Знам, че тази тема сигурно многократно е дискутирана, но ми се искаше да чуя мнения по конкретния проблем! Имам дъщеря на 7 и половина, която като цяло не е лошо дете, но до 5-тата си година спеше с нас в една стая и никога не се е страхувала. В момента, в който я отделихме в собствена стая започна кошмарно разхождане, почти всяка нощ. Я сънувала нещо, я си мислела, че някой ще влезе в къщи, а това май е основното. След като се роди малката, която е на 1 и половина, тя започна да ми обяснява, колко спокойна щяла да бъде, ако сестра и е в стаята. И тя е вече 6 месеца там, но и това не помага. Опитвам се много да говоря с нея на тази тема и да я убедя, да не се страхува, но не успявам. По принцип аз бях ужасно страхливо дете ,и все още съм си малко пъзла. Змам, че страха не се предава по наследство ,но моля ви, дайте ми съвет! Искам да и помогна да преодолее този страх, а не само да съм до нея, пък и за никого не са здравословни тези разходки!!! Вие, които сте имали подобни проблеми, какво предприехте - не позволявахте да ви идват в леглото или нещо друго...? Благодаря!
- Публикувана: 17 фев. 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2007, 16:16 ч.
Страховете при 7-8-годишните
Деси, моята не е мн. страхлива, но често ме моли да спи при мен т.к. я било "страх". Явно сбърках, като няколко пъти, когато беше болна, /а и без причина/ й позволих да спи в нашата спалня. Преди това нямаше проблем да си ляга сама. Сега не я пускам в нашето легло, заспива на светната лампа, отворена врата и по възможност пусната пералня или сушилня 
иначе, чувала "странни и страшни" шумове.
иначе, чувала "странни и страшни" шумове. 
Моята щерка се страхува от тъмното и все й се привиждат сенки, но не е някакво крайно състояние - заспива на светната нощна лампа, отворена врата да ни чува(как си говорим, как мия съдове, как бръмчи сушоар ... - аз на такъв шум не мога да заспя 
).
Никога не е искала да спи при нас - най-добре си й е като е сама на широко. Като заспи не се буди (хайде да не казвам никога, но за последните години случаите се броят на пръсти).
Тъй като аз все още се страхувам когато съм сама на тъмно не исках да й придавам моите страхове, но явно съм допринесла...
За другите страхове(по-скоро притеснения) - понеже с баща й постоянно говорим, че е хубаво да е точна, да не закъснява и сега само това ни разпитва - Ще закъснеем ли?
). Никога не е искала да спи при нас - най-добре си й е като е сама на широко. Като заспи не се буди (хайде да не казвам никога, но за последните години случаите се броят на пръсти).
Тъй като аз все още се страхувам когато съм сама на тъмно не исках да й придавам моите страхове, но явно съм допринесла...
За другите страхове(по-скоро притеснения) - понеже с баща й постоянно говорим, че е хубаво да е точна, да не закъснява и сега само това ни разпитва - Ще закъснеем ли?
При нея проблема не е заспиването,заспива на тъмно,само с открехната врата,но нощем като се събуди и се започват едни одисеи,ужас.А ако се е и разсънила,в смисъл,че ако не легнеш при нея или тя при нас не заспива сама.А аз точно от това искам да я отуча.Тя е доста висока за възрастта си,не е дебела,но си е като голям човек-1.45м.,и заема доста място!!!Незнам вече какво да и обеснявам,за да я убедя да не се страхува.
Говори с нея за страховете й. Помогни й да ги назове, някои психолози съветват и за количественото им измерване по скала от 1 до 10..
Ако се страхува, че някой може да влезе вкъщи - разиграйте варианти - какво би могло да се случи, какво може да се направи ако се случи?
На тази възраст е по-лесно да се отсеят ирационалните страхове и да се "прогонят" с подходящите обяснения.
Ако се страхува, че някой може да влезе вкъщи - разиграйте варианти - какво би могло да се случи, какво може да се направи ако се случи?
На тази възраст е по-лесно да се отсеят ирационалните страхове и да се "прогонят" с подходящите обяснения.
Здравей!!!Права си че страхът не е наследствен,но пък той е поведение на нас големите,което се копира моментално от децата...Ти казваш че те е било страх като малка,и че и сега си страхлива,може би по някакъв начин все пак си го предала на дъщеря ти...Другото-тази възраст за която ти говориш-6-7годишните се води възраст на малкият пубертет-а знаеш че в пубертета психиската на човек е по лабилна,както разбирам,в живота на детето са се случили повече от една промени-местенето в стая,раждането на бебе,предполагам че става дума и за училище...Това е труден период за осмисляне,и за отстояване на своята си роля,за твоята дъщеря,и това също може да провокира поведението и,и то не задължително като истински страх,по скоро като търсене на близост...Ако проблемът наистина ти изглежда сериозен,потърси помощ при психолог,дори и за собственно успокоение...Аз съм го правила и съм много доволна... 
Дъщеря ми не е от страхливите, но и тя спеше в една стая с нас до 5-та си година (живеехме в друг апартамент). Когато се преместихме всички се страхувахме как ще мине адаптацията, защото детската стая се падаше на точно противоположния край на апартамента. Когато беше бебе не сме ползвали бебе-фон, но с преместването взехме такъв. Лампа не съм палила и нощни разходки не е имало. Обяснихме й, че всяка вечер бебе-фонът е включен и ако има нещо да ни извика. Направи два опита, по-скоро за проверка, след което всичко си дойде на мястото. Махнахме го след два месеца.
Пробвай с бебе-фон и обяснения.
Пробвай с бебе-фон и обяснения.
Ти сама, като интелигентна майка вече си усетила, че е отделена късничко от вас, едва на 5 години. Вероятно е чувствително и впечатлително дете, с развита фантазия. Ако е нещо наистина сериозно ние, родителите не бихме могли да ти помогнем, трябва ти специалист. Ако не е толкова зле положението аз самата мисля, че никак не е полезно да се връщате назад като позволявате на това наистина вече голямо дете да спи при вас. Не знам и какви детски гледа както и какви книжки чете. Да не би те да възбуждат и без това развинтената детска фантазия? Това, че вече не е сама е добро решение за сега.