Говорили ли сте с тях за смъртта? В смисъл, обяснявате разумно или отменяте разговора за неопределн период от време?
Почина много близък до сърцата на мен и на малката човек и не се гордея, но и спестих истината. Детето обаче не спира да пита и вариантите ми се изчерпаха. Отначало мълчах, после давах заобиколни отговори. От няколко дни упорствам, че жената е в санаториум Но на въпросите " Къде, в кой град, там има ли телефон да и се обадя ? " и т.н нещо взех да се изчерпвам откъм отговори. Днес при поредния разговор бях ттвърдо решена да и кажа истината. Обясних, че е отишла във Вечния град, който се намира много далеч и няма как да стигнем до там. Казах на малката, че ако иска да сподели нещо на баба ни е нужно просто да затвори очи и да я повика...Разплака се хлапето, стана ми ясно, че е разбрала истината, но уви...Точно след 10 минути имаше отново въпрос " Ама тя ще се върне, нали?!" Такива ми ти работи...Не е май много честно от моя страна, но пустия му майчински инстинкт за съхранение не би дава да изрека " Умря ". А то детето така дори и подсъзнателно да го знае, струва ми се че очаква вербално и категорично потвърждение от моя страна...нещо, което аз не правя Как да постъпя?