Как мислите?

Прилича на разстройство от аутистичния спектър. Моето дете е с ДЦП(детска церебрална парализа), но изключвайки  физическите проблеми, картинката е абсолютно същата. Много е трудно, ако е това, включително преодоляването на стреса от страна на родителите. Диагнозата може би трябва да постави детски психиатър.
Притеснително е за говора, защото в тези случаи той доста изостава.

Не знам!На 2 г. и 5 м. не ми се вижда много малко,за да не говори. Като слушам децата в яслата,всички говорят на тая възраст.Моята казва вече стихчета и разказва кратки приказки.Но аз не съм специалист все пак.

margi_vr е права, че в този случай първо се проверява слуха. Иначе при тези разстройства е характерно, че не се обръщат при повикване, не изпълняват поръчки, хората около тях като че ли не съществуват.

naidenowa, тук са изказани предположения. Могат да се дадат насоки, идеи, координати на специалисти. Но все пак, ние не сме лекари.....и не познаваме детето. Не бързай да се плашиш. Просто родителите трябва да подходят с нужната доза сериозност и да се консултират със специалисти. Ако се окаже, че няма нищо сериозно, прегледите няма да навредят, а и близките ще се успокоят.   

  А иначе, след "Всяко дете се развива различно!", най-любимите ми обяснения са....мързи го, инати се, лигави се. 

Детето има нужда от детски психолог и логопед - фактът, че на 2 год и 5 мес. не употребява смислени думи, вече означава, че има нужда от специалист.
А какво е точно - това бъркат дори и професорите, много е сложно и всяко дете е много индивидуално.
Негледането в очи, еднообразните игри и забавянето в говора наистина са признаци на аутизъм, но в случая не диагнозата е спешна - по-важно е да се работи с детето и близките да получат съвети как да се работи с него.
И моето детенце не говори, първоначално го отдавахме на много трудната му първа година и операцията, която му правиха, сега вече е ясно, че би могъл да говори, но има нещо психическо, което не е наред. Той гледа в очите, но не винаги и не всички, обича да върти разни неща. Не съм го водила на психиатър, защото се уморих от доктори, и защото има или няма диагноза на хартия, това не променя нещата... но с него работи логопед и ходи на специална забавачка, има си начини тези деца да се научат на много работи, ама си трябва специалист.
Опитай деликатно да намекнеш на майката да го заведе на логопед, за да подпомогне говоренето, и остави там да й обяснят нещата.
Много хора смятат лекарите за неоспорим авторитет, но личните лекари често пропускат важни неща, а и се убедих, че те гледат прекалено материално на нещата - а, нервен бил - сиропче за успокояване, а, не проговарял - сиропче за мозъка... Ама сиропчето го правело по-нервно - ами дай друго сиропче да изписваме.... Не се оправят тези неща с лекарства, а си трябва сериозно занимание с детето. Освен това логопедите и психолозите ще им помогнат да се разбират по-добре с детето си, за да се избегнат тези неща с агресивните изблици. Моят син става агресивен, когато не го разбират, и започва да си удря сам шамари или да се тръшка на пода. Но ако получи разбиране, е най-милото и лъчезарно дете. Убедена съм, че и с това дете ще настъпи промяна, просто родителите имат нужда от помощ.
Тук във форума пишат няколко специалисти, които имат опит с такива деца, огледайте се по темите за логопеди, и в темата за аутистичния спектър имаше списъци на подходящите хора.

Здравейте на всички.Изключително много ви благодаря за съветите и мненията които сте изказали.Аз се поразрових из стари теми по въпроса и открих още един признак,това,че той заспива адски трудно дори и много да му се спи не притваря очи.Голяма борба е с приспиването...Аз днеска излизх с тях и мислех да й намекна по въпроса,в смисъл да й кажа "абе аз вчера какво прочетох..."и тактично да и обясня,но тя дойде заедно съсъ съпруга си.И понеже и преди ви писах,че детето е много привързано към майката,сега са решили то да прекарва повече време само с таткото.Като упорито мислят,че това е главната причина за поведението на детето!Незная съгурно ще ми се расърдят,като им кажа нещо подобно,но аз ще търся удобен момент да говоря с майката пък да става каквото ще!Аз искрено се притеснявам и мисля,че вече трябва да отидат.Само искам да ви попитам още едно нещо.Как оспява логопедът да работи с детето,когато то дори не го поглежда?Още веднъж искам да ви кажа,че много ви благодаря.

От кой град сте? Логопед трудно се наема да работи с такова дете,  още повече на тази възраст. С моето дете на три години пробвах с двама, които се отказаха.(е, изтъкнаха ми някакви други причини) Тя и играта е една играаа...Пловдив е голям град, но не знам някой да се занимава по подходящия начин с такива деца, карат си я както с всички.  Можеш да кажеш на приятелката си, че си чела някъде, че с такива деца трябва да се работи, пък дано логопеда й разясни за какъв проблем става дума. Иначе рискуваш да си развалите приятелството, а гаранция, че ще ти повярва, няма.