Все повече мисля...

  • 1 075
  • 7
  •   1
Отговори
От много, много години съм с един мъж. Живеем заедно от три, семейство сме, имаме си детенце. Идеална връзка, идеален брак. Погледнато отстрани. Все по-често обаче на мен не ми изглежда такъв. Все по-често откривам качества в съпруга ми, които не харесвам. Много от качествата, които съм мислела, че притежава - просто се изгубиха или никога не ги е имало. Губи ми се и още нещо, което не знам как да опиша. Лошото е, че ми се струва, че това е именно любовта по между ни. Нещото, което ме провокира да потърся вашето странично мнение, е и фактът, че все повече той започва да прилича на майка си, която ненавиждам, заради липсата на елементарна човечност. За капак ще кажа, че започнах да изпиквам влечение към друг мъж. Но той няма значение - въпросът е защо го позволих? Много съм объркана, постът ми също. Вие какво друго виждате в него - освен една объркана жена...?

# 1
  • Мнения: 2 220
Мисля, че си си увлякла заради нещо, което ти липсва в семейството... И тази липса те е накарала да харесаш друг мъж - т.е. не заради него самия, а защото нещо куца в емоционалния ти живот. Това, че съпруга ти се е променил е напълно нормално, мисля, че ти също не може да си останала същата, просто това е естествения ритъм на живота... Най-добото решение, след като си осънала проблема е да се постараеш да го поправиш. Да говориш със съпруга ти, да върнеш малките ритуали от началото на връзката, които са ви носили радост... Да се хвърлиш при друг е най-лесното. Първо трябва да си 100% сигурна, че нещата в брака ти са непоправими. От това, което пишеш, за мен остава впечатлението, че мъжа ти дори не подозира за всичко това... Позволи му, а също и на себе си, да си върнете хармонията!

# 2
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мислителка,
според мен ти е минала фазата на влюбването, свалила си розовите очила и сега виждаш нещата такива, каквито са.  Wink
Естествено, че всеки човек се променя и естествено е детето да прилича или да заприличва на родителите си. Ти не би ли искала твоето дете да прилича на теб или на мъж ти?

Така, че или свиквай с реалността или търсете алтернативи в поведението си и 2-мата.
Късмет  Peace

# 3
  • Мнения: 1 418
Мислителка,
според мен ти е минала фазата на влюбването, свалила си розовите очила и сега виждаш нещата такива, каквито са.  Wink
Естествено, че всеки човек се променя и естествено е детето да прилича или да заприличва на родителите си. Ти не би ли искала твоето дете да прилича на теб или на мъж ти?

Така, че или свиквай с реалността или търсете алтернативи в поведението си и 2-мата.
Късмет  Peace
newsm10Много точно.Трябва и двамата да сте толерантни един към друг и нещата ще станат от самосебе си.

# 4
  • Мнения: 2 498
Точно хлътването по друг те кара да гледаш на мъжа си по друг начин.....
Убедена съм, че ако този другия не съществуваше всичко щеше да ти изглежда както преди.....казвам го от опит.....
А ако си заслужава хвърляй се напред -така направих и аз и за миг не съжалявам и сега имам напълно щастливо семейство и още едно прекрасно дете.....

# 5
  • София
  • Мнения: 7 097
Вие какво друго виждате в него - освен една объркана жена...?

Виждам нещата от живота...

# 6
  • Мнения: 7 723
Мислителка, хубаво си помисли  Thinking

# 7
Благодаря ви!
Изключвам възможността за етапа на влюбването. Ние много отдавна сме го минали, в смисъл, че доста над 3 години сме заедно. Просто от 3 живеем под един покрив. Само че през тези много години ние не се виждахме като нормалните хора, а на разни периоди и за доста кратко време на ден, примерно за около два, три часа. Струва ми се, че съм изтървала основни неща, поради липса на по-дълготраен контакт. През тези три години минахме през разни кризи, но в началото те не касаеха нашите отношения, а тези между мен и свекърва ми. Лошото е, че когато се отделихме, нещата се нормализираха само за определен период. Ние, или по-точно аз, говоря страшно много за отношенията ни, винаги коагто усетя нещо нередно. В един такъв разговор през лятото той ми каза, че уважението му към мен, заради всичко което съм постигнала и силата, с която съм го преодоляла, надвишава любовта му. Тогава разбрах някои свои грешки и струва ми се, ги поправих. Имам и топлината, и желанието му, но нещо ми липсва. А относно "другият" - той наистина е само следствие. Гадното е, че винаги съм имала нужда от "друг"/ не говоря физически, а дори само като мисъл/, за да оцелея в тази връзка. След сватбата мислех нещата да се променят, но ето, че отново дойде този момент.... и на мен ми тежи, тъй като осъзнавам, че не "другият" е проблема, а "моят", или пък аз....

Общи условия

Активация на акаунт