бракът - в крайна сметка чувствате ли се прецакани?

Не, не се чувствам никак прецакана. Винаги съм изпитвала ужас от идеята да бъда слугиня на мъжа си и затова си намерих такъв, с който няма начин да стана такава. Тук е мястото да благодаря на свекърва си задето е възпитала синовете си в уважение към жената и в трудолюбие. Иначе мисля, че нещата в брака никога не са идеални, важното е очакванията ни да не се разминат ужасно много с действителността. При нас мога да кажа, че няма никакви изненади засега. Може би това се дължи на факта, че се оженихме след 6-годишно съжителство, така че бракът всъщност нищо не промени. Критичният момент можеше да бъде раждането на първото ни дете, но щом за 3 години вече и второ направихме, значи няма проблем. 

Според мен прецакването или по-точно лошите изненади по-често се случва при двойки, които заживяват заедно чак след като сключат брак. Това комбинирано със скорошно раждане на дете усложнява нещата.

Не. Виновни сме и двамата. Аз съм виновна, че допуснах да се чувствам като слугиня (силно казано, но домакинството лежи основно на мен). Така съм го свикнала... В началото жените искаме да направим добро впечетление, искаме да се покажем, че можем да приготвяме вкусно ядене, сервираме и отсервираме, гладим му дрехите, прибираме ги в гардероба... въобще грижим се за комфорта му. Докато Той започне да приема това положение за даденост. И ако нещо не е както трябва- не сме си свършили работата.
Та отговорът ми е да- щях да съм с него (понеже нямаме подпис), но нямаше да допусна да мисли, че съм длъжна да го гледам едва ли не като децата.
Колкото до финансовата независимост- извоювах си я. Спокойно мога да му тегля шута и да гледам сама децата. Той го знае и малко или много се съобразява, защото при евентуална раздяла той губи повече от мен.

Така си е.

Много точно казано. Абсолютно съм съгласна.

    Не ,не се чувствам прецакана.Може би защото и аз като Lala  си намерих съпруг,който умее да върши домакинска работа,да помага и да уважава човека до себе си .Благодарение на свекърва ми, която ги е научила /него и брат му/на това.
Иначе животът ми не се е променил особенно много като преди брака.Изключвам разбира се повечето отговорности покрай детето.

Напротив, чувствам се късметлийка.
Както той може да простре прането, да сложи масата, да сготви и т.н., така и аз мога да сменя крушката, ако се наложи.  Почти взаимозаменяеми сме. 

Наистина, зависи как го свикнеш от самото начало.
Важно е и съвместното съжителство преди сключването на брак, или пък преди решението да се създаде дете.

Не се чувствам прецакана. Изобщо неможе да се каже, че съм се превърнала в слугиня.  Мисля, че двамата си разпределяме задълженията. Аз се занимавам повече с детето, но това не ми тежи.

Не се чувствам прецакана.
Понякога ми тежи работата- тази, която работя от 8 до 6, тази, с която правя крачките в кариерата напред вечер четейки, това че за да пиеш вода трябва да си я налееш и че щом искаш да са ти изгладени дрехите трябва да си ги изгладиш. Тежи ми и това че остарявам ( макар че съм млада:) ) и т.н. и т.н. Само дето повечето от тези неща не са свързани с това че съм омъжена.
Домакинската и всяка друга работа сме си я разпределили. Не винаги по равно, но това е защото нямаме кантар:)
Според мен всичко може да бъде поделено, ако го споделим. Вярно, понякога става с цената на нерви и сблъсъци, но все пак затова сме се  оженили- не само за купона, а и за работата и задълженията.

С това по скоро не съм съгласна. Не ми се пишат аргументи, казвала съмг и други пъти.

Не се чувствам прецакана. Но е минала само година и няколко месеца, плюс това още не живеем заедно 
Той май се чувства по-прецакан, честно казано, но за това аз съм по-виновна. Не показвам емоции, не споделям и той се дразни от това. А ако сега в това положение го допусна дотолкова,че да споделям, как после е издържам по 2 седмици без него, а?! Като се съберем, всичко ще се оправи

И каква връзка има брака с цялата история? 
Рутината е нещо нормално при продължителна връзка - дали има брак или не - няма значение.
Това дали жената става слугиня - зависи от нея и от мъжа. А мъжа вие си го избирате. Това дали става финансово зависима - пак зависи и от двамата. Може да стане, може да е стане.
Аз също смятам че е по-добре хората да поживеят известно време заедно преди брака за да няма изненади.
Да се сравняваме с САЩ няма особен смисъл - има големи разлики в историческо, социално и икономическо отношение.
В САЩ семейства с 3 деца са много повече отколкото в България - ако жената има желание да стой вкъщи и да си гледа децата - съвсем нормално е да стане финансово зависима и след това при развод мъжът да и плаща издръжка.
Ако детето е само едно (както е най-често в България) - жената може да се развива професионално ако има желание. В САЩ също си има и жени които си гледат кариерата и имат по-малко деца (или нямат). Издръжката в САЩ не се държи от мъж на жена - ако жената има по-високи доходи от мъжа - мъжа може да иска издръжка от нея (теоретично). Ако жената няма желание да се развива професионално - не виждам защо мъжът да е длъжен да я издържа след развода.
Отделно доходите в САЩ са много по-високи отколкото тук. Така че ако се омъжиш в България за някой дето взима 400лв примерно - не знам каква издръжка после можеш да очакваш.

Чувствам се страшна късметлийка
А пък домакинската работа грам не ми тежи. Просто я върша когато имам муза за нея.

И аз мисля, че най-сериозните проблеми са при семейства, които заживяват заедно чак след като сключат брак.
Не само, защото не са имали време и възможност да свикнат един с друг, а по-скоро защото когато не си живял с половинката си до сватбата, това е защото си живял с родителите си и съответно нямаш нужната самостоятелност на възрастен човек.

Иначе за омръзването, то си зависи от хората. Наскоро един приятел ме пита "Добре де, не ти ли се поглежда в страни?!"
Ами не, не ми се поглежда. В смисъл, поглеждам. Виждам какво има там и за пореден път преценявам, че това, което аз имам е по-добро. Е, каква работа имам в страни?

Аз съм против "отговорното" отношение във връзката. Много пъти съм го казвала това, като е ставало дума за изневери. Ако мъжът ти реши да остане с теб само заради отговорността, която е поел, оженвайки се за теб, мани ти тая работа  
Затова и винаги ми е бил безумен аргумента на подписалите срещу неподписалите, че едва ли не, с подпис е по-сигурна работата, един вид - вързала си го. Абе ...  

Ако се почуствам прецакана, просто ще си взема децата и шапката. Щом още не съм го направила... значи се чувствам (ако не перфектно), то поне в горната граница.
По отношение на финансовата издръжка/зависимост и слугинстването - и двете неща ме ужасяват Не бих понесла да съм зависима от някого преди, по време или след брака (особено пък ако съм приключила отношенията си с даден човек - какво значи този да ме издържа, докато се почви следващия  ). Финансово независима съм, но парите са ни общи и такива неща кой кога издържа в нашата къща ги няма. Слугиня не съм - ако имам време, нерви и желание, върша повечето домакинска работа, но той прави други неща (примерно, ремонти, поддържане на градината на вилата и неща, които не умея или не са ми приятни). В ежедневието сме равноправни - завися от мъжа ми само за возенето сутрин до работа, защото не се чувствам уверена да шофирам в задръстванията, а той работи през 2 сгради.
За рутината - за съжаление понякога я има, но това е ежедневие - няма начин при положеие, че имаме 2 деца да сме всяка вечер по заведения, с приятели или да правим страстен секс по всяко време на денонощието и навсякъде из апартамента. Имаме си вече и опрделени навици - къде ходим, с кого общуваме, как се забавляваме, но те са просто приятен навик. А и ни е далеч по-добре да се държим естествено, без да се опитваме 24 часа да се харесаме на другия, както беше в началото на връзката ни.
За последния въпрос - обичаме се, но вече не ни тресат хормони, а сме тандем. Разбира се, има понякога конфликти - неизбежни са, защото сме различни хора, но това не пречи през деня да се чуваме по 5-6 пъти по телефона и да сепитаме как сме.
Просто с течение на времето преминаваме от фазата "бракувани влюбени" към "истинско семейство".
За преглъщането - не бих преглътнала единствено явно и открито неуважение/незачитане и предателство (независимо от формата му). Другите неща са незначителни.
За съжителството - не съм съгласна. Познавам хора - живели заедно години преди брака, които остават "неприятно изненадани", докат ние се оженихме точно 10 месеца след запознанството ни, като заедно заживяхме едва 3 месеца преди сватбата и то не бяхме заедно всеки ден, защото аз бях в сесия, а моят апартамент беше по-близо до университета, докато неговият беше по-близо до работата.

Само много наивни и повърхностни хора, могат да мислят, че Брака е мистериозна, свръхестествена  случка, която променя отношенията на хората и евентуално прецаква.
Отношенията могат да се променят от съвместния живот, от появата на децата,
от проблеми с парите, от намеса на трети лица и тн.
Самият подпис не е заклинание за прецакване. 

Не, не се чуствам прецакана. Вече една година сме женени и мога да кажа, че това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота. Живота със съпруга ми.

Прецакан може да се чувства само човек, който или си представя брака като романтично летене на розови облачета и неугасващи страсти, или е очаквал да получи повече, отколкото е бил готов да даде.
Когато приемеш съжителството с друг човек И като отговорност и съвместни задължения, няма кой с какво да те прецаква.
За статистиката - слугиня съм, защото не работя и си стоя вкъщи. За сметка на това пък мъжът ми ни издържа всички. И двамата искаме да е обратното, поне за малко, но не може. Това е реалността и се съобразяваме с нея. Кой кого прецаква в случая? 

  Не се чувствам прецакана, даже си мисля, че спечелих голямата награда от колелото на съдбата. Ние сме женени от 10 години и все още изпитвам към съпруга си същата любов, както в началото. Всяка свободна секунда прекарваме заедно. Дори когато всеки се занимава със своите си занимания, гледаме да сме поне в една стая. Разбира се, има неща които ме дразнят у него, но ако трябва да избирам отначало, пак него ще избера. Не се чувствам и слугиня. Той ходи на работа, аз - не. Нормално е да се грижа за по-голяма част от домакинската работа. Когато не ми се домакинства, мога да разчитам на него да пусне прахосмукачката например, но не получавам упреци, че не съм си свършила работата. Страдам от болест, заради която харчим голяма част от парите, които той печели, а когато съм в криза, домакинската работа е изцяло негова и се изисква огромно търпение от негова страна, за да понесе всичко това. В тези моменти се налага той буквално да ме носи на ръце, защото аз не съм в състояние да ходя. И това положение му е известно още преди да се оженим и той го прие, въпреки коментарите на познатите ни.
    Аз просто имах късмет да попадна на мъж с добро сърце. А всичко останало няма значение. И ако един ден спра да мисля по този начин, със сигурност вече няма да бъда омъжена за него.