Трябва да отида на кюретаж. Днес.... може би .... Сега съм много ... объркана... Много е тежко да осъзнавам ситуацията и това, че доброволно трябва да отида да махнат малкото ми човече. Поради каръшко стечение на обстоятелствата трябва да мина през това сама. Милото е наясно и изживява всичко много зле, но няма как да е с мен през цялото време. На семейството си не съм казала; майка ми има 3 неуспешни бременности, не искам да я подлагам на това.
Иска ми се тук да се включат и други като мен (дай боже да не са много!!) и да споделят всикото объркване, страх и яд.
Наистина всичко е объркано. Мислех, че ще съм готова за новината, която чух вчера ... не съм. страх ме е,не знам какво да мисля и очаквам.
Миналите през този ад, дайте акъл. Как се справихте с това?