Здравейте,искам да ви се оплача!!!!

  • 3 441
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 110
Та става въпрос за вечният спор между мъжете и жените и кой е прав,сигурно не ви казвам нещо ново,но усещам как започваме все по-често да се караме!!!Не знам в кого да търся вината вече,дали майка ми е повлияла с нейния модел на поведение към баща ми ли,незнам???Аз родих наскоро и като че ли след раждането се чувствам все по-депресирана с всеки изминал ден-не се харесвам,мисля си че и мъжът ми не ме харесва,чувствам се дебела,умирам от страх че аз вече не съм му интересна и ще отиде при някоя друга,която изглежда перфектно и се държи мило с него:)))Естествено аз нямам време да се правя на красива и да съм весела винаги за него.Изнервям се от това всекидневно стоене вкъщи и от липсата на контакти и по зял ден с чиниите и прането....е знаете как е...днес имахме голям скандал и тои накрая много се ядоса и ми вика:"Не се учудвам защо мъжете изневеряват на жените си"Много гадно ми стана защотот още е много рано да се караме толкова жестоко,едва от една година се познаваме и сме женени!!!Сега тои излезе с приятел и ще се разтовари,а аз какво да направя,къде да отида като съм все вързана с детето???Много ми е гадно,просто исках да го споделя с някого:)))

# 1
  • София
  • Мнения: 888
Гадна работа, но е разбираемо - ти се грижиш за детето и знам как се чувстваш. Трябва да включваш повече мъжа си в грижите около малкото, за да имаш време за себе си. Как така ще излиза с приятел да се разтоварва, а ти ще си седиш вкъщи? Излезте заедно тримата. Аз при такава ситуация ще вдигна още по - голям скандал - такъв,че втори път няма да си помисли да излиза сам да се разтоварва. Разпределете си грижите около детето и всичко ще се нормализира - въпрос на време.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 658
Лично аз ти влизам в положението и искрено ти съчувствам!Не казвам,че си права /ама при това седене в къщи,домакинство,дете май друго не остава/,обаче и мъжът ти си го бива да прави изказвания.
И защо той да може да излиза с приятели да се разтоварва...а ти къде си в тази схема?
Поговорете,изяснете се и обезателно намирайте време да излизате сами или да оставате сами!
Доколкото е възможно не позволявай на следродилната депресия да те побеждава.
Късмет!

# 3
  • Мнения: 2 013
Не го оправдавам, но все пак да кажа, че появята на бебе е по някакъв начин стрес и за мъжете. А и нашите хормони, докато сме бременни, и неизбежната депресийка след раждането (между бебето, печката и мивката) се отразяват и на тях. Не всички осъзнават какво се случва с жената, с която са създали потомство, защо тя е различна, също се тормозят, че не са свободни да се забавляват, както по времето на гаджелъка... В този ред на мисли, опитай спокойно, без скандали, да обясниш своите чувства и че имаш нужда от помощ и разбиране, показвайки, че разбираш, че и на него му е тежичко по някакъв начин...
Нали знаете, че мъжете носят много по-малко на стрес и напрежение!

# 4
  • Мнения: 643
Ами какво да ти кажа........ Всъщност няма прави и криви, просто има неразбрани и неразбиращи, и това е нормално. Грешката на жените, е че искаме мъжете да се сещатат за всичко, а пък те се ядосват, че искаме да ни разбират, а пък нищо не казваме. Щом си родила скоро, е напълно нормално да се чувстваш кофти, затова седнете и си поговорете, най - спокойно по въпроса, без нерви, без истерии. Ти определи свое време за почивка, когато ще излезеш и ще се срещнеш с приятели, когато ще се погрижиш за себе си и т.н. Знам, че сега може би това ти изглежда невъзможно, но в крайна сметка и ти си човек, и не си вързана за всички тези неща които изброи, разпределете си задълженията в къщи, нека той поема част от грижите за бебето, докато ти вършиш домакинската работа и обратното.
 Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.

# 5
  • Мнения: 7 723
Аз мисля, че детето е колкото твое, толкова и негово. Ти си родител точно толкова, колкото и таткото и задълженията трябва да се разпределят по равно. Незнам кога точно си родила, но безспорен факт е, че съществува следродилна депресия и всички минаваме през нея. При едни е по- лека, при други по- дълга, при някои е по- лека, при други- по- тежка и т.н.
Аз си мисля, че човека до теб, който е създал семейство и дете, трябва да бъде солидарен към състоянието ти , омешването на хормоните ти и ти трябва да очакваш от него разбирателство и подкрепа.
Питай го, готов ли е да разделите отговорностите към детето, т.е - съгласен ли е той да излезе днес, ти- утре, а той да се грижи за детето ВИ.
А относно външния ти вид и самочувствието ти- грижи се за външния си вид, това много би ти помогнало, не се занемарявай  Peace

# 6
  • Мнения: 110
.
 Аз лично смятам, че скандалите не са решение, и че от скандала рядко излиза нещо хубаво. Така например, той сигурно много съжелява за това което ти е казал ( макар, че надали ще го признае ) , затова се опитвай да ги избягваш доколкото можеш.
Ами вчера си говорихме и той се извини,каза че съжалява и че е напрегнат и му идва много да мисли за всичко.Най-много се дразни от това че не се усмихвам вече и че мърморя Sick

# 7
  • Мнения: 2 553
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо  ooooh! Ужас !

Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така  Peace

Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна  Peace

Успех! Hug

# 8
  • Мнения: 110
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо  ooooh! Ужас !

Благодаря за подкрепата мила  bouquetНаистина точно така се чувствам както описа,дано да мине този период наистина,пък е и зима и може би това допълнително утежнява нещата,бабите са далееече,далече,тука всичките ми приятелки работят,няма с кого едно кафе да изпия,добре че има интернет и такива като вас да ме подкрепят newsm20

# 9
  • Мнения: 410
  Голяма грешка направих, че не си на мерих детегледачка още с първото дете и допуснах да се невротизирам толкова. И аз нямам баби на които да разчитам, но с второто дете въобще не се колебаех! Намери си някое по- младо бабе около вас( разпитай в кварталния магазин) и и си отдели по 2-3 часа седмично (поне). 2 лв всеки може да отдели!

# 10
  • Свиленград
  • Мнения: 269
Та става въпрос за вечният спор между мъжете и жените и кой е прав,сигурно не ви казвам нещо ново,но усещам как започваме все по-често да се караме!!!Не знам в кого да търся вината вече,дали майка ми е повлияла с нейния модел на поведение към баща ми ли,незнам???Аз родих наскоро и като че ли след раждането се чувствам все по-депресирана с всеки изминал ден-не се харесвам,мисля си че и мъжът ми не ме харесва,чувствам се дебела,умирам от страх че аз вече не съм му интересна и ще отиде при някоя друга,която изглежда перфектно и се държи мило с него:)))Естествено аз нямам време да се правя на красива и да съм весела винаги за него.Изнервям се от това всекидневно стоене вкъщи и от липсата на контакти и по зял ден с чиниите и прането....е знаете как е...днес имахме голям скандал и тои накрая много се ядоса и ми вика:"Не се учудвам защо мъжете изневеряват на жените си"Много гадно ми стана защотот още е много рано да се караме толкова жестоко,едва от една година се познаваме и сме женени!!!Сега тои излезе с приятел и ще се разтовари,а аз какво да направя,къде да отида като съм все вързана с детето???Много ми е гадно,просто исках да го споделя с някого:)))


Абсолютното описание на моето положение!!! Явно не съм била само аз в тази ситуация. Да ти кажа честно имам чувството,че понякога още го преживявам този период. Всичко е въпрос на хормони, на това дали има някой да ти помага и на това дали твоят мъж те разбира. Моят не ме разбираше особено и за това се карахме непрекъснато и един ден бяхме стигнали почти до раздяла,но като седнахме и си изяснихме ситуацията кой какво иска от другия и сега е по-добре! Така че всичко е въпрос на време и разговори!!! Дано мъжа ти е разбран човек!   bouquet

# 11
  • Мнения: 1 014
Мила pandora82 , това все едно аз съм го разказала ... След като родих се чувствах по абсолютно същият начин - затворена сама с бебка по цял ден в една стая, навън -18 градуса студ - тъпота и скука. Отделно гарнирана с провиснал корем, стрии, 10 кг отгоре и какво ли още не.Ревях по цял ден и чаках с нетърпение мъжа ми да се върне от работа, а като си дойдеше - започвах да мрънкам и да се карам все за нещо  ooooh! Ужас !

Мога да те посъветвам да се опиташ да отделяш малко време за себе си, както и за мъжа ти, разбира се.Дай бебчето на някоя баба за 1 час - излез сама, пийни едно кафе, направи си нова прическа, купи си нещо или просто се разходи и ще видиш как благотворно ще ти повлияе дори 1 час нещо различно от "чиниите и прането". А събота или неделя излезте с мъжа ти - хапнете някъде, разходете се, поговорете, вижте се на спокойствие.Ако нямате баби - всичко това може да го направите с бебето - след като заспи седнете и се вижте спокойно, или просто се погушкайте и така  Peace

Прекрасен съвет  Peace
Не се отчайвай, този период ще премине, просто се опитай да си по-спокойна  Peace

Успех! Hug

Прекрасен съвет  Peace

# 12
  • Мнения: 1 422
Нормална следродилна депресия. Имай ясното съзнание за този факт. Чети, нека и съпругът ти да чете. И най-вече определено не си го изкарвай на него!

Последна редакция: сб, 13 яну 2007, 19:18 от NadG

# 13
  • Мнения: 1 422
Най-много се дразни от това че не се усмихвам вече и че мърморя Sick

 Laughing просто мъжът ти не е бил готов с придобиването на $титлата$ баща да се раздели с тази $съпруг$. Обръщай му внимание, само на него понякога. Постави си цел нарочна да не мрънкаш, да не критикуваш и да се усмихваш  Hug Hug Прекрасно са те посъветвали да отделиш време за вида си. Не ходи с коса омотана с лактик, по анцуг или с джапанки. Имай вид макар и да си майка или дори родилка. Това заради самата теб. Осторожно си следи настроението и себеусещането. Изправена и широко усмихната във всеки миг. Бори се с депресията яростно!

# 14
  • Мнения: 1 640
Аз бях в дълбока,според мен ,следродилна депресия.Гоних всички като диверсанти-дали точно изпълняват нарежданията ми относно работата , която съм им възложила.Вдигах скандали за всяко некачествено изпълнение и не давах никой,ама никой да обслужва/обгрижва / новороденото/.Само аз-най-знаещата,най- прочелата кое е вярно и правилно. Стигах до смешни крайности.
  И така,сега сега вече съм по-умерена и толерантна.С мн.дразнители съм се примирила.Извод:Скоро хормоните ще се успокоят,депресията ще мине.Кризата на първата година от брака - също.Кураж-трудностите с мъж и бебе,което расте и се променя с часове са неизбежни,но ще се приспособиш.Мъжът ти -също.Лека-полека с времето семейството уляга.
    Между другото , при нас най - големите скандали бяха първата година и то веднага след раждането.

Общи условия

Активация на акаунт