Обаче има неща, които ме смущават в цялата кампания и ми се ще да споделя с вас притесненията ми.
Първо, тази кампания ми се струва доста закъсняла. Вярно, че "по-добре късно, отколкото - никога". В случая май става въпрос обаче за "след дъжд - качулка".
Второ, не разбирам изобщо каква е целта. До кога може да се държи цял един народ екзалтиран, като се изстисква от него болка и съчувствие (понеже са малко всички останали злини тук). Докато ги пуснат? Съдейки по реакциите на Либия, това направо започва да изглежда невъзможно. Или докато... Разбирам мотивирано изразена подкрепа, както стана с концерта. Но да ни залива това всеки ден от телевизора?
Трето, мирише ми на политическо безсилие. Изчерпали са всички ресурси и вдъхновяват народа да свърши тяхната работа. Накрая да не кажат: ми, ето, вие не успяхте, какво очаквате от нас!
Четвърто, пето, шесто...
А може би аз не мога да схвана дълбочината?