Публикувана: 5 март 2007, 13:45 ч.
Последно мнение: 13 март 2007, 14:26 ч.

Променихте ли си речника покрай децата?

1 206
24
1

5 март 2007, 13:45 ч.

Мнения: 1 753

Пак по повод на начина по който говорят децата... От няколко дена съм се замислила за това, че аз самата говоря неправилно и имам много паразитни думи в речника си. От известно време забелязвам моята Анна да употребява "бе"... "мамо ела тук БЕ", "остави това там БЕ"

Много се разочаровах от себе си - как мога да й говоря така, че тя да научи тази паразитна думичка. И взех да се замислям за начина, по който аз говоря и установих, че твърде често аз самата употребяват тази думичка. Започнах да полагам съзнателни усилия да спра да я говоря, но се оказа доста трудна задача. Понякога просто се изпускам и я казва - "Ани какво правиш БЕ".. И в момента, в който я казвам се усещам, че съм я казала. Няма да се отказвам толкова лесно, продължавам да работя върху себе си и надявам, че и при нея постепенно ще изчезне употребата. Интересното е, че в моята уста това не звучи толкова зле, но когато тя го каже направо ми бърка в здравето

Споделете опит. Какво сте "изчистили" от езика си? Аз лично вече и докато караме колата не казвам обичайните простотии, доста се въздържам... Embarassed

# 1 5 март 2007, 13:54 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

има нещо такова... Crazy

Синчето е много на Вие с нашия роден език. И неговите изречения започват с "ми се ... еди-си- какво..."
Примерно: ми се пие вода.

И аз почнах така ooooh!

# 2 5 март 2007, 13:58 ч.

Мнения: 2 700

Да, сложихме спирачки на някои изблици на емоция.

# 3 5 март 2007, 14:01 ч.

Мнения: 8 505

Мда,вече в нейно присъствие псувам само наум.

# 4 5 март 2007, 14:05 ч.

Мнения: 1 881

И аз откривам паразитните си думи чрез детето, за съжаление:(

И "Абе дай ми това" направо ме побърква, но се улавям , че и аз й го казвам Embarassed

Опитвам се да го изчистя и от нейния, и от моя речник!
Други по - цветущи неща, за моя радост още не е усетила да повтаря Laughing

Това, което повече ме притеснява е, че говори в множествено число. Непрекъснато я поправям, тя повтаря правилната форма, старае се, не мога да отрека /все пак е точно на 2 годинки/. Странно е, че формите за лице ги оправя, ама единствено или множествено число - не.

# 5 5 март 2007, 14:06 ч.

Мнения: 8 999

Тъкмо се бях наканила да пусна такава тема! За съжаление "бе"-то го научават най-лесно от улицата - моите деца не го знаеха до момента, в който поотраснаха и тръгнаха на детска. Опитвам се поне да изговарям правилно и точно другите думи - например "ще" вместо "ше", "сега", а не "ся", "гледай" - "глей" и т.н. Дори се опитвам да им създам навик да членуват правилно подлога в изречението, да питат "на кого", а не "на кой". Лесно се свиква - в началото ми беше терсене, но когато дъщеря ми започна да учи буквите и да се интересува как се пишат думи, се замислих по този въпрос. Според мен така й е по-лесно, когато се наложи сама да каже някоя дума буква по буква. Не съм максималист, но смятам, че децата ни първо трябва да усвоят родния език, а после да мислим за чуждоезиково обучение - когато работех преди да забременея се наложи да търсим служители и много по-неприятно впечатление ми правеха правописните и правоговорни грешки на кандидатите на български, отколкото на английски /все пак чужд език е - допустимо е да се сбърка/.

# 6 5 март 2007, 14:31 ч.

Майничка
Мнения: 12 564

Не. Опитвам се да артикулирам по-ясно и когато използвам диалектни или жаргонни форми, да подчертая контекста, в който ги използвам, но речника си не съм променяла. Следвам принципа на един мой преподавател, който казваше "за лекар и филолог мръсни думи няма", та нямам навика да се самоцензурирам. Само дето обяснявам повечко (от една дума "пич" цяла лекция за брака като институция през вековете изнесох Joy

), но предпочитам дъщеря ми да знае смисъла (че и етимологията) на някоя нецензурна дума, вместо да хихика смутено-мръснишки и да се срамува да попита какво точно значи.
Забелязала съм, че тази тактика ми върши много повече работа, отколкото забраните за използване на някои думи.

# 7 5 март 2007, 14:34 ч.

Мнения: 1 753

Gargamela, а с БЕ-то как се справяш? Т.е. обясняваш ли го и как?

# 8 5 март 2007, 15:19 ч.

Майничка
Мнения: 12 564

Като се замисля, точно "бе"/"бре" използвам главно в изрази от типа "къдя ръгна уа" или "ела тука ве", със съответната пресилена чобанска интонация, но досега не ги е повтаряла, въпреки че от малка много се смее като я викна така. А с "абе" обикновено започвам обясненията и то в смисъл "абе, не е точно така...", та и щерката така го използва.
Повече ме притесняват паразитните думички, които периодично се появяват и изчезват в речта й - сега е във фаза всеки преразказ на случка да включва по десетина "и нали" в изречение. На всяко нейно "и нали" вметвам "тъй-тъй", дразни се, ама не се усеща.

# 9 5 март 2007, 15:30 ч.

Мнения: 625

Аз винаги се стремя да говоря правилно на детето ми-за мен е важно то да говори правилно.За нещастие обаче бабите съсем не се стараят и понякога усилията ми са напразни.Аз например винаги казвам дупе,но баба му му казва "гъзенце" и той сега разбира,че се дразня от тая дума и навсякъде разправя за "гъзенцето".Когато детето не е покрай мен си позволявам да кажа някоя дума,която не е като за деца,но при всички случаи моят речник се е променил(и надявам се към добро).

# 10 5 март 2007, 15:39 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: mama Veni в пн, 05 мар 2007, 15:30

Че какво му е на "гъзенцето" - много сладка думичка, особено когато се произнася правилно. Децата трябва да знаят всички думи в родния си език - и красиви, и грозни. Важното е да им обясним разликата .... и да ги артикулираме според правоговорните норми.

# 11 5 март 2007, 16:04 ч.

Мнения: 1 069

Старая се да изговарям думите правилно, както го изисквам от тях. Когато бяха по- малки и не успяваха да кажат правилно някоя дума, колкото и сладко да са я казвали, аз винаги я казвах както би трябвало.
Категорично съм против "папкане", "буто"- кола, "бау-бау"- куче и т.н.

# 12 5 март 2007, 16:25 ч.

Мнения: 1 047

Стремим се да говорим правилно,за да може и децата да се научат да изговарят,а в последствие и да пишат правилно думите.
Понякога се изпускаме да употребим нещо не на място,като бе например,но се коригираме един друг.
Много се дразня като чуя:
"Ти с кой ходи на градина?"
ХодИх,казАх,направИх;бЯли;голЯми и др.направо ми бъркат в червата.
Лошото е,че и учителките ги употребяват и децата ги копират.
Като чуя грешна дума или израз поправям и те свикват.
Успех! bouquet