kak moze da se izbegne tozi problem?interesno mi e da pro4eta va6ite mnenia-nie se staraem no vupreki vsi4ko se slu4va a deteto ve4e po4va da razbira-kak izlizate ot situaciata?
- Публикувана: 22 фев. 2007, 12:13 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 22:28 ч.
karate li se pred deteto/decata?
kak moze da se izbegne tozi problem?interesno mi e da pro4eta va6ite mnenia-nie se staraem no vupreki vsi4ko se slu4va a deteto ve4e po4va da razbira-kak izlizate ot situaciata?
Оставяме въпросът,или проблемът отворен и по-късно, когато децата заспят си го решаваме.
понеже у нас се караме основно за децата (когато се караме), ако някой ми каже, че е наел отделен апартамент и като стане скандал у дома - марш там, да не ни гледат децата как се караме и си заформяме тогава скандалчето- ще има да взима да му повярвам! Скандала става там където ни свари! аз съм от тия дивите дето не ми пука къде ще го организирам, ако ми е кеф за това 
Караме се пред тях, разбира се. Няма от какво да се срамуваме. Пък и нашите караници са просто по-ожесточени спорове, с по-висок и нервен тон от обикновените разговори. Не се обиждаме, не се бием, не се унижаваме взаимно. Защо тогава да се крием?
Ако децата ни не научат от нас как да се справят с такива ситуации и как да изпускат парата, от кого другиго?
Ако децата ни не научат от нас как да се справят с такива ситуации и как да изпускат парата, от кого другиго?
Стараем се да не го правим, но невинаги се получава. Някой път се случва да се скараме пред детето - за щастие нищо сериозно - караници за дреболии, иначе е гадно когато родителите се бият или се замерват с разни неща пред децата си ( имала съм такива наблюдения в детството си - съседите непрекъснато се биеха пред децата , което никак не им се отрази добре на психиката след това).
понеже у нас се караме основно за децата (когато се караме), ако някой ми каже, че е наел отделен апартамент и като стане скандал у дома - марш там, да не ни грледат децата как се караме и си заформяме тогава скандалчето- щи има да взима да му повярвам! Скандала става там където ни свари! аз съм от тия дивите дето не ми пука къде ще го организирам, ако ми е кеф за това
и ние сме така
Ами принципно когато се караме, когато има скандал или нещо от сорта, то се затваряме в кухнята, главно защото там се пуши, но се е случвало и пред детето. Само че когато се караме НИКОГА не използваме обидни думи, НИКОГА не повишаваме тон, в крайна сметка думи от сорта на: "Как можа" са абсолютно безпредметни, никой не е перфектен, взели сме се такива каквито сме и сме се обикнали такива, каквито сме, а най-гадното нещо е да обиждаш човека, когото уж твърдиш, че обичаш. Къде е любовта в скандала? Затова така наречените скандали стават мирно и тихо, отвличаме се в кухнята и си казваме всичко- еди кое си ме ядоса, защото очаквах да реагираш еди - как си или не ми хареса че направи или каза еди кое си, защото се почувствах еди как си и т.н.
Спазваме само едно главно правило - когато "скандала" е заради детето, то в никакъв случай да не присъства в стаята, за всичко останало - може.
Спазваме само едно главно правило - когато "скандала" е заради детето, то в никакъв случай да не присъства в стаята, за всичко останало - може.
Ще ви разкажа една случка:
Имаме един автомобил и го караме аз и съпругами.Моя мъж много се ядосва,когато аз съм ползвала колата и ,когата след това не дръпна седалката назаде,защото той е по-едър и неможе да влезе,а когато аз карам колата премествам си седалката максимално напред.Един ден забравих да я дръпна назад и сутринта,когато той се опита да влезе се удари в кормилото ,това много го вбеси и си изпусна нервите пред децата.Явно това е направило голямо впечетление на сина ми, защото сега винаги ми напомня да я дръпна.Ако някой път забрави се сеща след 1,2часа и пита дръпна ли седалката мамо.
Мисля,че това добре говори колко наранима и крехка е детската психика.Мисля,че трябва да спестяваме на децата си тези моменти.
Имаме един автомобил и го караме аз и съпругами.Моя мъж много се ядосва,когато аз съм ползвала колата и ,когата след това не дръпна седалката назаде,защото той е по-едър и неможе да влезе,а когато аз карам колата премествам си седалката максимално напред.Един ден забравих да я дръпна назад и сутринта,когато той се опита да влезе се удари в кормилото ,това много го вбеси и си изпусна нервите пред децата.Явно това е направило голямо впечетление на сина ми, защото сега винаги ми напомня да я дръпна.Ако някой път забрави се сеща след 1,2часа и пита дръпна ли седалката мамо.
Мисля,че това добре говори колко наранима и крехка е детската психика.Мисля,че трябва да спестяваме на децата си тези моменти.
Стараем се да не го правим, но невинаги се получава.
По принцип ние /цялото сем./ сме от много спорещите за всичко .Просто сме си такива 
И доста често спорим и на висок глас и то за глупости ,децата са свикнали и не им прави впечатление , но ако се сърдим за нещо един на друг то тогава мълчим.Това със сигурност децата го забелязват .А бе луда работа .
И доста често спорим и на висок глас и то за глупости ,децата са свикнали и не им прави впечатление , но ако се сърдим за нещо един на друг то тогава мълчим.Това със сигурност децата го забелязват .А бе луда работа .