Детето ми иска все да е първо!!!

  • 2 242
  • 31
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 058
Има ли и други майки с подобни проблеми? Големия ми син иска постоянно и във всичко да е пръв - дори не си яде в училище храната - само и само пръв да стигне в класната стая!
Не знам как да реагирам, какво да му кажа и как да процедирам!
Моля помогнете или споделете вашия опит.

# 1
  • София
  • Мнения: 3 610
Да не би случайно да е Лъв smile3532Ако е-това не се "лекува".Моя големия е така и не приема да го победиш по никакъв начин.А най-лошото е,че и малкия е лъв и незнам какво ще ги правя

# 2
  • Мнения: 7 723
Моята дъщеря е "близнаци" и е със същата диагноза. Thinking

# 3
  • София
  • Мнения: 2 079
Ей, Mimi75, на кого ли се е метнало толкова амбициозно твойто синче?  newsm78 Joy
(Това в рамките на шегата!  bouquet  )

Обяснявай и му говори непрекъснато и непрестанно, че не може винаги да е все пръв във всичко, че все ще се намери някой, който в някое отношение ще го изпревари ....
Покажи му гениални деца в интернет, давай му задачи, които не може да изпълни както трябва, пусни го да се надбягва с познато дете (ама избери такова, което ще го надбяга наистина, за да разбере, че има и по- от него, а и той го познава). С други думи покажи му, че може и да е пръв на накои места, но не винаги.  Naughty

# 4
  • Мнения: 4 629
Племеницата ми е на 5 години и тя все иска във всичко да е първа. Аз това не го намирам за нещо лошо. Амбицията е хубаво нещо още повече, когато правиш нещо, за да я постигнеш. Друг е въпроса, че не може винаги и във всичко да си първи и на това според мен животът учи

# 5
  • Мнения: 3 740
Опитай се да му обърнеш внимание върху това, че е приятно да прави нещата, независимо дали е пръв. Просто самото правене е приятно. Избягвай да го сравняваш с други деца - както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Говори му, че хората са различни, едни са добри в едно, други в друго, но всеки е важен и ценен.
Състезателната нагласа има и добри страни, но в хипертрофила форма може да отрови живота на човека, а и на близките му. Няма да забравя моя близка, която нахъсваше детето си за първи клас: "И всичките шестици ще са за тебе! За другите деца няма да останат!" Какъв е смисълът на това? Шестиците са някакъв лимитиран ресурс, до който се докопват само някои? Или за щастието е много важно другите да са по-зле от нас?

# 6
  • Мнения: 14 899
)


Покажи му гениални деца в интернет, давай му задачи, които не може да изпълни както трябва, пусни го да се надбягва с познато дете (ама избери такова, което ще го надбяга наистина, за да разбере, че има и по- от него, а и той го познава). С други думи покажи му, че може и да е пръв на накои места, но не винаги.  Naughty

Това е нож с две остриета - може да убиеш амбициите му завинаги или да го амбицираш още повече. Имам в къщи такова човече. Това, което се опитвам да направя е да проумее, че има неща, за които е без значение дали си първи или последен, но има и такива, за които си заслужава усилията. Много е трудно да го обясниш на дете .

# 7
  • Мнения: 2 270
няма нищо лошо в това да иска да е все първо,ако успееш да го научиш и как да губи/защото това рано или късно ще го сполети и той трябва да е подготвен за това,а не да страда/
Дъщеря ми беше така,но постепенно /може би след като се роди братчето и/започна да приема по спокойно Факта,че има деца ,които са по добри в някой неща от нея.Винаги съм я надъхвала,когато знам,че наистина може да бъде първа .Там където неможе или не е нужно съм и казвала -защо не може или защо не е нужно да е първа

# 8
  • Мнения: 1 073
И при мен големият ми син, който е козирог, го има също този проблем. Иска във всичко да е първи, в у-ще с най -много шестици, в ските, във футбола, в шаха, в английския и т.н. /дори в игрите на компа/. Просто не знам как да се оправям с него. Много е амбициозен. Постоянно му говоря, че не е толкова важно да си пръв във всичко, а да имаш знания и да са ти верни задачите по математика, например, а не от бързане да не внимаваш.
Ще следя темата с интерес, защото ни засяга също.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 421
 Щерката ми е така - иска да е първа, да е най-добра, да е победител. Да не говорим колко обича да командори.
 Няма нищо лошо в амбицията, но постоянно й говоря, че хората са различни и едни са най-добри в едно, други в друго.
 За това в което е добра я подкрепям и надъхвам, защото знам, че може, но там където не може да се справи толкова добре й обяснявам - трябва да се научи и да губи и да знае, че има по-добри от нея. Все още трудно приема загубите.

# 10
  • София
  • Мнения: 11 658
Щерката ми е така - иска да е първа, да е най-добра, да е победител. 
Същото се отнася и синът ми,който е стрелец.Не мисля,че има нещо общо със зодиите, по-скоро характер.
Опитвам се да го науча,че човек може и да губи,не само да печели,ама пусто не ще да го проеме.

# 11
  • Мнения: 823
И моят син(големия) е същия,винаги иска да е победител.Когато усети,че няма да е победител се отказва и не продължава.Зодия Лъв е. Обяснявам,че не може винаги той да е първи. И аз съм зодия Лъв и донякъде ми е ясно какво усеща и мисли Crazy

# 12
  • Мнения: 2 700
Дотук изредихте зодиака - явно не е въпрос на зодия, а на дете, даже бих казала в известна степен и на инат.
И дъщеря ми (още един глас за козирога  Wink)има все още такива уклони. Казвам уклони, защото навремето беше наистина крайна, но постепенно се научи, че може и да се губи. Рецепта нямам, но мога да кажа какво сме правили ние - първо играехме семейни игри, в които абсолютно тенденциозно не й се давахме. Имаше естествено сцени, но разбра, че след всяка сцена играта приключва, което не е в нейн интерес.  Второ - обяснявали сме, както беше казано по-горе, че не всички хора могат всичко и сме давали множество примери, включително и с нас самите. И трето, което не знам дали е най-правилния подход, но към момента това съм счела за подходящо - ако бърка в нещо не съм й спестявала критики. Като малка я стимулирах за всичко и все й обяснявах, че е най- най-. В последствие, тъй като беше свикнала да получава само похвали, приемаше критиките много тежко. Към днешна дата не казвам, че ги приема радушно, но вече го няма това тръшкане и обиждане, което беше навремето.

# 13
  • Мнения: 275
И моят син иска да е пръв във всичко(то кой ли не иска), но аз мисля, че успях да му покажа , че не винаги е така като започнахме да играем на не се сърди човече.Така след няколко загуби опирайки се на играта  му обясних, че това е живота-като зарчето-един път става друг път не .Има и по-добри или не всичко зависи от теб-ако се търкулне зара в полза на другия ти не бива да се отказваш-правиш всичко по силите си, но приемаш и поражението.В живота е така както в играта.
И постепенно той престана да се цупи, дори ми казва , че се радва когато аз го побеждавам защото утре пак ще играем и тогава може би той ще е по-добрия.
Това го правя и в други игри и когато коментираме , че някое дете се е похвалило, че има нещо което той няма и т.н. във всяка ситуация, която ни попадне се учим че нищо не се дава даром, че не може да сме първи във всичко и че това, което правим трябва да е добре обмислено и качествено свършено независимо колко бързо.

Последна редакция: пт, 26 яну 2007, 16:45 от haley_2007

# 14
  • Мнения: 275
със соларис явно сме писали поедно и също време за това ми даде че докато пиша е публикувано мнение.

Общи условия

Активация на акаунт