Извинявам се, че пиша отново, но понеже същият въпрос задавам в друга тема, макар и с аналогично заглавие, но неповдигната от мен се съмнявам, че д-р Слънчева може да не ми отговори там.
Въпросите, които ме притесняват са следните:
Аз самата съм страдала от проблема нощно напикаване до 8 годишна възраст. Заболяването, защото то си беше такова, се оправи след проведен курс на лечение във Варна със серия от 2 или 3 спинални инжекции, поставени от лекар- специалист по нощното напикаване, но от тогава са минали много години. Естествено, не знам какво е било лекарството, нито кой е бил лекарят. Знам също, че той ми предписа задължително обеден сън, тъй като бях изключително подвижна и с възбудима психика, през деня не спях от 2- годишна и по цял бях в движение. Това обаче се отразяваше на нощния ми сън- изключително дълбок, направо като кома, от него просто не можех да се събудя. Дори и до днес си спомням, как усещах, че ми се ходи до тоалетна, но не можех да се събудя. Също така не биваше да се мокря със студена вода /напр. да не ме вали дъжд, това няма нищо общо със суеверията, трябваше областта около кръста ми постоянно да е затоплена и изстудяването веднъж ме върна назад точно след един дъжд/ не трябваше и да пия течности преди лягане. Както и да е- проблемът се оправи след едногодишно лечение и стриктно придържане към съветите на лекаря.
Съпругът ми също е страдал от такъв проблем и то доста по- сериозно, чак до 12-13 години.
Сега имам две деца. Големият ми син от едно годишна възраст започна да ходи на гърне и на две и половина вече махнахме и нощния памперс. Проблеми с напикаването не е имал. Малкият е още бебе, на 10 месеца и притесненията ми са свързани с него. В тази връзка задавам и въпросите си:
1.Какви са основните причини за нощното напикаване при децата?
2.Какво е лечението при различните причинители на този тежък проблем? /За мен е изключително тежък, говорила съм в последствие и с родителите си, а имам и много ясни лични спомени/
3.Доколко проблемът се унаследява и можем ли при фамилна обремененост да се избегне по някакъв начин проявяването му при децата?
Предварително Ви благодаря за отговорите.
Въпросите, които ме притесняват са следните:
Аз самата съм страдала от проблема нощно напикаване до 8 годишна възраст. Заболяването, защото то си беше такова, се оправи след проведен курс на лечение във Варна със серия от 2 или 3 спинални инжекции, поставени от лекар- специалист по нощното напикаване, но от тогава са минали много години. Естествено, не знам какво е било лекарството, нито кой е бил лекарят. Знам също, че той ми предписа задължително обеден сън, тъй като бях изключително подвижна и с възбудима психика, през деня не спях от 2- годишна и по цял бях в движение. Това обаче се отразяваше на нощния ми сън- изключително дълбок, направо като кома, от него просто не можех да се събудя. Дори и до днес си спомням, как усещах, че ми се ходи до тоалетна, но не можех да се събудя. Също така не биваше да се мокря със студена вода /напр. да не ме вали дъжд, това няма нищо общо със суеверията, трябваше областта около кръста ми постоянно да е затоплена и изстудяването веднъж ме върна назад точно след един дъжд/ не трябваше и да пия течности преди лягане. Както и да е- проблемът се оправи след едногодишно лечение и стриктно придържане към съветите на лекаря.
Съпругът ми също е страдал от такъв проблем и то доста по- сериозно, чак до 12-13 години.
Сега имам две деца. Големият ми син от едно годишна възраст започна да ходи на гърне и на две и половина вече махнахме и нощния памперс. Проблеми с напикаването не е имал. Малкият е още бебе, на 10 месеца и притесненията ми са свързани с него. В тази връзка задавам и въпросите си:
1.Какви са основните причини за нощното напикаване при децата?
2.Какво е лечението при различните причинители на този тежък проблем? /За мен е изключително тежък, говорила съм в последствие и с родителите си, а имам и много ясни лични спомени/
3.Доколко проблемът се унаследява и можем ли при фамилна обремененост да се избегне по някакъв начин проявяването му при децата?
Предварително Ви благодаря за отговорите.
