"Добрите и възпитани родители"

Какво да кажа освен, че ние не сме от горепосочените. Не ,че сме супер добри и възпитани, но пък гледаме да правим нещата така както, ще е наи-добре за децата ми. Не винаги сме прави, пляскаме по някое шамарче в краен случай, но не псуваме. Всичко е до манталитет на родителите.Истината е , че е трудно и се стараем

Пак ще се показваме кой е по- по- най-. Човешко е да си изпусне човек нервите, никой не е от желязо, важното е да си дадеш сметка, че не е правилно и да се опиташ да не се повтаря или поне да не ти става навик.
Кое по-точно те накара да пуснеш темата?

Ами... Няма съвършени хора по принцип!
А всеки гледа от своята си гледна точка. И на всеки понякога не му издържат нервите. Което наистина не е оправдание...
Дано намалее това поведение, но все по-натоварения и изнервен живот не води до нищо добро!

Като четох това описание, се сетих една случка.
Чаках пред един лекарски кабинет, където имаше голяма опашка, предимно майки и бащи с деца.
Имаше една много отракана майка, с много симпатично момиченце. Понеже пред кабинета се чакаше с часове (не преувеличавам), децата се заиграваха едно с друго, въпреки различните възрасти и въпреки, че не се познаваха.
Всяко ново дете, което се присъедини на опашката, идваше уплашено и ревящо (особено ако е с болки).
Та тази майка, винаги, когато до нея седнеше някой родител с плачещо дете, започваше да му обяснява колко било страхливо детето му, а "вижте моята принцеса колко е спокойна и как си играе". Един татко се оправда смутено, че детето му било идвало тук скоро и знаело, че като влезе в кабинета ще боли, затова и се страхувало. Майката веднага го парира с високо вдигната глава "Моята от както се е родила е все по болници, обаче изобщо не се страхува!"
И разговори все в този тон в продължение на два-три часа. На всеки един родител обясни неговото дете колко е несъвършено, а нейната малка принцеса колко е изключителна.
Накрая въпросната майка така се изнерви (имаше си основания жената, понеже за пореден път децата на опашката бяха прередени от медицинско лице, дошло да се прегледа и влизащо директно без да чака на опашка) и като се разбесня! Като взе да крещи на това дете, то се стресира и се разплака, тя взе да му удря шамари, да го раздрусва за раменете за да спре да плаче... Направо цялото фоайе изпадна в потрес. Аз по едно време се притесних за детето, приближих се максимално до нея и я гледах от упор, та и стана малко неудобно и се кротна.

Та и на добрите родители не им е лесно.

А, ние нашия си го бием и псуваме само вкъщи.  Така де, важно е какво ще си помислят хората!

И аз това се чудя  Незнам какво друго да кажа 

Първите два абзаца доста си противоречат. За едни и същи родители ли говориш все пак???  Не можах да разбера.

... с това ли си осмисляш живота?

...гледайки от прозореца си сеира на другите...

възхитена съм от това, което сподели с нас, благодаря ти, накара ме да се замисуЪ, каква по дяволите преструвка е целият наш живот...


P.S get a life!!!

 

Аз преди време работих на място, където се срещах с много хора, голямата част от които са доста интелигентни и образовани. Никога обаче няма да забравя една случка. Много добре изглеждащо младо семейство идва в детето си (6-7 годишно). Не знам какво беше направило, но майката започна да го псува като първа каруцарка. Чувала съм доста псувни, не живея под похлупак, обаче на нещо по-грозно от това, което чух, и то от устата на жена и майка към собственото си дете, не съм била свитедел. Мъжът й я гледаше втрещен и много смутен, казваше й да млъкне, но като я гледах, имах чувството, че ако нямаше много хора наоколо, щеше направо да му налети на бой.
Виждала съм и майка как бие жестоко и рита малкото си детенце на улицата, което едва може да върви, защо вървяло бавно и я бавело. "И за какво по дяволите ревеш сега???".
Затова няма и какво да се чудиш. Хора всякакви. Най-добре далеч от тях. И дано по-малко такива да има.

А една от най-големите преструвки е форума.Тук всички сме идеални,неизневеряващи,небиещи децата си,имаме чудесни съпрузи,свекърви и тъщи и ако някой реши да се оплаче влиза като Анонимен или Гост.Тук обаче е весело и забавно именно затова.Не знам какъв отгавар очакваш на темата си,но ще са от едната до другата крайност. Аз не знам какво да кажа...

Кое ли? Ами това за което пиша и което наблюдавам всяка сутрин пред прозореца си от доста време вече, а като чета по форумите, не само този, всички са най-възпитаните и добри родители.И се чудя къде се вижда истината във форумите или на улицата?

Живота си осмислям с внука.

Едва ли си оставят активни алармите, защото не им пука. По-вяроятно е да го правят за по-голяма  сигурност на колата си...

Виж сега, Тайна...
Всички крещим.И бабите крещят-аз пък 4 години се нагледах на баби, които шамаросват внуците си по градинките, дадени на бабиндом, а не на градина... Същите тези баби, които осмислят живота си с внука...
Няма градина до нас, училище има.Да, спират коли и свирят аларми не само денем, нощем в тишината е по-зле даже.Ние лично пътуваме по 3 часа сумарно на ден и имаме кола.Паркирахме я пред болка необезпокоявани до момента, в който мястото се застрои с още не един, а 4 блока и сега по принуда спираме и ние на тротоара.
Та, не знам какво точно очакваш да пишем всъщност....то това е някаква твоя констатация, наблюдения от през балкона....Аз пък що цинизми слушам лятото под моя от невинните ученички, да не казвам

Не е ли очевидно?

Колкото до другото, животът не е черен и/или бял, а цветен.