до привържениците на естествените неща в майчинството

  • 2 537
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 506
Говоря за такива неща като естественото раждане, кърменето на поискване, привързаното родителството, минималната употреба на лекарствени продукти (вкл. ваксини) и т.н., които макар и много естествени, са все още нетрадиционни (поне в Бг). Знам, че може да се поспори върху точната дефиниция на "естествени" и "нетрадиционни", но мисля, че става ясно за какви иде реч, а и не това е целта на темата.

Та искам да попитам привържениците на такива "маймунски" концепции няколко неща:
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

При мен почти всичко е изстрадано. Тежко първо раждане доведе до интерес към наистина естествено раждане. Вероятността да трябва да отбия бебето си на 1 месец - интерес към кърменето на поискване. Здравословни проблеми на децата - интерес към нетрадиционната медицина (тук единствено имах малко предварителна подготовка благодарение на един учител по биология от гимназията). Само на концепцията за привързаното родителство не попаднах заради проблем, а покрай темите за кърменето.

Допреди да родя, нищо ми нямаше (както казват близките ми Laughing) - знаех, че раждането боли много, че се кърми докато майката има кърма (2-3 месеца най-често) под строг режим, че детето се възпитава с желязна дисциплина (никога в родителското легло, оставя се да си поплаче да му се развиват дробчетата, на годинка е готово за ясла и т.н.). Знаех наизуст имунизационния календар, вкл. всички пожелателни ваксини, които бях решила да купя.........

Повечето ми приятели, познати и роднини, знаят за възгледите ми, но май никой не е проявил по-специален интерес, нито пък аз съм била особено настойчива.

Вие сте.

# 1
  • Мнения: 1 455
Ами родих без упойка и съжалявам.Кърмех до поискване,но не виждам нещо нетрадиционно newsm78  Ваксини съм слагала и на двете деца,надявам се не съм сбъркала.За моите възгледи наистина не предизвиквам интерес,защото всяка майка си има инстинкт и решава най-доброто за нея и детето си.

# 2
  • Мнения: 5 500
Винаги съм искала да родя нормално. Страх ме е от операции и от това дали ще се събудя. Чела съм Лазарев и Диагностика на кармата, в която се казва, че не е хубаво дете да се ражда секцио, отдавна беше, трудно ще възпроизведа защо, но ако има желаещи се седна пак да чета. Пък и винаги съм искала да си чуя бебето да изплаче и да го гушна веднага след това.
С Цецо исках ужасно много да кърмя, не намирах нищо по-естествено от това. Не можах, защото не знаех много неща и се доверих сляпо на лекар. За последен път в живота ми. Казано ми беше, че не трябва да кърмя поради наличие на антитела в кърмата ми и така той няма да оздравее бързо от жълтеницата. Казано ми беше да захраня рано. Нямам думи с които да опиша колко съжалявам за това, че не знаех! Та нали за това бяха лекарите! От тогава не вярвам на лекари и на всичко, което пеят. Започнах да търся информация, срещнах се и с д-р Емилова тогава, тя ми каза, че е трябвало да кърмя, а едва наскоро при подготовката за кърменето на Макс разбрах, че много отдавна РХ-несъвместимостта не е проблем за кърменето, черно на бяло. М/у другото искаха и този път с Макс да ми скочат със същия номер, ама не мина. Изцеждах се по 7-8 пъти на ден и стоях като залепена на инкубатора и го хранех. Само по веднъж на ден сучеше от мен със система в главичката, така 9 дни. След това засука нормално, като че винаги е бил там, сега продължаваме така, почти 5 месеца само и едниствено кърма.
Към хомеопатията се обърнах преди доста години, след като традиционната медицина не помогна по мой проблем. Малко след това разбрах, че може да ми помага за много неща. И не само на мен, а и на приятеля ми тогава, сега мъжа ми. За да лекувам така децата си беше естествено продължение на нещата.
За отглеждането и възпитанието на децата се водя само от майчинския си инстинкт. Не ги оставям да плачат, гушкам ги, а сега като се роди и Макс спим на спалнята 4 в 1  Joy Joy Joy
Та извода от всичко е, че възникналите проблеми са довели до сегашния ми избор.
Да, в много отношения съм различна от нормалните  hahaha хора. Относно храненето, даването на дъвки и близалки на клечка, пляскането през ръцете, традиционната медицина, храненето с АМ. Някъде в отчетната тема бях прочела в постинга на една мама: ".....ето моето бебе заприлича на истинско бебе, вече се храни от шише!!!"   Shocked Shocked Shocked Защо хората възприемат традиционните неща като нетрадиционни и обратното??? Изобщо като се чуя от страни съм като маймуните и Назад към природата и естествения ход на нещата!
Преди говорех с хората, много отдавна спрях!
Преди се опитвах, защото знам, че това е правилния начин, вече Не! Стигнах до извода, че човек трябва здраво да си очука главата за да потърси нещо друго като вариант. Вече не се хабя, пък и от наблюденията ми стигнах до извода, че повечето хора обичат наготово снесена информация, не обичат да четат и по тази прични вярват на лекарите си, дори и след като са видели, че грешат.


# 3
  • Мнения: 7 091
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

Макар, че за ваксините сме на различно мнение, за другите неща мога да кажа.
- Определено за сформирането на възгледите ми повлияха проблеми, с които се сблъсках и съответните решения, които намерих.
- Мисля, че да.
- ПОнякога говоря, понякога не. Зависи от хората, с които съм, от ситуацията. Старая се да не натрапвам възгледите си на другите, също както не желая да ми бъдат натрапвани на мен.
-Да убеждавам - не. Ако някой прояви интерес, с удоволствие обяснявам какво, защо и как. Всеки си има право на избор как да си гледа децата. Също както аз съм намерила информация по въпросите, които са ме вълнували, така тя е достъпна за всеки, който е узрял към идеята за нещо различно от традиционното. Според мен единственият шанс е човек сам ДА РЕШИ да измине пътя. После просто може да се обърне към тези, които са минали вече от там.  Peace

# 4
  • Мнения: 3 161
И аз съм от "естествените". Нямам много време за подробен отговор, но накратко - изстраданите уроци за раждането и кърменето, които получих в родилния дом; и после, както казваш, нещата се навързаха "ръка за ръка", до голяма степен под влияние на форума и определени потребители със сходни на моите виждания...

# 5
  • Мнения: 2 040
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

Отначало като незнаех нищо - разбира се семейството (майка ми и свекърва ми, които нон стоп ми обясняваха кое е правилно и кое не)  .. като влязох във форума и ето първата изненада - неща, които ме заинтригуваха и които и до ден днешен водят до спор с тях и израза: Дете по интернет се не гледа ... да ама напълно добре си се гледаме и развиваме, а това че кръгозора ми е бил стеснен, това е било само в мой минус .. 
Нетрадиционна - не, по- скоро съм, както казват останалите, "естественна" ..
Говоря само с близки хора и приятелки за моите възгледи, ако стане въпрос за това, а само това да говоря - не, не ми и трябва ..
Не убеждавам никой с нищо, всеки си има гледна точка и това да изразя моята е само въпрос на лично мнение ..
И да, вярвам че човек трябва сам да "измине пътя" и да реши кое е добро за него и кое не ...  Peace

# 6
  • Мнения: 2 663


Та искам да попитам привържениците на такива "маймунски" концепции няколко неща:
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

Вие сте.

Родих  нормално - всичко стана много бързо и без болка, иначе си бях приготвила апарат ТЕНС за болките, но така и не го използвах!
Възгледите ми се сформираха от това, че още много преди да реша да имам деца се интересувах от здравословен начин на живот, лекуване без лекарства и т.н. за което допринесоха най-вече близките ми тогава-майка ми , баща ми, сестра ми!Това беше преди много години.Сега вече се интересувам сама и дори много често стигаме до спорове, защото нещата се променят и не винаги хората около мен са съгласни с тях, но тяхна си работа!
В много неща съм от нетрадиционните и този ми начин на мислене често ми пречи, но пък съм сигурна в обежденията си!
Споделям ги , често!
Зависи от човека срещу мен дали ще го убеждавам или не, понякога е успешно понякога не!

# 7
  • Мнения: 484
Аз исках да родя нормално, но не стана. Мъчих се 12 часа след изтичането на водите и никакво разкритие. В крайна сметка родих с операция. Но това не ме отказа от сформираното още по време на бременността мнение кое за мен и за детето ми е добро и кое не. Не успях да родя естествено, но пък кърмих бебка колкото можах повече. Нямах почти никаква кърма, но се цедях настойчиво, бях много упорита. Тя е на 5 месеца сега и още не съм я захранила. Не я оставям да плаче, гушкам я и я успокоявам, а когато през нощта е неспокойна я взимам да спи при мен. Не смятам да й "помагам" да сяда и да ходи, нито ще я слагам в проходилка. Избрала съм педиатър, който е запознат и с хомеопатията и съм много доволна.
 Не мисля, че всички тези неща ме правят "нетрадиционна". Просто това е моето усещане как да се грижа за детето си.
 - аз съм за "информирания избор" - четох много още като бременна, научих много неща и така реших как ще отглеждам дъщеря си;
 - не боравя с това понятие "нетрдиционна", в съвременния свят "трдиционното" е загубило смисъла си. Всеки решва как ще живее живота си и на какво ще научи децата си. А информация колкото искаш;
 - споделям само ако ме попитат; но пък ми се наложи доста да изговоря по въпроса, заради спорове с баби и роднини как да бъде гледано бебето;
 - не мисля, че трябва да извървиш пътя, по-скоро трябва да се интересуваш, да четеш и тогава да направиш избор. Не ми се струва много нормално за отглеждането на дете да се осланяш само на "знания" по въпроса отпреди 20-30 години.

# 8
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
- Кое допринесе най-много при сформирането на възгледите ви - семейството, случайни обстоятелства, възникнали проблеми, приятели с подобни възгледи?
- В много отношения ли сте "нетрадиционни" (т.е. вървят ли различните идеи "ръка за ръка")?
- Говорите ли често за възгледите си или споделяте само, ако изрично ви попитат?
- Опитвали ли сте по-настойчиво да убедите някого в правотата на вашите възгледи (ако да - имали ли сте успех) или обратно, вярвате, че единственият шанс е човек сам да "измине пътя"?

Предисторията: родила нормално и с много положителна нагласа за това (борих се против секциото, което ми се "полагаше" със зъби и нокти и успях); кърмя успешно въпреки доста трудните неща, с които се сблъсках първите месеци; ползвам хомеопатия (но ваксини слагам); винаги се старая да имам тесен контакт с дъщеря си, без да я третирам като част от мен, без това да ме притеснява, че ще я разглезя или кой знае какво...; до 2 години спяхме в едно легло с нея, сега също понякога спя с нея с огромно удоволствие.

По същество:
- чак "изстрадано" не бих го нарекла...имам малко по-различно отношение към нещата по принцип, не съм склонна към драматизиране и преиграване на чувствата, поради което малко по-рационално приемам и такива емоционални неща. Исках да родя нормално - просто направих всичко по силите си, за да го постигна и успях; имах много позитивно и вълнуващо раждане, в което почти всичко протече точно както го исках. Смятах да кърмя - леко напук на лекарката правих точно това, защото просто е естественото нещо, което да се прави.
Просто такава е настройката ми за гледане на деца - по-естествена, по-близка до натуралните неща, които идват отвътре и по инстинкт. Чета книги по разни въпроси за отглеждане и възпитание с интерес, но ако не 'звучи' вярно с вътрешната ми нагласа - няма да го направя.

- В много... не знам. Освен отглеждане на деца и отношение към света по принцип има ли друго  Grinning А и не знам доколко това "нетрадиционно" е такова капитално различие и дали всъщност на някой му прави впечатление, че мислим различно и правим нещата не по един и същи начин.

- Да, говоря често поради естеството на 'извънкласната' работа, която върша; надявам се силно да не натрапвам възгледите си, защото отдавна научих, че няма единствен правилен начин - правилни начини има много, моят е само един от всичките и не задължително най-добрият. С охота обяснявам как мисля, но ако видя, че за отсрещния не е интересно или много драматично ни се разминават възгледите - сменям темата, защото това е ненужно - ще е същото, ако на мен ми начукват канчето кое е 'вярно' и кое - не...

- Опитвала съм настойчиво дотолкова, доколкото ми се е налагало/искало да докажа гледната си точка (в дискусия, примерно). Старая се даже и тогава да не налагам моя възглед - както казах, няма единствен правилен начин. Общо взето се ползвам с успех. Не вярвам, че единственият начин е 'да се измине пътя' - слава Богу, много хора са достатъчно 'отворени' за идеи и не държат непременно да ги научат по неприятния начин. За много хора е достатъчно казаното от друг/прочетеното да зазвъни на същата честота, на каквато са вътрешно настроени самите те (независимо осъзнато или не), за да им се стори логично и 'правилно'.

# 9
  • Мнения: 3 506
Всъщност и аз нямах предвид чувства, използвайки "изстрадано". По-скоро дали сме се сблъскали с проблем и тогава сме тръгнали да търсим решения, или по някакъв друг начин сме стигнали до възгледите си (както явно е в твоя случай). Ето за раждането например - аз също (за тогавашните си познания) направих всичко по силите си да родя нормално, но явно това всичко съвсем не е било достатъчно. Направих всичко по силите си да кърмя "нормално" - бях чела Спок и още една книжка, бях говорила с двама - трима лекари, възгледите им се разминаваха единствено по това дали нощното кърмене се маха като бебето стане 3 кг или 3,5 кг...

Всъщност освен от любопитство, темата ми е провокирана от факта, че моя близка в момента е бременна и се чудя докъде да се "разпростирам" с убеждаването. При мен и при повечето ми познати нещата са малко или много "изстрадани" (ми не се сещам по-подходяща дума, какво да направя  Simple Smile) , но постинги като тези на Бу, на Констанс, на Ирена, ми дават все пак надежда, че не е безсмислено да опитвам.

Благодаря на всички за споделеното и ще ми е интересно да прочета още мнения  Simple Smile

# 10
  • България
  • Мнения: 3 617
Здравей,
много се радвам, че си пуснала темата. Ще я следя с интерес. Предстои ми раждане. И аз също искам всичко да стане по  естествен път и смятам, че природата си знае работа.

# 11
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Аз исках да родя нормално, но не стана. Мъчих се 12 часа след изтичането на водите и никакво разкритие. В крайна сметка родих с операция. Но това не ме отказа от сформираното още по време на бременността мнение кое за мен и за детето ми е добро и кое не. Не успях да родя естествено, но пък кърмих бебка колкото можах повече. Нямах почти никаква кърма, но се цедях настойчиво, бях много упорита. Тя е на 5 месеца сега и още не съм я захранила. Не я оставям да плаче, гушкам я и я успокоявам, а когато през нощта е неспокойна я взимам да спи при мен. Не смятам да й "помагам" да сяда и да ходи, нито ще я слагам в проходилка. Избрала съм педиатър, който е запознат и с хомеопатията и съм много доволна.
 Не мисля, че всички тези неща ме правят "нетрадиционна". Просто това е моето усещане как да се грижа за детето си.
 - аз съм за "информирания избор" - четох много още като бременна, научих много неща и така реших как ще отглеждам дъщеря си;
 - не боравя с това понятие "нетрдиционна", в съвременния свят "трдиционното" е загубило смисъла си. Всеки решва как ще живее живота си и на какво ще научи децата си. А информация колкото искаш;
 - споделям само ако ме попитат; но пък ми се наложи доста да изговоря по въпроса, заради спорове с баби и роднини как да бъде гледано бебето;
 - не мисля, че трябва да извървиш пътя, по-скоро трябва да се интересуваш, да четеш и тогава да направиш избор. Не ми се струва много нормално за отглеждането на дете да се осланяш само на "знания" по въпроса отпреди 20-30 години.
Напълно подкрепям + благодарности на форума и педиатърката ми. Кърмя вече година почти въпреки възмущението на майка ми...

# 12
  • Мнения: 7 414
Здравей,
много се радвам, че си пуснала темата. Ще я следя с интерес. Предстои ми раждане. И аз също искам всичко да стане по  естествен път и смятам, че природата си знае работа.
    Подкрепям твоето решение "всичко да стане естествено".
    Родих съвсем скоро.Директно казах на моята лекарка,че искам абсолютно естествено раждане,тя се опъна в началото,но после каза:"ДА!НЕ ПРЕЧЕТЕ НА ЖЕНАТА ДА РАЖДА!"
За съжаление не мога да се похваля,че родих 100% естествено(наложи се в последен момент да ме сложат на система с  окситицин,губеха се тонове на бебето и трябваше да се ускори доста забавеното ми раждане),но поне избегнах упойка и епизиотомия."Благодарение" на по-дългите ми мъки родилните пътища са успели да се отворят и почти нямах разкъсвания,само една малка цепнатинка.
     Да,имах дълго раждане,но пък,след това бях свежа като краставичка в сравнение с други родилки,ползвали  екстри на модерното(безболезненото) раждане.
     
   

# 13
  • Мнения: 81
Честно казано при първата ми бременност нямах нито проблеми, нито пък наскоро раждали или бременни приятелки, с които да говоря по принцип за бременността и раждането, затова сега разбирам какъв късмет с имала с лекаря при който раждах - когато се уговаряхме да раждам при него, той каза че е привърженик на естественото раждане и естествените неща - препоръча ми например да не ползвам памперси, а памучни пеленки - е, да ама аз едва преди една седмица прочетох тук във форума за естествена бебешка хигиена и разбрах какво е имал предвид човека  Embarassed
След това попаднах на педиатърка, при която всичко си беше по учебник - по часове, месеци и т.н. и се върнах в лоното на традиционното.
Сега смятам да чета повече.

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Предполагам, че и аз влизам в тази група.  Laughing
Аз съм родена по естествен начин, кърмена, гледана от майка си на чисто място, с чисти продукти, която не готвеше традиционна българска манджа (пържено, запръжки и яхния) и не съм боледувала. Предполагам, че това ми е повлияло най-много. И до ден днешен взимам лекарство (каквото и да е) само в краен случай.
Предпочетох естествено раждане, второто също ще бъде такова (ако всичко е наред, разбира се).  Категорично съм "за" кърменето.
От няколко години насам естественото взе, че стана модно и според мен се прекалява. Затова не следвам сляпо всяко появило се течение, а внимателно премислям нещата и най-вече се осланям на инстинктите си.
Например, много подозрително ми е т.нар. привързано родителство. Това за мен е другата крайност на доскоро смятаното за правилно да си дадеш детето за отглеждане на няколко месеца. В отглеждането и възпитанието на децата се стремя да налучкам "златната среда".

Общи условия

Активация на акаунт