За разхиЩенията да поговорим

Да си призная това със сметките тук ми е малко непонятно, защото за всичко плащаме всеки месец определена сума и накрая на годината се изравнява. Все пак съм забелязала, че ако пестя от нещо / предимно парно / веднага се отразява позитивно на сметката в края на годината. Но това е нещо свързано с дългосрочен срок.

Холандците престят страшно много от използването на колата, като я заместват с карането на колело. И от там наистина се пести много, ама който е скаран с карането на колело, като мен  ....не става.

В началото изхвърлях старата хартия, но от доства време я събирам за едно училище. Доставя ми радост след време, когато чуя, че децата са имали някакво мероприятие със събраните от старата хартия пари. 

При нас е същото както при Калинка. Плащаме дадена сума всеки месец и накрая на годината се изравнява.
Определено пестенето се отразява на сметките
Ние използваме нещата разумно и умерено.
Изгасваме лампите, когато не сме в дадената стая. Телевизора не е на станд бай непрекъснато. Може би това е пестенето, правим. Не стоим на студено, навлечени с три пуловера и говорим по телефона, с когото и колкото искаме.

Интересно,при нас не е така.
Когато подписвахме,например договора за централна газ ни казаха,"колкото пове4е консумация имате,толкова по_малка става тарифата и обратно"Дори дадоха пример,4е ако 4овек живее сам,няма сметка от централна газ,тъй като няма да изразходва кой знае колко,а Ще плаЩа пове4е от 4 4ленно семейство.
С водата е съЩото,по принцип плаЩаме по4ти еднакви суми през цялата година,но когато ни няма в къЩи и съответно няма потребление,идват двойни сметки.

Ние сме от разхищаващите. Аз обичам да ми е топло у дома, мъжът ми пък мога да обява за пристратен към ваната. Компютрите не са изключвани от месеци, единият ТВ е постоянно на стендбай, другият изключвам минавайки покрай него и не ми е под ръка дистанционното.
Миене и пране, там пък изобщо не пестя. Всичкото това, защото в общежитието плащаме определена сума, в която е включено всичко. Пределно ясно ми е, че ще има ограничения, като сменим жилището, но да се вманиача като тукашните, особено в пестенето на вода, "миейки" съдовете чрез натопване, изваждане и забърсване  няма да стане

  Ама точно като теб я мисля..
А това със съдовете ми и моя мъж понякога копира от свеки...наложи се да му пратя няколко статии ,за това колко харчи миялната като ток и вода...
 

 
това ми се струва много странно.  естествено, има разни тарифи, в които ако се вклЮ4иШ, за по_голямо коли4ество използван ток, ти намаляват на4алната цена. Аз на това му викам "предизвикателство към консумиране" и въобЩе не ми харесва. Тук не става въпрос само за едното пестене на ли4ни пари, а за опазване на околната среда, за неразхиЩаване на излиШни природни ресурси, за инвестиция за бъдеЩето на наШите деца.

Много 4увствителна тема за мен. Правя вси4ко възможно, за да разхиЩавам, колкото се може по_малко. Което не озна4ава, 4е седя в къЩи с палто, мия 4инии веднъж в седмицата и пера пак толкова. Оби4ам да съм в къЩи леко обле4ена, но сме регулирали отоплението според 4асовете, в които сме в къЩи и имаме наистина нужда от него. Определено плаЩам много по_малко, отколкото когато бяхме на централно парно и се плаЩаШе, за да е топло през деня... а в къЩи през деня няма никой. 

Купувам уреди, които пестят енергия, сложили сме навсякъде ниско консумираЩи круШки (сори, ама не знам как се казват на български ). Гледам като изляза от някоя стая да загася лампата. Не оставям на стенд бай. Около радиаторите сме сложили едни алуминиеви подплатени пар4ета, които от една страна изолират, от друга задържат и разпространяват равномерно топлината.

Не съм маниа4ка, не се лиШавам от удобства (лятото например, еър кондиШъна е постоянно вклЮ4ен  , не мога да понасям жега), но гледам в рамките на разумно и възможно да се придържам към "интелегентно" използване на вси4ко.

НеЩото, което определено разхиЩавам, е водата  , така и не се нау4их да спра дуШа, докато се сапунисвам, или 4еШмата докато си мия зъбите. Е, какво да се прави, перфектността е трудно неЩо. 

няма ли европейски zакони против такава политика???? НА теzи фирми с, псоред мен трябва да им пуснат кепениzите.

feiam,да  много то4но казано-предизвикателство към консумиране.
На мен съЩо ми е странно,как при склю4ване на договор ти обясняват как колкото пове4е изразходваш,толкова по_малки тарифи ти слагат,а в съЩото време по поЩата непрекъснато идват брошури от компанията.В тях се обяснява как да пестим газ,вода,ток.
Ние декември месец имахме гости,сега гледам фактурите за тези неЩа,4е идват два месеца по_късно.Ами много по_малки сметки,отколкото когато сме си били сами.
Аз съЩо не пестя ниЩо.Купила съм си А клас електроуреди,енергоспестяваЩи,мисля,4е е достатъ4но.
Оба4е ми се вижда супер нередно да взема да пестя като луда,за да е добре за вси4ки уж,а после да ме "санкционират".

Представа си нямам.
При нас обсъждат непрекъснато проблема с ресурсите,настояват да се пести.А в съЩото време се обаждат хора и питат как да стане това при положение,4е се пооЩрява разхиЩението.

а, нали?
това е малко като телефонните компании тук. Ако направиШ еди си колко си минути разговори, имаШ право да еди си колко си минути гратис. И хората въртят като луди, за да си спе4елят гратис минутите. Ама имаШ ли действително нужда от вси4ките тия разговори е друг въпрос.  
Промиване на мозъците... карат те да мислиШ, 4е неЩа, от които нямаШ никаква необходимост са ти жизнено важни

При нас (визирам провинцията, където живея, защото по другите също е различно) енергото си има такива тарифи, за които говори Марица.
Колкото повече ползваш за година, ти пада цената.
Просто излиза по-евтино да си на тарифата с по-голям разход.
Виж водата е безумно скъпа. За нея няма тарифа на ползване - колкото толкова.
Затова пера с дъждовна вода. Така мога да си позволя децата да къпя в голямата вана, а разхода ми даже намаля.

Марица, интересна тема. Пестенето-равно просто на по-малки сметки или част от светогледа за малко по-прост живот?

Не обичам разхищенията. По няколко причини. Едната е сигурно заучена реакция- така съм израстнала, в детството ми е нямала никакви излишества, и това е меко казано. Другата е осъзнаване, на един доста по-късен етап, не знам дали е чувство на отговорност или просто вина, но последните 5-6 години,  забелязвам как съм развила направо пуритански реакции към разхищенията, на фона на материален комфорт. Не че си плета сама пуловери или си правя собствени мебели, ала Amish,   но на колкото повече материални неща мога да се насладя, толкова по-често ми светва, как и без тях мога да съм доволно щастлива и колко от тях просто ми създават ненужен clutter в живота. Освен това ме гризе съвестта за моя carbon footprint.

Не стоя на студено, но знам, че ако всеки намали по няколко градуса парното си, сумарния ефект за carbon emissions би бил значителен, и го правя. Всеки рециклира (нали?), но освен това през няколко месеца обръщам основно шкафове, гардероби и подобни, и давам на charity или подарявам на познати всичко ненужно. (До степен на глупост понякога, например подарих и сокоизтисквачката и комбайна си (чисто нови) и сега като ми потрябва, трябваше пак да купя.) Когато правехме градината, намерихме градинар, който направи много неща с recycled материли (например дълга пейка от дървото на стар коловоз, или ограда от дървото от стар електрически стълб и подобни,  за да не се използват "новоизсечени" дървета).  Опитвам се да говоря на по-голямата ми дъщеря за някои от тези неща (засега ефектът е незабележим с просто око). Опитвам се на сравнително кратки разстояния да не ходим с кола  (често губя тази битка, но се опитвам). Не взимам вани. Правех compost в дъното на градината (преди да забележа че това  събира мишките от махалата обаче).

Има обаче неща, които разхищавам, но не знам как да променя. Например, прането винаги се суши в сушилня, но с климата тука и с две малки малачета в къщи (а, и едно голямо), друг начин няма, или поне това е извинението за пред мен. Не съм стигнала да степента на екологична осъзнатост (като някои мои познати) и да определям почивката според най-малко air miles (даже сега ще ходим до Барбадос   ). Но въпреки тези "прегрешения", трябва да си отчета, че ежедневно се старая да подхождам осведомено и просветлено, и, в границите на разумното, да избягвам разхищенията.

не е необходимо да пестя.
достатъчно е да използвам толкова, от колкото имам нужда.
като индианците съм.
сметките винаги са реални, а съвестта ми е чиста.

А пък сега в работа са направили така, че светлината в офисите да изгасва ако някакъв смотан сенсор не усети движение за 20 минути. Сенсорът е смотан, защото е до вратата (а аз не съм), и мен не ме "отчита", така че ако някой ме гледа отвън, би се зачудил, защо пред 20 мин се мятам енергично в посока на вратата и размахвам ръце към тавана.