- Публикувана: 3 март 2007, 11:27 ч.
- Последно мнение: 6 март 2007, 22:43 ч.
Казусче?
От мъж можеш да очакваш всичко! 
,ако те обичат и държат на теб,единия винаги може да спре другия 
А ако се окаже, че в моя мъж приятелката ми е открила любовта на живота си, трябва ли да се отказва от нея, само защото по стечение на обстоятелствата тази любов има връзка с мен? Това в случай, че приемем, че не е просто еднократна изневяра, а изневяра с последствия и мъжът ми също реши, че вече не ме ще.
Голема работа, че са ми изневерили и двамата.Да са живи и здрави.Мъже по света бол.
Аз съм му казала на моя, че ако го хвана, ще отида и ще се изчукам с десетина поне.
А приятелката ми....хъм...незнам....
Щом е така, ще й пожелая на добър път с него.Все пак и тя иска да е щастлива, нали?
Имам приятелка, която преди години беше влюбена в един младеж.Да, но той не обръщаше внимание на нея, а на мен.Станахме гаджета...ходихме 3 месеца.....не беше любовта на живота ми....с нея все още бяхме приятелки.След това те станаха гаджета, после се ожениха, имат си и дете.Все още сме приятелки.
Аз съм му казала на моя, че ако го хвана, ще отида и ще се изчукам с десетина поне.
А приятелката ми....хъм...незнам....
А ако се окаже, че в моя мъж приятелката ми е открила любовта на живота си, трябва ли да се отказва от нея, само защото по стечение на обстоятелствата тази любов има връзка с мен? Това в случай, че приемем, че не е просто еднократна изневяра, а изневяра с последствия и мъжът ми също реши, че вече не ме ще.
Щом е така, ще й пожелая на добър път с него.Все пак и тя иска да е щастлива, нали?
Имам приятелка, която преди години беше влюбена в един младеж.Да, но той не обръщаше внимание на нея, а на мен.Станахме гаджета...ходихме 3 месеца.....не беше любовта на живота ми....с нея все още бяхме приятелки.След това те станаха гаджета, после се ожениха, имат си и дете.Все още сме приятелки.
Ако излезе, че мъжът е по-виновен, ще простиш ли на приятелката си ?
А ако се окаже, че в моя мъж приятелката ми е открила любовта на живота си, трябва ли да се отказва от нея, само защото по стечение на обстоятелствата тази любов има връзка с мен? Това в случай, че приемем, че не е просто еднократна изневяра, а изневяра с последствия и мъжът ми също реши, че вече не ме ще.
п.п. казусът е чисто ипотетичен, за щастие.
Голема работа, че са ми изневерили и двамата.Да са живи и здрави.Мъже по света бол.
Аз съм му казала на моя, че ако го хвана, ще отида и ще се изчукам с десетина поне.
А приятелката ми....хъм...незнам....
Щом е така, ще й пожелая на добър път с него.Все пак и тя иска да е щастлива, нали?
Имам приятелка, която преди години беше влюбена в един младеж.Да, но той не обръщаше внимание на нея, а на мен.Станахме гаджета...ходихме 3 месеца.....не беше любовта на живота ми....с нея все още бяхме приятелки.След това те станаха гаджета, после се ожениха, имат си и дете.Все още сме приятелки.
Аз съм му казала на моя, че ако го хвана, ще отида и ще се изчукам с десетина поне.
А приятелката ми....хъм...незнам....
А ако се окаже, че в моя мъж приятелката ми е открила любовта на живота си, трябва ли да се отказва от нея, само защото по стечение на обстоятелствата тази любов има връзка с мен? Това в случай, че приемем, че не е просто еднократна изневяра, а изневяра с последствия и мъжът ми също реши, че вече не ме ще.
Щом е така, ще й пожелая на добър път с него.Все пак и тя иска да е щастлива, нали?
Имам приятелка, която преди години беше влюбена в един младеж.Да, но той не обръщаше внимание на нея, а на мен.Станахме гаджета...ходихме 3 месеца.....не беше любовта на живота ми....с нея все още бяхме приятелки.След това те станаха гаджета, после се ожениха, имат си и дете.Все още сме приятелки.
Именно, и аз така мисля.
Преди години имах една приятелка- харесваше едно момче, той пък се оказа, че харесвал мен и й го казал, а тя му отвърнала, че никога няма да съм с него, щото съм й приятелка. Аз не че щях, но за мен едното няма нищо общо с другото.
В случая, който Лилита описва, вече е по-сложно. Предполагам, че ще ми е трудно да простя и на приятелката ми, но за мен мъжът си е виновен отвсякъде- той е поел ангажимент към мен да ми е верен, той го е нарушил, в крайна сметка и да не е било с нея, пак е можел да го направи.
А дали любовта оправдава всичко. А ако вие сте на мястото на приятелката?
Ако става дума за любов наистина- да, за мен оправдава подобна постъпка.
Ако става дума за единия секс- не знам какво опрадвание могат да измислят:).
на съпругата 
Която задължително е с мазен пеньоар и ролки на главата. Мирише на манджа и отказва секс.