за детската

С детската градина май седи въпроса кога ще ти се наложи. Ако си си подала документите за градината или вече си имаш осигурно място проблемът е наполовина разрешен.
 каквото и да решиш и колкото и сложно да ти е да се отделиш от малчото не забравяй, че и ситните имат нужда от социализиране и контакти.
Аз мисля,че преди 2,5- 3 г  ти си по-полезна за беб.  
 

Детска градина-на 3г.Преди това можеш да запишеш детето си на ясла.Дали ще плаче няма как да знаеш предварително.Как ще приемеш тръгването на ясла до голяма степен зависи и от това,как детето ти свиква с нея и добре ли се чувства там.Моята дъщеря тръгна на година и 5-6м.Адаптацията и продължи час и половина + леко мрънкане и на втората сутрин.

При различните деца е индивидуално, но повечето свикват за няколко дни. Реват първите дни, после пък не им се тръгва.  Хубаво е да има детето социални контакти  да е сред други деца, според мен подпомага развитието. И ти ще свикнеш. Ще ревеш първите дни и после ще посвикнеш. Винаги ще го мислиш, ама няма да е толкова трагично. Съдя по другите майки, с които се виждаме (Криси е още малък) - първите дни висяха пред оградата на детската и дебнеха кога ще ги изкарат на двора. После се оправиха.

Ние сме на ясла и от 1 юни ни местят в градината.Но не се притеснявам,тя и на яслата не плака изобщо и ходи с желание.Успех!

Не знам от личен опит все още, но от събраните мнения на познати знам че отначало децата плачат но като свикнат им харесва, а и колкото и да ни е мъчно за тях е по-добре, стават по-самостоятелни и общителни, научават много полезни неща.

Моят син така и не свикна. Дадох го на ясла на 2 г., постоянно плачеше, там нищо не искаше да яде.... На 2,8г почна да ходи в градината, същата работа... Може би при нас проблем е, че много често боледува и не може да свикне, не знам....  За всяко дете е различно.

Не вярвам.И моята много боледува-една седмица ходи,две седмици се лекуваме в къщи.Но всеки път ходи с желание.Плака само първият ден и край! Иска да ходи даже в събота и неделя.

След като трудно преодолях собствените си скруполи за или против яслата, накрая се реших да задоволя потребността на Милен от деца и го пуснах. Правя уговорката че преди това десетина пъти съм го водила в детски център където съм го ставяла за по три часа без мен и той направо цъфтеше от удоволствие. Та в яслата - първия ден - радост и мераци - толкова деца, толкова играчки. Втория ден - оставих част от косата си в ръцете му на вратата на яслата, след третия и четвъртия път проскубване яко се бях позамислила за перука или спиране от ясла. След уикенда не ми се искаше да идва понеделник, но в 6 часа той влетя в нашата стая по пижама бос и с раницата на гърба и каза - "айде абота" - до там стигна на бегом и пред входа рече - "абота не, абота уте /утре/" - е, прикотках го да влезне и следващите 10 дни проблема беше в писъците му докато сваляме ботушите и събличаме якето. Четръврия понеделник ме зашемети - още с влизането в детската настръхнах - уцелихме ревящия час - 7-8 деца на различна степен на събуване на ботушите пищяха неистово -неееееееееее! Моя Милен се поогледа, видя едно приятелче от неговата група, подаде му играчката си и каза - нама ъъъъъъъъъ/в превод няма да плачеш. Е, деца - бях убедена че и той ще писне, ама май обича да е уникат! След две седмици кротко и усмихнато ходене, днес реши че му се реве отново - мъжка му работа - да видим утре на какъв акъл ще е!
Дългичко стана, но може и да даде идея на колебаещите се какво да правят - на мен четенето на случки с другите ми помага да се ориентирам в сложната детска психика.

 Ако можеш да избираш, гледай го до три и после го дай на градина. Децата, както и възрастните, привикват към всичко, така че сигурно ще свикне и на ясла, но там ли е въпросът...Детето до 2,5-3 години не може да разбере, че ще се върнеш да го вземеш. Щом те няма, то смята, че е завинаги. Защо да подлагаме децата на този ужас? Кошмарът от ранната раздяла може да се отрази тежко на по-нататъшните отношения с близки хора. На три години е друго нещо. Дори и да плаче, вече знае, че няма да го изоставиш, може да разбере, че ще си върнеш.

Ние тръгнахме на ясла на 1г и2м.От първия ден остана там до вечерта.Бързо се адаптира.Това не и попречи есента ,като тръгнахме на градина да се дере като магаре цял месец.Уж разбира.
Аз съм твърдо за детските градини.По им е весело там с другарчета.

И моя така и не свикна само дето вече не плаче,но се вижда какво му е.На 2,8м тръгна на ясла-ужас,ходи всичко,на всичко две-три седмици и всичките бяха кошмарни.После в градината рева до втора група и все още не се чувства комфортно там,макар че отдавна е свикнал.Всичко си е до дете и до каква степен е чувствително.

И двете тръгнаха на около 1г5м,не сме имали никакви проблеми.Нямаше рев,крясъци и тръшкане.Свикнаха много бързо и до едн днешен ходаят с удоволствие.

Не съм съгласна с това.Съдя по дъщеря си (а тя в никакъв случай не е някое супербързо развиващо се дете).Ходи на ясла вече година,т.е. била е на година и 5м.За в началото нямам ясни спомени,но от лятото със сигурност знаеше,че в яслата е през деня,а вечер е с мама и тате.

Мишо тръгна на ясла още на 1г и 2 м. Просто така се наложи - двамата с баща му студенти, редовно обучение. Много бързо свикна, не е имало писъци и ревове. Местенето в детската градина също не беше сътресение за него. Вярно, че имаше нужда от малко време да свикне, но пак не е ревал или да се е дърпал. Сега вече даже му домъчнява ако по някаква причина отсъства по-дълго време. Липсват му приятелчетата Но все пак е до дете - всяко различно възприема ходенето на градина или ясла.