Не съм сигурна дали постъпвам правилно

  • 671
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 665
 Въпросът ми е до майките на по-големи дечица.
 Говорили ли сте с тях за смъртта? В смисъл, обяснявате разумно или отменяте разговора за неопределн период от време?
 Почина много близък до сърцата на мен и на малката човек и не се гордея, но и спестих истината. Детето обаче не спира да пита и вариантите ми се изчерпаха. Отначало мълчах, после давах заобиколни отговори. От няколко дни упорствам, че жената е в санаториум Rolling Eyes Но на въпросите " Къде, в кой град, там има ли телефон да и се обадя ? " и т.н нещо взех да се изчерпвам откъм отговори. Днес при поредния разговор бях ттвърдо решена да и кажа истината. Обясних, че е отишла във Вечния град, който се намира много далеч и няма как да стигнем до там. Казах на малката, че ако иска да сподели нещо на баба ни е нужно просто да затвори очи и да я повика...Разплака се хлапето, стана ми ясно, че е разбрала истината, но уви...Точно след 10 минути имаше отново въпрос " Ама тя ще се върне, нали?!" Такива ми ти работи...Не е май много честно от моя страна, но пустия му майчински инстинкт за съхранение не би дава да изрека " Умря ". А то детето така дори и подсъзнателно да го знае, струва ми се че очаква вербално и категорично потвърждение от моя страна...нещо, което аз не правя Confused Как да постъпя?

# 1
  • Мнения: 1 866
Мисля, че трябва да обясниш на детето. Смъртта не бива да бъде табу. Тя не бива да бъде представяна като нещо толкова ужасно, а просто като част от живота. Спомням си една предна твоя тема свързана с тази. Съжалявам, че не ти отговорих тогава. Написах си постинга и го изтрих, защото не исках да споделям лични неща. И сега не ми се иска, само бих ти казала да не се стряскаш да кажеш истината, защото колкото повече я криеш, толкова по-страшна ще изглежда тя в очите на детето, което така или иначе вече се досеща. Моите искрени съболезнования за загубата ти!

# 2
  • Мнения: 2 353
  Много трудна тема Sad И аз мисля, че е по-добре да й кажеш. Ще й стане мъчно, разбира се, но не можеш да го криеш вечно. Децата усещат повече, отколкото казват, като не получава потвърждание от теб, според мен ще се чувства по-неспокойна. Пожелавам ти този тежък момент да отмине по-бързо!

# 3
  • Мнения: 5 468
Не знам, колко е годишна дъщеря ти. Моята племенница е на 6 години и след смъртта на баба й (моята майка), сестра ми, й е казала, че баба е починала и е отишла на небето. Тя поплакала 1-2 дни и после нищо й нямаше. Децата бързо изживяват тези неща. Нямат време за мъки и скърби. Животът е пред тях и не им е до такива мъчения...

Аз бях в 6 клас, когато едната ми баба почина. Мъчно ми беше за нея може би 20 дена. Все си я представях, как ли изглежда сега, какво ли чувства и т.н. После ми мина, защото дойде време за влюбване...
Сега вече е друго. Мъката ми стои в сърцето и никой, и нищо не може да я заличи. Каквото и да правя, мисля за загубата, за липсващия човек и за спомените. Дори когато се смея, в следващия миг ми става мъчно, че съм го направила. А вечер като си легна... всичко ми е пред очите.

Кажи на детето и това е. Няма да изпита такова страдание, каквото мислиш, че ще му причиниш с вестта.
 

# 4
  • Мнения: 1 220
Касиди, ти най-добре си познаваш детето и въобще детската психика е сложно нещо,  ако  дъщеря ти е била много привързана към този човек, аз на твое място бих се посъветвала с психолог как да и съобщя.
 Hug

# 5
  • Мнения: 5 877
Аз съм й казала.
Още миналата година, когато почина баба ми. Детето беше на 3.
По един или друг повод е разпитала какво става нататък. Е, не е травмирана.
Една много симпатична френска психоложка предлагаше формулата "Умираме, защото живеем". Опитах се да й обясня нещо такова. Не знам колко разбра. Обясних й също, че баба ми е при нас всеки път, когато си спомним за нея, например когато правим бухти в неделя, защото тя ги правеше много често. И че децата са част от родителите си, следователно част от баба й е жива в нас.
Някакви такива неща обяснявах, мисля, че ги прие добре.

# 6
  • Мнения: 7 831
ЕТО хубава тема за смъртта.

# 7
  • Мнения: 2 757
Не съм се сблъсквала с този проблем, но съм сигурна, че ще кажа истината по стандартния бабешки начин - че въпросния човек е отишъл на небето.  Peace

# 8
  • Мнения: 4 665
 Може би и аз съм прекалено чувствителна по темата и това ми пречи да бъда до край честна с детето. Тя определено разбра,че е починала...просто сякаш иска да го чуе от мен. Сутринта стана и я гледам навряла се в един ъгъл, взела снимката на баба и и говори нещо. Поразпитах, отговори че я питала дали ще се върне, а тя и казала : " Естествено,че ще се върна " Confused

# 9
  • Мнения: 1 446
Бях в трети клас когато прабаба ми почина аз , сестра ми и братовчедите ми присъствахме на погребението. Нищо не ни беше спестено.
В седми клас татко ми почина почти пред очите ми и не бях подготвена много страдах с години.
Мисле , че най - правилния начин да й кажеш истината както до някъде си го направила , без увъртания.

# 10
  • Мнения: 2 700
Твърдо съм ЗА казване и обясняване, още повече ако детето пита. Дъщеря ми се е сблъскала дотук два пъти със смъртта. Първият път беше, когато почина морското ни свинче (тя беше на 5 г.), а вторият път - баща ми. Не съм пестила обяснения, не съм крила емоции. Обяснявала съм всичко 1 към 1. Не я заведох, обаче, на погребението. Че баща ми й липсва съм сигурна, защото от време на време ми говори за него, но понятието  "смърт" не я плаши - тя знае, че тя е част от живота.

Общи условия

Активация на акаунт