няма и следа от тези навици. Просто си е до характер на децата.
При мен децата ми имат 6 години разлика и нямаме /за сега/ проблеми от такова естество. Големият стана първокласник, намери си компания и в училище и на улицата. Не го карам изобщо нито да се занимава с бебето, нито да го обслужва, нито да има каквото и да било определено поведение към него. Не му говоря глупости от рода, че трябва да се обичат и да играят заедно, понеже са братчета. Ако той има желание да си играят не ги спирам, но никога не натяквам, че трябва да си бъдат близки. Гледам да не му додявам с налагането на чувства и мисли, които следва да се породят по естествен начин у него и когато им дойде времето. В крайна сметка колкото близки решата да са си заедно един ден, толкова ще си бъдат и това е най- доброто. Човек не си избира роднините.
Когато обаче се налага да живее с тях под един покрив трябва да се научи да съблюдава определени правила и то не от чувства към другите, а защото животът занапред е изпълнен с такива. Задължително поведение от страна на голямото дете, свързано със създаване на опасности за живота и здравето на бебето не следва да се толерира, напротив, забележки непрекъснато следва да се правят и децата да се "разтървават" дори физически. При Вас т.нар. "батко" е много малък и едва ли ще разбере какво се иска от него с две думи, затова трябва постоянно да му се набива в главата точно и ясно докъде може да си позволи физически контакт с бебето.  Ако има начин можете да инсталирате люлка за по- малкото дете. Ние за нашето имаме такава на една портална врата в къщи и е много удобно.

Общи условия

Активация на акаунт